Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Моралът е основата на обществото - Шатобриан

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с философията.
Антична философия, средновековна философия, съвременна философия, метафизика, онтология, епистемлогия, етика, полтическа философия, естетика, логика, философия на езика, философия на науката, рационализъм, емпиризъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 231026
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173856
Местоположение: Somewhere In Time

Моралът е основата на обществото - Шатобриан

Мнение от Mozo » ср мар 29, 2017 15:59

ИЗКУШЕНИЕТО ПРЕД МОРАЛА
ЕСЕ
„Моралът е основата на обществото”
Шатобриан
Всяка епоха и общество създава свои морални норми. И винаги има желаещи да ги нарушават – в края на краищата нормите нали са за това: да бъдат нарушавани. Вътрешно присъщо е на човека да се опита “да кривне от царския път”, да се разбунтува срещу правилата и като следва този път чрез личен опит да научи какви са последиците. А така всъщност стига и до себепознание…
Но какво точно е изкушението? Ако си направим труда да отворим български тълковен речник срещу изкушение ще намерим следната информация – желание за нещо забранено. Обаче, за да разберем кой и какво ни забранява, трябва да се вгледаме и вслушаме в социалната среда , а и в съвестта си. Защото в думата изкушение всеки влага различен смисъл според това, какво може да го накара да престъпи общоприетите норми. Изкушенията могат да са духовни, емоционални, физически... Само хора с много силна воля биха могли да им устоят, при условие че осъзнават правото си на свободен личен избор. А ако не го осъзнават, но имат силна воля, по-скоро могат да станат рушители на правилата. Разбира се, има норми,които никой от нас никога не трябва да прекрачва – например да отнемеш нечий живот. Законът е създаден точно с тази цел – да санкционира нарушителите и да се опита да въздейства върху всички превантивно. В крайна сметка моралът е вътрешното усещане на всеки от нас за добро и зло, за правилно и грешно, той е дозата разумност, от която се нуждаем и на която се крепи обществото.
Оскар Уайлд твърди, че: “Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.” Обаче пък тогава ставаме роби на тъмната си страна, която обикновено се опитваме да скрием от света. А когато нашите слабости ни владеят, какви горди господари на света сме?!...
От малки къде по-успешно, къде – не, възрастните се опитват да ни вкарат в рамката на благоприличието; преди това и те са били вкарвани в подобна рамка. Няма нищо лошо в приемствеността, но всяко поколение и време прави своите корекции. ХХ век се определя като епоха на техническия прогрес – направени са безкрайно много научни открития, които не само облекчават живота ни, но и ни позволяват да се повдигнем на пръсти и да погледнем към Вселената като малки любопитни деца. Но моралните норми от първото и последното десетилетие на този век са коренно променени. И вече десетилетие от ХХІ век материалното е взело превес над духовното: по-важни са къщата, колата, вилата, дрехите, плазмите и какво ли още не – това са нашите изкушения, заради които се извършват куп престъпления (отворете кой да е вестник, пуснете коя да е тв програма и ще бъдете залети с примери).Това ли трябва да оставим като наследство на следващото поколение? Та нали човекът е венецът на творението, “осъден” е на познание е себепознание, на свободната воля да избира и да твори, а не само да живурка заради хляба насъщен…
Над този проблем разсъждава и великият инквизитор от романа на Достоевски “Братя Карамазови”. Църквата се самопровъзгласява за единствения медиатор между божествения дух и човека. Като защитава своите нечестиви богатства и власт, изкривява Христовото учение за любовта между хората, за тяхното право на свободна воля и дух, манипулира и изкушава човека с видимото, с безотговорността на избора и грешките: “ … ние взехме от него Рим и меча на кесаря и обявихме само себе си за земни царе, единствени царе. … Защото кой да завладее хората, ако не онези, които са завладели съвестта им и в чиито ръце са хлябовете им?” Добър познавач на човешката природа, инквизиторът признава, че на тях са им мили слабите хора, защото те са порочни и лесно стават послушни, склонни са да се покоряват, жадуват за чудеса, отказват се от познанието и приемат тайните за изначални, понеже така не се налага да мислят, осланят се на чужди авторитети, които ги водят като стадо овце. “Защото тайната на човешкото битие не е само да се живее, а за какво се живее…Спокойствието и дори смъртта са по-скъпи на човека от свободния избор в опознаването на доброто и злото. Няма нищо по-съблазнително за човека от свободата на съвестта му, но и по-мъчително. “ Затова църквата позволява на хората да грешат, а нейните служители се натоварват с “тежката” задача да изкупват греховете на слабите, “да ги избави от великата грижа и страшните мъки на личното и свободно решение” и като техни благодетели … да ги владеят. С пренебрежение и презрение към простосмъртните се отнася инквизиторът, той е последната инстанция, която безпрекословно и високомерно отсича: “Свободата, свободният ум и науката ще ги завлекат в такива дебри и ще ги изправят пред такива чудеса и неразрешими тайни, че едни от тях, непокорни и свирепи, ще се самоизтребят, други, непокорни, но малосилни, ще се изтребят помежду си, а третите, останалите, слабосилни и нещастни, ще припълзят към нозете ни и ще възкликнат към нас:”Да, вие бяхте прави, само вие владеехте тайната му и ние се връщаме при вас, спасете ни от самите нас!” Със стаен гняв се обръща инквизиторът към Христос: ” Ти си знаел, ти не може да не си знаел тази основна тайна на човешката природа, но ти отхвърли единственото абсолютно знаме, което ти се предлагаше, за да накараш всички да се преклонят пред тебе безспорно – знамето на хляба земен, и го отхвърли в името на свободата и на хляба небесен. И всичко това пак в името на свободата!”

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 280 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Философия”