Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Доброто според Платон

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с философията.
Антична философия, средновековна философия, съвременна философия, метафизика, онтология, епистемлогия, етика, полтическа философия, естетика, логика, философия на езика, философия на науката, рационализъм, емпиризъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230784
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173359
Местоположение: Somewhere In Time

Доброто според Платон

Мнение от Mozo » нед юни 04, 2017 11:29

Есе
„Смяташ ли ти, че има голямо значение човек да притежава
някакъв имот, но да не притежава доброто? Или всичко друго да
разбира, но да не разбира никак красивото и доброто?”
Платон


Платон е древногръцки философ, който, заедно с учителят си Сократ и ученикът си Аристотел, е основоположник на Западната философия. Неговите идеи стигат до нас описани в философски диалози (неговия основен похват при обучение), писма, драматични произведения и епиграми. Една от най-важните, е неговата теория за доброто. В заглавието е загатната идеята за доброто като върховно. Над него няма нищо. Това е първично понятие, което служи при определянето на други положителни качества (добродетели). Поради тази причина доброто е първото нещо, което трябва да се научи и да се разбере, за да се достигне до идеала – света на идеите (към което са се стремяли в Античността). Доброто има три основни функции: да универсализира човешкото поведение; да свързва и да сформира стабилна общност. Ако не го разбираме не можем да го прилагаме.
„Смяташ ли ти, че има голямо значение човек да притежава някакъв имот, но да не притежава доброто?” Това е един вид съпоставяне на земния и метафизичния свят. Първоначално Платон започва да търси определение за добро в материалния(земен) свят, но не успява да го открие. Доброто е понятие, а понятието е форма на мислене – непроменлива устойчива връзка, между нашите мисли. Земният свят е хаотичен, конфликтен. Той може да се види, но не може да се мисли, защото е променлив и неустойчив. Така възниква трансцедентния (метафизичен) свят. Там доброто е реално, то е в основата на този отвъден на нашите сетива свят. Сформирало е едно устойчиво, подредено и хармонизирано общество, към което са се стремяли древните философи.
По този наичн въпроса може да се трансформира така: има ли смисъл да се отдаваме напълно на материалното, щом не можем да го подредим, оценим и разберем стойността му. Земното (материалното) е преходно – издига се и се руши, ражда се и умира. Материалното е тялото. То е това, което пречи на душата (мостът между земния и метафизичния свят) да се издигне и да достигне върховното добро. Това означава, че материалното не само, че не е нужно, но то и пречи. Душата е съществаната част от човека. Тя е тази, която мисли и чувства. Тя е частта, която след като плътската обвивка се разпадне, продължава да живее. „Животът е само един миг между две вечности”(Платон), а душата е безсмъртна, защото идва от света на идеите, които са безсмъртни, както е доброто.

„Или всичко друго да разбира, но да не разбира никак красивото и доброто?” Тук към доброто е добавено и красивото. Съчетанието на телесната и нравствената красота, древните атиняни са нарекли Калокагатия. Достигането на това състояние, за тях е изразявало щастието, а то (както и сега) е било основната цел на човека. Затова древните атински философи са били и изявени спортисти. Мисли ли са, че колкото по-близо са до Калокагатията, толкова пό се приближават към света на идеите. Затова „доброто не е нито само знание, нито само истина, но е над тях двете; те не са доброто изцяло, а са само причастни на идеята за доброто“(Платон). Не е достатъчно да научиш някой закон или правило, някой факт, но трябва и да можеш да ги използваш, да ги доразвиеш, трябва „да се стремим към най-доброто и да подобряваме най-лошото така, като че ли то може да стане съвършено”(Платон).

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 928 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Философия”