ТЕМА: Изкушението пред моралното
В сравнението с предишните романи в "Братя Карамазови" нараства, набира силата на разногласието, късат се връзки между хората. "Всеки се стреми сега да отдели своето лице повече, защото искат да изпитат във себе си животът изцяло, а между другото излизат всичките негови усилия вместо целият живот - пълно самоубийство" — така определят състояние на руското общество през 70-те години, близък автор- героят на романа — старец Зосим. Семейство Карамазови под перото на Достоевски — това е Русия във миниатюра: тя на чисто лишена от топлите родни връзки. Глуха вражда цари между бащата на семейството Фьодор Павлович Карамазов и неговите синове: големият Дмитри, човекът на разпалените страсти, Иван — пленикът на разпуснатият акъл, незаконнорождените Смердяков — лакей по длъжност и по душа, и послушникът на монастир, Альошата, винаги опитващи се да примерят враждебните сблъсъци, които се завършват със страшни престъпления — бащаубийство. Достоевски показва, че всички участници на тази драма разделят отговорността си.Самият баща с профил на римлянин по времето на падението.Символът на разложението и разпадането на человешката личност.
Съвременото общество заразено със тежка духовна болест — "карамазовщиной".
Нейната цел се състои в изходящото отрицание на всичките вери .”Аз ненавиждам цяла Русия” , Мария Кондратевна се признава на Смердяков. Същият Смердяков "в детството си той много обичаше и после ги е погребвал със церемонии.Той е обличал бял чаршаф ,което било като риза, и е пял и махал със каквото и да е над мъртвата котка, като че ли "Смердяковщин" — лакейският вариант "Карамазови" — нагледно да обнажим съществото на тази болест: извратената му любов към унижението, към надругателството над най-светлите цености в живота. Както се говори в романа, "Обича съвременият човек падението на праведника и негов позор ".
Главният от "Карамазови" е Фьодор Павлович, изпитващ сладострастно наслаждение от постоянните унижения на истината, доброто и красота.
Неговата плътска връзка със глупачката Лизавета Смердяща, е плод който се явява лакей Смердяков,- циничното надругателство над святата любов.
Сладострастие на Фьодор Павлович — чувството не толкова просто животно и далеч но не и безразсъдно. Това сладострастие със идеята, разумно, съзнателно, шокиращо, това е своеобразна форма на полемика със добро. Карамазов напълно осъзнава ;ялата си низост на своите побуждения и поступките си,той получавайки цинично наслаждение във унижението на добро. Него през цялото време го влече това,за да наплюе в святото място. Той организира скандал в келе на стареца Зосима, а след това тръгва осъзнателно със тези,на които целта им е да отмъсти на обяд на Игумен: "На него му се поиска да отмъсти на всички за своите пакости. "Ама сега няма как да рехабилитирам себе си, така че давай ,аз ще им наплюя до безсрамното: не се срамя, а само ви се наслаждавам и толкоз!" "Карамазовото" прониза цялото современото общество във по-горни слоеве и вече заразяват лакейското обкръжение. Иван и той не е без Карамазовският цинизъм предрича на Смердякови голямото бъдеще в случай, когато в Русия "ракетата се запали", то ест ще се случи революция: „месомелачка”, ами когато настъпи срок ... Ще бъдат други и по-добри... Тепърва ще бъдат такива, а след тях и по добри! Отличителното свойство на "Карамазовите" е цинизъм по отношение към майката – нация — руският мужик: "Руски народ трябва да се бие със камшик тези кучи-синове". В Карамазовската психология все по високи цености в живота се подпират със краката , тъпчат във името на изтъпканото самоутвърждение. В монастир близо до светият старец Зосима се появява отец Ферапонт. Наа външност този човек се стреми към абсолютната "праведност", води аскетически образ на живота, изтощава себе си със постовете и молитви. Но във кое „ източник на праведността" Ферапонт, какъв е неин побудителен мотив? Това е — ненавист към старецът Зосим и стремлението да се възвиши над него. Катерина Ивановна добра към Митя,неин обидчик от глубоката, потайна ненавист към него, поради чувствата,които уязвиха гордост. Добродетелите се превръщат в затъпялата форма на самоутвърждението, във великодушието на егоизма. Точно така егоистически — великодушно "обича" човечеството на Великият инквизитор в измислената Иванова легенда.
В света на Карамазови всички връзки между хората извращават се, приемат престъпен характер, така – както тук всеки се стреми да превърне обикалящите във "подножието", на своето егоистического "Аз". Светът им е един, но "единство" това се задържа не за добро, а за взаимна ненавист, злорадство. Това е свят в който изкушението пред моралното се явява апетит за събуждането на престъпност.
Кой от синовете се явява убиецът на бащата? Иван не е убивал, обаче мисълта за допустимото, дозволеното баща-убийство за първи път беше сформулирал той. Дмитри също не е убивал Фьодор Павлович, но във В сравнението с предишните романи в "Братя Карамазови" нараства, набира силата на разногласието, късат се връзки между хората.
Целият материал тук
Достоевски.rar- (12.9 KиБ) Свален 15 пъти