Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Политически отношения и политизиране на неполитическото в съвременния свят

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с философията.
Антична философия, средновековна философия, съвременна философия, метафизика, онтология, епистемлогия, етика, полтическа философия, естетика, логика, философия на езика, философия на науката, рационализъм, емпиризъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230706
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173261
Местоположение: Somewhere In Time

Политически отношения и политизиране на неполитическото в съвременния свят

Мнение от Mozo » нед окт 21, 2018 17:57

ПМГ „Иван Вазов”
гр.Добрич

ДОКЛАД
на тема:
„Политически отношения и политизиране на неполитическото в съвременния свят”

изготвил: проверил:
Мария Йорданова 12 „е” клас В. Гочева

РЕЗЮМЕ

В съвременния свят глобализацията е един от процесите на редица промени в политическия живот. В съвременната модерна епоха тези промени се свързват с регулирането на човешките отношения. Основната институция е държавата, която според Мака Вебер е политическа единица, разполагаща с монопол върху прилагането на легитимно насилие.
В центъра на политическия живот е държавата и редом с нея е отредено място на политическите партии, които представляват интересите на различните граждани от населението. Точно партиите са тези, които определят официалната политика на държавата.
В света съществуват и интернационални политически отношения – споразумения между държавни институции. Излизащите извън границите на националните държавни отношения се нуждаят от политическа регулация.
След края на Студената война е трудно да се води политика само за една държава, защото всички държави са взаимно зависими.
С появата на Интернет всяка държава е или застрашена, или подкрепена.
Друг вид смущения освен глобалната мрежа са неправителствените организации, които могат да пречат на дадено правителство или да му помагат, не само в една държава, но и по целия свят. Например: Бриджит Бардо и нейната организация за защита на мечките. Тези неправителствени организации могат да влияят пряко върху икономически, социални, производствени решения, които са жизнено важни за хората – здравеопазване, образувание и др.
Ако тези организации не са подкупни, не се поддават на външна намеса и са организирани само от загрижени за човечеството и природата, такива организации са необходими.
В света на глобализацията съвместното човешко съществуване определя и възможността за постоянно регулиране на политическото ръководство на държавата.





В модерната епоха – основната политическа сила е националната държава. Тя е в центъра на политическия живот и определя неговите принципи. Изразът „национална държава” се състои от два самостоятелни елемента – „нация” и „държава”, които предхождат националната държава. Понятието „държава” е въведено за първи път от Николо Макиавели в неговото съчинение „Владетелят”. Възникването на държавите, като общности от хора имащи обща територия и притежаващи вътрешен и външен суверенитет се отнася в дълбоката античност. Съвсем не е случаен фактът, че първите държави възникват в резултат от развитието на човешката цивилизация, като определящи са благоприятните климатични и географски условия. Топлия климат и големите реки създават изключително благоприятни условия и не случайно първите трайни държавни обединения възникват по поречието на Нил в Африка, на Тигър и Ефрат в Близкия изток, Инд и Ганг в Индия, Хуан Хъ и Янд Дзъ в Китай. Също така не е случаен и факта, че двете най-големи групи от българите на хап Кубрат се заселват по поречието на най-големите европейски реки – Дунав и Волга. Безспорно реките осигуряват най-благоприятните условия за развитие на земеделието и животновъдството, като по този начин дават възможност на живеещите в някаква общност хора да осигурят не само прехраната си, но и да заделят част от произведеното на натурална замяна. Макар че има много теории, които се опитват да намерят логично обяснение на причините поради, които са възникнали държавите, според мен е най-удачно мнението, че държавите възникват след като обществото се разслоява на бедни и богати, и богатите имат нужда някой да защитава имането им от вътрешни и външни грабители. Не е случаен факта, че богатите са главните крепители на властта, а бедните винаги по-революционно настроени и се опитват да променят ситуацията на властта. Тази е и причината в съвременният свят, демократичните общества да се стремят да подкрепят така наречената „средна класа”, която е главна упора на държавата. Както вече споменах, първите държави възникват край големите реки, като основна функция на държавата е да осигури спокойния и гарантиран живот на своите граждани или поданици, като осигурява спокойствие и вътрешен ред и защита на външните граници. Това е така наречения от Жан Жак Русо – „обществен договор”. Формата на държавната организация в древността, в началото почти навсякъде е монархия, като по-късно с развитието на човешката цивилизация възникват и първите републикански форми на управление, каквито са някои от гръцките полиси и в последствие и държавни републики с изразено демократично управление, каквито са Атина, Спарта и по-късно Римската република. Съществуването на народното събрание на гръцките републики или на сенат в Рим, ограничава властта на богатите и е предпоставка за по-голяма справедливост на обществените отношения, като се гарантира участие в управлението на държавата и защита интересите и на най-бедните слоеве като се изключват робите към които обществото не се отнася като към хора, а като към животни и дори бездушни говорещи предмети. За съжаление републиката не задоволява богатите прослойки и те обикновено се стремят към промяна. Такава е съдбата на Римската република, където властта на трибуните и сената постепенно е ограничена, и заменена първоначално с триумвирът, а последствие с император, каквато е съдбата след революциите на републиките в Англия и Франция. Особено фрапираща е ситуацията във Франция, където първият консул Бонапарт се провъзгласява за император Наполеон, не без съдействието на имотните прослойки и дори на аристокрацията. С възникването на първите държави, за регулиране обществените отношения на хората се явява нуждата от създаване на закони, написани на керамични плочки или на папируси, които да гарантират реда и сигурността на всички членове на обществото. От особена важност е стриктното спазване на тези закони от всички и пълното равенство пред закона на всеки член на обществото независимо от неговото богатство и обществено положение. Прави впечатление, че спазването на този принцип е валидно за всички епохи и особено за наше време. Главната роля на държавата във всички епохи е да гарантира живота и собствеността на своите граждани. Както отбелязва Макс Вебер: „Държавата единствено притежава правото на физическо насилие и никой член на обществото независимо от неговия сан и обществено положение, няма право да й отнеме тази функция. С развитието на човешката демокрация, обществото е склонно да налага по-меки наказания на провинилите се. Отдавна не е валиден закона на Мойсей: „Око за око, зъб за зъб!” и е една от причините за ширещата се битова престъпност, както у нас, така и по света. Обществото е склонно да даде възможност на всеки дори и на убиеца да се поправи като почти във всички цивилизовани държави смъртното наказание е отменено, а напоследък се говори за отмяна на доживотната присъда като се даде възможност на всеки дори и на най-големия престъпник и масов убиец да продължи да живее с надежда, че ако осъзнае грешките си и стане добър човек обществото е склонно да му прости. Не случайно, съгласно известното определение на Макс Вебер „модерната държава” се схваща като политическо единица, която разполага с монопол върху прилагането на легитимно насилие. Понятието „нация” не означава непременно териториална общност, а се свързва по-скоро с общи културни ценности, общи вярвания, общ език, обща историческа памет, които обединяват хората през държавните граници. Националните държави се оформят в края на ХV век след разпадането на средновековните структури. Редом с националната държава важно място заемат и политическите партии, представляващи интересите на различни групи от населението. Демократичната политика предполага, че политическите партии в съревнования помежду си, управляващото мнозинство и правителство осъществяват държавно управление. Така се очертава граница между политическото и неполитическото, за действителното място на официалната политика. Извън тази сфера попадат науката, бизнесът и частния живот. И действително, евтиният и бърз транспорт позволява лесно преодоляване на пространствата: връзките чрез интернет, сателитната телевизия и мобилните телефони правят хората от различните краища на света да се чувстват съпричастни към всичко, което става по света.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 189 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Философия”