Права на човека и граждански права

[Mozo]

ПРАВА НА ЧОВЕКА
И
ГРАЖДАНСКИ ПРАВА

Понятията права на човека и права на гражданина носят нееднакво съдържание. Ако погледнем в исторически план, те са разграничени още в знаменитата френска Декларация за правата на човека и гражданина от 1789г. По- късно се допуска и смесването им, но в съвременните конституционни и международно правни актове е налице явното им разграничение. Различията в смисъла и съдържанието на двете понятия са обосновани още от класическата естествено правна доктрина от XVII- XVIIIв. И тези различия са логическо следствие от разграничаването ммежду човек и гражданин, между естественото и позитивното право и между естествено и гражданско състояние на индивида. Целта на държавата е да осигури естествените права на човека, следователно да осигури и правата на гражданите. Правата на гражданина са подчинени на правата на човека в смисъл, че целта им е да ги изразяват и осигуряват. Правата на гражданина и правата на човека са свързани и не си противостоят. Те са единни по субектите си, защото са права на човешкия индивид.
По време на Втората световна война идеите за правата на човека се разглеждат като част от основите на следвоенното устройство на света. Тези възгледи довеждат до приемането прпез 1948 година от Общото събрание на Организацията на Обединените Нации на Всеобщата декларация за правата на човека. През втората половина на 20 век доктината за правата на човека се превръща в крайъгълен камък на политиката по света, оказвайки значително влияние върху международните отношения, международното право, дейността на глобалните и регионални институции, политиката на отделните държави и работата на неправителствените организации. Въпреки това тя продължава да предизвиква значителен скептицизъм, както и спорове за обхвата, характера и оправдаността на човешките права.
Правата на човека се възприемат като ценност свързана главно с достойнството на всяко лице да живее пълноценно като свободен и независим. Това на практика е свързано с осигуряването на равни възможности на всяка отделна личност да проявява своите човешки качества като разум, талант и съзнание, както и да удовлетворява своите духовни и други потребности. Правата на човека имат естествено-правен произход - от момента на своето раждане, всяко човешко същество придобива обем от права – естествени права, наричани „права на човека”, които всъщност представляват глобална, общочовешка ценност и по природа принадлежат на всички хора, на цялата човешка общност без изключения. Те изразяват жизнения минимум от необходими духовни и материални ценности, които задължително трябва да бъдат гарантирани, за да живее човекът пълноценно.
Терминът „права на човека” е въведен от философа и писател Джон Лок. След това се възприема в различни актове на САЩ, Франция, по-късно и от други държави и постепенно получава общо приемане. Правата на човека са „основните права и свободи, които притежанат всички хора, независимо от тяхното гражданство, пол, национален или етнически произход, раса, религия, език или друг статус“. Те се разглеждат като универсални и егалитарни, като всички хора имат равни права, поради самата си принадлежност към човечеството. Тези права могат да съществуват като естествени или законови права както в националното, така и вмеждународното право.
Едно от най-важните права е правото на живот – всеки се ражда и умира , но посегателството му , насилието и изтезанието е тежко престъпление и нарушение, което трябва да бъде наказано.Наложително е да има закони и принципи , които да се спазват , някои ограничения ни учат да различаваме доброто от лошото.
Правото на свобода – нима това не е най-висшата кауза , която винаги е била жадувана от всеки.За нея е пролято толкова кръв. Човек трябва да избере сам пътя по който да върви,вземайки решения , поемайки отговорности върху постъпките си. Всеки допуска грешки , чрез тях ние се учим , някои са поправими , а други необратими...Затова има и право на справедлив съд.
Важно по значение е и неприкосновеност на личния живот – човек има право на личен и семеен живот , да обича и да бъде обичан , нима това не е смисъла на живота-да го споделиш с избран човек?
Друго право е това на образованието. Светът се променя с всеки изминал ден- модернизира се , откриват и изучават се нови неща.Човек заслужава да избира какво да учи и как ще се реазлизира и изяви.Да заеме мястото си в обеществото.Съществуват и културни права , които са свързани с националните и културни ценности.
Спорни са правата за жената , малко са страните в които е ликвидирана дискриминацията им по отношение на лично и професионално ниво.Жената се счита за нежния пол , но тя е тази която дава живот и продължава процесът за съществуването на човек.Нима това не е достатъчна причина тя да има права равноправни с всички.Човек се доказва с таланта и способностите си и не бива да се взимано под внимание раса и пол.
Правата на човека предхождат обществения договор, държавната организация, предхождат следователно и позитивното право. В съвременното правно мислене, във всички съвременни международни правни актове и конституции, разграничаването между "права на човека" и "права на гражданина" вече е направено и не подлежи на съмнение. Правата на гражданина и правата на човека са свързани и не си противостоят. Те са единни по субектите си, защото са права на човешкия индивид. 
Правата на гражданина- юридически признати от дадена д-ва права на нейните граждани. Те характеризират личността вече като принадлежаща на определена д-ва. Правата на гражданина са закрепени в национални нормативни актове и са снабдени с юридически гаранции- съдебна защита, контрол за конституционност, омбудсман. Правата на човека, признати като право на гражданина, могат да получат по- нататъшно развитие и конкретизиране.

Целият материал: