Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Държавата като обществен договор

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с философията.
Антична философия, средновековна философия, съвременна философия, метафизика, онтология, епистемлогия, етика, полтическа философия, естетика, логика, философия на езика, философия на науката, рационализъм, емпиризъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230706
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173261
Местоположение: Somewhere In Time

Държавата като обществен договор

Мнение от Mozo » ср юни 05, 2019 20:35

Д Ъ Р Ж А В А Т А
К А Т О О Б Щ Е С Т В Е Н Д О Г О В О Р


“Съзнанието е възприятие за онова,
което се извършва в ума на човека.”
Джон Лок

Всеки изследовател, който се е докосвал до наследството на английския философ, сенсуалист Джон Лок (1632- 1704 г.), знае поне част от трудностите на неговата интерпретация. Една от тях е невъзможността тезите на Лок да бъдат подвеждани под учебникарската класификация, без да се изпадне или в идеалистическо опростителство или в сциентистки формализъм. Претенциите на различни теоретични школи в областта на социалното познание за най-адекватно продължение на творческия дух на британския философ, класик на сенсуализма, издават преди всичко неразбирането на този дух, разглеждащ познанието като отражение на обективната действителност.
Цялата философия на Лок представлява една съпротива на човешкия дух срещу лесните изводи, срещу безболезнените резултати, срещу сервилно услужливия разум на апологетите на едни или други доктрини. Дори разглежданата творба- „Два трактата за управлението”- представлява база на една фундаментална философия, оказала се трудно смилаема както за откритото й догматизиране, така и за творческото й развитие. Защото тя разкрива и демонстрира отрицанието и разпадането на общоприетите философски понятия, касаещи човешкия разум.
Неразрешимите противоречия на социалната действителност не могат да бъдат разсичани от идеални логически концепции по простата причина, че те са резултат от една предполагаема и твърде идеалистична парадигма. Сред научните среди Лок е възприеман като извор на либералната мисъл. С концепциите, застъпени в разглеждания труд, се открояват основните аспекти на неговата теория като новаторство на автора както в областта на индивидуализма, така и спрямо правото на собственост и не на последно място- създаването на политическата система на базата на съгласието. От „Два трактата за управлението” става ясно, че теоретичната рамка на Лок е едновременно по-консервативна от философска и по-радикална от политическа гледна точка. В тази връзка, за целите на настоящата разработка ще си позволя да разгледам само началото на „Втори трактат за управлението” на Джон Лок, защото считам, че е по-голямо предизвикателство да се разгледа проблематика, в която на пръв прочит не се съдържа основната тема, предмет на разработката ми, а именно- обществения договор. Аз считам, че това е само привидно и държа да докажа тази своя теза.
Като цяло теорията за обществения договор обяснява възникването и съществуването на западна цивилизация, като волеизявление на всички членове на обществото, засягащо на първо място имуществените отношения, при които всеки отделен човек се явява страна по договора за обществено учредяване. Принципно основополагащата равнопоставеност на всеки човек при общественото учредяване води до всеобща лична свобода и водещото начало на индивидуализма. Подобно състояние на отношенията между хората Джон Лок определя като гражданско общество, защото всеки човек по презумпция се ражда свободен и е господар на съдбата си.
Застъпеният от Лок алтернативен модел на обществени отношения не е на базата на християнската идея, а представлява специална защита на политическата свобода. Проблеми, на които Лок дава отговори чрез преосмисляне и въвеждане на основополагащи понятия като:
• „естествено състояние”;
• „състояние на война”;
• „политическа власт”;
• „собственост”;
• „закон на природата”;
• „гражданско общество”;
• „разделение на властта” и пр.
В случая държа да разгледам парадигмата на Лок, посредством някои от тези основни за произведението понятия, като „естествено състояние”, „състояние на война”, „природен закон”, „политическа власт” и „собственост”.
Политическата власт се представя още в началото на Втори трактат. Изложеният проблем насочва към истинския произход, обсег и цел на гражданското управление. Лок под политическа власт разбира правото да се създават закони, предвиждащи смъртно наказание и съответно по-леки наказания за регулиране и запазване на собствеността и правото да се използва силата на общността както при осъществяването на тези закони, така и в защита на държавата от външни посегателства, като всичко това се върши единствено заради общественото благо. В това отношение за Лок продължава с тезата си, че за да се разбере правилно политическата власт и за да се изведе нейния произход, то трябва да се разгледа в какво състояние се намират всички хора по природа..
Според Д. Лок два са основните критерия за естественото състояние: от една страна състоянието на пълна свобода, а от друга- състоянието на равенство. Обаче това не е състояние на своеволие. Лок счита, че закона на природата притежава особена същност и разумът, който е този закон, учи всички хора, които пожелаят да се съобразяват с него и понеже всички те са равни и независими, никой не трябва да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на друг човек. И след като на хората са дадени еднакви способности и всички те заедно поделят съвместно дадената природа, то хората не могат да предположат, че между тях съществува субординация, която би ги упълномощила да се унищожават един друг сякаш са били създадени да се използват взаимно така, както по-низшите твари са създадени да бъдат използвани от хората.
Интересното в случая е, че Лок разграничава „естественото състояние” от „състоянието на война”. За него съществува ясната разлика между естественото състояние и състоянието на война, които, независимо от обърканите твърдения на някои хора, са толкова отдалечени едно от друго, колкото състоянието на мир, добра воля, взаимопомощ и безопасност е отдалечено от състоянието на враждебност, злоба, насилие и взаимно унищожение. Това разграничение усложнява твърде много изходната позиция. Явен е разривът с патриархализма, тъй като понятията на Лок са съвсем различни и предполагат разгръщане на аргументация извън контекста на Библията, без това да означава отхвърляне на християнската религия. Но колкото по-различно е естественото състояние от състоянието на война, толкова по-трудно става привеждането на доводи в полза на тезата, че хората доброволно го напускат, за да изградят политическо или гражданско общество и да поемат свързаните с тях задължения. А автора дава друго определение на естественото състояние, според което хора, живеещи заедно в съответствие с разума и без някаква обща висша инстанция на земята, която да притежава авторитет да съди между тях- това е всъщност естественото състояние.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 218 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Философия”