Платон - учението за идеите

[Mozo]

Платон – учението за идеите
Светът на идеите, според учението на Платон образува в своята съвкупност “истинското битие”, вторичен и производен от него е светът на сетивните неща, които заемат средно място между битието и небитието. Материята Платон нарича небитие, те са отпечатъци на свръхсетивните идеи, на идеалните образци на нещата върху пасивния “възприемник” на идеите – върху материята, небитието. Идеалистическото учение, че сетивните неща са вторични и производни от духовния свят на идеите, което лежи в основата на цялата Платонова обективна – идеалистическа система, довежда до редица затруднения. Още Аристотел, който подхвърля учението за идеите на подробна и основателна критика, справедливо сочи, че при Платон се получава на дело пълно скъсване на неподвижните идеи и променливите неща.
Платон не дава ясен отговор на въпроса за характера на взаимоотношението между вещите и идеите. В неговите диалози откриваме три основни формулировки по този въпрос:
1) Преди всичко това взаимоотношение, според Платон, трябва да се разбира така: сетивните неща подражават на идеите като на свои образци, на които те се оказват подобни. Идеите са образци, прототипове, а сетивните неща, които са подобни на тези образци, съществуват и възникват, благодаредние на подражанието.
2) Платон формулира отношението между нещата и идеите също и в смисъл, че сетивните неща участват в идеите. Тук той особено изтъква въпроса за взаимоотношението между идеите и вещите като общи и отделни, единни и множествени.

Целият материал: