Постмодернизъм в естетиката и изкуството

[Mozo]

В днешно време се отделя голямо внимание на постмодерното в естетиката и изкуството. Не е добре да се говори за мода в изкуството, защото понятието мода само по себе си е доста променливо. Във век на модерно мислене и напредък на технологийте, модата присъства като неизменна част в постмодерното изкуство.
Модерното и постмодерното са две понятия обозначаващи явления, под чийто знакпротичат основни процеси в културата на XX век. Префиксът “пост”, въпреки че внася специфичен ценностен нюанс, не оспорва дълбоката взаимовръзка между тях. Постмодерността преобръща знака на ценностите, които които са основни за модерността.
Очевидно е, че постмодерността е противовес на модерното, особенно пък на късната му фаза – модернизма, когато се извършва “самокритика на модерността”. Парадокс е, че двете явления в културата и изкуството на Централна и Западна Европапротичат не като две последователни фази, а почти едновременно. Това обаче е успоримо за регионални култури, включително българската. Съпоставяйки модерност и постмодерност, ще се уверим в тяхната нествместимост. Модерното изкуство и неговата естетика ( влицето на авангардните направления от началото на ХХ век) утвърждават моинстичен принцип на формоизграждане, унифицирани естетически ценности, единен художествен код. Рационалистичния подход съставлява гръбнака на тези направления; емоционалната стерилност в тях е доведена до там, че платната на Мондриян, “проуните” на Лисицки или “контрарелефите” на Татлин се възприемат без никаква следа от съпреживяване, в чувстване или душевно съпричастие. С право Ортега-и-Гасет вижда в кубизма, орфизма, пуризма една “дехуманизация на изкуството”, тъй като човекът като художествен предмет просо отпада от творческите инвенции. Това беше акт на пълно деантропологизиране. Отнася се за творчество, което би могло да бъде охарактеризиранокато продукт на научно-технологическия прогрес, а то самото като синоним на този прогрес. Ролята на творческия субект бива ограничена, сведена до талантливото и гъвкаво реализиране на избрания художествен принцип.
Въпреки че, “пост” внушава предсава за явления, възникнали след модернизма, корените на постмодерната чувствителност се търсят деситиления и столетия назад. “Може с право да се твърди, че философската постмодерност възниква в произведенията на Ницше”, твърди Джани Ватимо. А у Ницше бива обезмислена стабилната основа на такива категории на немската класическа и европейска философия, като история, истина, необходимост, същност, тоталност, прогрес и т.н. Вместо тях се въвежда нов категориален апарат, съответстващ на постмодерното мислене, като игра, случай, многообразие и т.н.

Целият материал: