Философски екзистенциализъм
Екзистенциализма е едно от основните направления във философията на 20в., така наречена съвременна философия.
Философския екзистенциализъм претендира, че е философия на живота, философия на свободата, философия на смъртта.
Екзистенциализмът е част от философската антропология. В идейното си изграждане, философския екзистенциализъм е повлиян от философията на Сьорен Киркегор и от представителите на направлението „Философия на живота”: - Шопен, Хайек, Ницше, Бергсон. Представителите на екзистенциализма разглеждат човешката същност като динамично, като постоянно променящо се. От тук човек остава не достатъчно познат, оценен, остава изолира, самотник, чужденец. Едва ли не се обезсмисля смисълът на човешкото пребиваване в света. Екзистенциалистите често пъти заявяват: ”…човешкия живот е едно вечно движение, крайният резултат на което е едно голямо нищо…”, „…човешкия живот е едно вечно движение от нищото, през нищото, към нищото…”.
В екзистенциализма се оформят две основни направления: религиозен екзистенциализъм и светски екзистенциализъм.
Представители на първия са: руските философи-богослови / Николай Бердяев и Лев Шестов /, както и немския философ Карл Ясперс.
Представители на втория вид са: френските философи Франц Кафка, Алберт Камю, Жан-Пол Сартр, също и немския философ Мартин Хайдегер.
Болката, страданието на човека са резултат в не малка степен от факта, че голяма част от живота си човек прекарва в самота, в изолация от другите хора, която на свой ред е резултат от многобройните ограничения и рамки които обществото поставя пред отделната личност. Карл Ясперс пише ”…всички ние хората сме консерва самотници, затворени, изолирани от множеството социални бариери…”. Истинското проявление на човека и неговата същност, на смисъла и предназначението на неговия живот, според екзистенциалистите може да се разбере, да се схване напълно, само така в наречените екстремални или гранични ситуации - тези при
които е застрашен човешкия живот / природни бедствия, производствени аварии /. За това не е случаен факта, че повечето екзистенциалисти са философстващи медици и юристи, т.е. хора които ежедневно се сблъскват с болката и страданието на хората. Благоприятните социални условия за екзистенциалиските размишления са: нестабилната социална обстановка, обществата в преход, обстоятелства създаващи социални напрежения, конфликти. По тази причина, бурното развитие на екзистенциалната философия се случва след Първата и около Втората Световна война, тогава когато сътресенията в отделните общества и народи са с огромни негативни последици във всяко отношение. Изходът който намират част от хората в такива ситуации са затваряне в малки социални общности или затваряне в самия себе си. В този смисъл може да се каже, че екзистенциализма е философия на индивидуализма. Екзистенциализма е съчетаване между рационалното и ирационалното начало в природата на човека.
Най-големите почитатели на екзистенциалната философия откриваме сред представителите на художествено-творческата интелигенция и хуманистика / поети, писатели, художници, изкуствоведи, литератури и др./, т.е. сред тези хора които поставят човешкия живот и човешките добродетели сред най-висшите ценности.
...............................
Целият материал:
Философски екзистенциализъм.rar- (4.45 KиБ) Свален 31 пъти