Политически отношения и политизиране на неполитическото в съвременния свят

[Mozo]

ПМГ „Иван Вазов”
гр.Добрич

ДОКЛАД
на тема:
„Политически отношения и политизиране на неполитическото в съвременния свят”

изготвил: проверил:
Мария Йорданова 12 „е” клас В. Гочева

РЕЗЮМЕ

В съвременния свят глобализацията е един от процесите на редица промени в политическия живот. В съвременната модерна епоха тези промени се свързват с регулирането на човешките отношения. Основната институция е държавата, която според Мака Вебер е политическа единица, разполагаща с монопол върху прилагането на легитимно насилие.
В центъра на политическия живот е държавата и редом с нея е отредено място на политическите партии, които представляват интересите на различните граждани от населението. Точно партиите са тези, които определят официалната политика на държавата.
В света съществуват и интернационални политически отношения – споразумения между държавни институции. Излизащите извън границите на националните държавни отношения се нуждаят от политическа регулация.
След края на Студената война е трудно да се води политика само за една държава, защото всички държави са взаимно зависими.
С появата на Интернет всяка държава е или застрашена, или подкрепена.
Друг вид смущения освен глобалната мрежа са неправителствените организации, които могат да пречат на дадено правителство или да му помагат, не само в една държава, но и по целия свят. Например: Бриджит Бардо и нейната организация за защита на мечките. Тези неправителствени организации могат да влияят пряко върху икономически, социални, производствени решения, които са жизнено важни за хората – здравеопазване, образувание и др.
Ако тези организации не са подкупни, не се поддават на външна намеса и са организирани само от загрижени за човечеството и природата, такива организации са необходими.
В света на глобализацията съвместното човешко съществуване определя и възможността за постоянно регулиране на политическото ръководство на държавата.





В модерната епоха – основната политическа сила е националната държава. Тя е в центъра на политическия живот и определя неговите принципи. Изразът „национална държава” се състои от два самостоятелни елемента – „нация” и „държава”, които предхождат националната държава. Понятието „държава” е въведено за първи път от Николо Макиавели в неговото съчинение „Владетелят”. Възникването на държавите, като общности от хора имащи обща територия и притежаващи вътрешен и външен суверенитет се отнася в дълбоката античност. Съвсем не е случаен фактът, че първите държави възникват в резултат от развитието на човешката цивилизация, като определящи са благоприятните климатични и географски условия. Топлия климат и големите реки създават изключително благоприятни условия и не случайно първите трайни държавни обединения възникват по поречието на Нил в Африка, на Тигър и Ефрат в Близкия изток, Инд и Ганг в Индия, Хуан Хъ и Янд Дзъ в Китай. Също така не е случаен и факта, че двете най-големи групи от българите на хап Кубрат се заселват по поречието на най-големите европейски реки – Дунав и Волга. Безспорно реките осигуряват най-благоприятните условия за развитие на земеделието и животновъдството, като по този начин дават възможност на живеещите в някаква общност хора да осигурят не само прехраната си, но и да заделят част от произведеното на натурална замяна. Макар че има много теории, които се опитват да намерят логично обяснение на причините поради, които са възникнали държавите, според мен е най-удачно мнението, че държавите възникват след като обществото се разслоява на бедни и богати, и богатите имат нужда някой да защитава имането им от вътрешни и външни грабители. Не е случаен факта, че богатите са главните крепители на властта, а бедните винаги по-революционно настроени и се опитват да променят ситуацията на властта. Тази е и причината в съвременният свят, демократичните общества да се стремят да подкрепят така наречената „средна класа”, която е главна упора на държавата. Както вече споменах, първите държави възникват край големите реки, като основна функция на държавата е да осигури спокойния и гарантиран живот на своите граждани или поданици, като осигурява спокойствие и вътрешен ред и защита на външните граници. Това е така наречения от Жан Жак Русо – „обществен договор”. Формата на държавната организация в древността, в началото почти навсякъде е монархия, като по-късно с развитието на човешката цивилизация възникват и първите републикански форми на управление, каквито са някои от гръцките полиси и в последствие и държавни републики с изразено демократично управление, каквито са Атина, Спарта и по-късно Римската република. Съществуването на народното събрание на гръцките републики или на сенат в Рим, ограничава властта на богатите и е предпоставка за по-голяма справедливост на обществените отношения, като се гарантира участие в управлението на държавата и защита интересите и на най-бедните слоеве като се изключват робите към които обществото не се отнася като към хора, а като към животни и дори бездушни говорещи предмети. За съжаление републиката не задоволява богатите прослойки и те обикновено се стремят към промяна. Такава е съдбата на Римската република, където властта на трибуните и сената постепенно е ограничена, и заменена първоначално с триумвирът, а последствие с император, каквато е съдбата след революциите на републиките в Англия и Франция. Особено фрапираща е ситуацията във Франция, където първият консул Бонапарт се провъзгласява за император Наполеон, не без съдействието на имотните прослойки и дори на аристокрацията. С възникването на първите държави, за регулиране обществените отношения на хората се явява нуждата от създаване на закони, написани на керамични плочки или на папируси, които да гарантират реда и сигурността на всички членове на обществото. От особена важност е стриктното спазване на тези закони от всички и пълното равенство пред закона на всеки член на обществото независимо от неговото богатство и обществено положение. Прави впечатление, че спазването на този принцип е валидно за всички епохи и особено за наше време. Главната роля на държавата във всички епохи е да гарантира живота и собствеността на своите граждани. Както отбелязва Макс Вебер: „Държавата единствено притежава правото на физическо насилие и никой член на обществото независимо от неговия сан и обществено положение, няма право да й отнеме тази функция. С развитието на човешката демокрация, обществото е склонно да налага по-меки наказания на провинилите се. Отдавна не е валиден закона на Мойсей: „Око за око, зъб за зъб!” и е една от причините за ширещата се битова престъпност, както у нас, така и по света. Обществото е склонно да даде възможност на всеки дори и на убиеца да се поправи като почти във всички цивилизовани държави смъртното наказание е отменено, а напоследък се говори за отмяна на доживотната присъда като се даде възможност на всеки дори и на най-големия престъпник и масов убиец да продължи да живее с надежда, че ако осъзнае грешките си и стане добър човек обществото е склонно да му прости. Не случайно, съгласно известното определение на Макс Вебер „модерната държава” се схваща като политическо единица, която разполага с монопол върху прилагането на легитимно насилие. Понятието „нация” не означава непременно териториална общност, а се свързва по-скоро с общи културни ценности, общи вярвания, общ език, обща историческа памет, които обединяват хората през държавните граници. Националните държави се оформят в края на ХV век след разпадането на средновековните структури. Редом с националната държава важно място заемат и политическите партии, представляващи интересите на различни групи от населението. Демократичната политика предполага, че политическите партии в съревнования помежду си, управляващото мнозинство и правителство осъществяват държавно управление. Така се очертава граница между политическото и неполитическото, за действителното място на официалната политика. Извън тази сфера попадат науката, бизнесът и частния живот. И действително, евтиният и бърз транспорт позволява лесно преодоляване на пространствата: връзките чрез интернет, сателитната телевизия и мобилните телефони правят хората от различните краища на света да се чувстват съпричастни към всичко, което става по света.

Целият материал: