Какво е характерно за атомите в учението на Левкип и Демокрит

[Mozo]

УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ”
гр. БУРГАС

Специалност “Стопанско управление”

Р Е Ф Е Р А Т

по ФИЛОСОФИЯ

ТЕМА: “Какво е характерно за атомите в учението на Левкип и Демокрит”

С имената на Левкип и Демокрит се свързва възникването на атомистическата философия. Трудно е двамата да бъдат разделени, защото обикновено се споменават заедно и вероятно някои от съчиненията на Левкип са приписани по - късно на Демокрит.
Положението на атомистическата философия в античната философия е твърде особено. От една страна, тя никога не е имала особено много последователи и в собствения смисъл на думата никога не е съществувала атомистическа школа. Все пак представителите на този начин на мислене, макар и малобройни, успели да го утвърдят като значима философска традиция. Преди Сократ това правят Левкип и Демокрит, през епохата на елинизма – Епикур, а в римската философия - Тит Лукреций Кар. Дори и през 12 век в т.н. проторенесанс на Шартърската школа се чува отглас от атомистическите идеи в съчиненията на Гийом от Конш.
Атомистиката не е имала школа с устройство, ученици и влияние, сравнимо с тези на Питагорейския съюз, Академията Ликейона и Стоата, но въпреки това се запазва като силна мисловна тенденция. Може би основната причина за това се крие в нетипичността на атомистическите философски идеи - например схващането за безкрайността на космоса в пространството или за съществуването на безброй светове. Това било шокиращо за световиждането на гръцките и за останалите философски школи. Тъкмо поради това, че непрестанно предизвиквали полемики и критични възражения дори и тогава, когато не е имало преки изразители на тези виждания – а те били спомени от миналото – атомистическите схващания оцелели и се запазили като нещо устойчиво.
Най-важното в атомизма е схващането, че съществуват атоми и пустота, от които и благодарение на които съществуват всички неща. Атомите обаче за които се говори в античността не са незабележимо малките частици, изграждащи елементите и веществата, така както според новоевропейската наука. В един от фрагментите на Демокрит се казва, че има атоми с големина колкото нашия свят. Атомите – както показва и самото им име на гръцки – са неделими цялости с най-различна големина. От това че са неделими, се извежда и останалите им битейни качества: неразрушимост, вечност, неизменност, еднородност. Празното или пустотата, е условието, благодарение на което те се движат, събират и разделят като от събирането им нещата се появяват и съответно престават да съществуват, когато те се разделят. Това е сърцевината на Демокритовата философия. Тези метафизически идеи имат твърде любопитна генеалогия. Видно е, че атомите като битие имат всички качества, които елейските философи приписват на битието, само че от Демокрит насетне атомистите твърдят, че съществуват безброй много такива неща, докато елеатите говорят за едно единствено единносъществуващо битие. Също така за елеатите небитието не съществува и за него не може да се мисли и говори, а за анатомистите небитието е просто пустота даваща възможност за движение на атомите, а оттам – и за възникване и изчезване на преходните неща.
Левкип е древногръцки философ, произхождал от Милет и бил продължител на научната рационалистична философия, свързана с този град. Той се намирал под силното влияние на Парменид и Зенон. За него се знае толкова малко, че Епикур (по - късен последовател на Демокрит) стигнал до това, че изобщо отричал съществуването на Левкип, а някои съвременни учени възродили тази теория. Но Аристотел се позовава няколко пъти на Левкип и изглежда неправдоподобно, че тези позовавания (които включват текстови цитати) щяха да съществуват, ако Левкип е бил просто митическа личност. Левкип пръв изказва хипотезата за атомния строеж на света.
Демокрит е изтъкнат древногръцки философ. Роден е около 460 г пр. н. е. в гр. Абдера. Унаследил значително имение , което му позволило да се посвети на науката. По предание той се е учил при маги и халдейци, които цар Ксеркс оставя на богатия му баща. Бил ученик на Левкип, от когото усвоява атомистичната хипотеза за света.
Левкип и Демокрит са стигнали до атомизма при опит да се заеме средно положение между монизма на Парменид и плурализма на Емпедокъл.
Гледната точка на Демокрит напомня удивително гледната точка на съвременната наука и е лишена от повечето недостатъци, към които била склонна гръцката спекулативна мисъл. Той предполагал:
- че всичко се състои от атоми, неделими физически, но не и геометрично;
- че между атомите има празно пространство;
- че атомите са неразрушими;
- че винаги се намират и ще се намират в движение;
- че съществува безкрайно количество както атоми, така и техни разновидности, различаващи се една от друга по форма и размер.
Точна характеристика на основните принципи за същността на света според Левкип и Демокрит, ние откриваме при Диоген Лаерций: „началата на всичко са атомите и пустотата, а останалото е само привидно съществуващо”. Световете са безкрайни родени и смъртни. Нищо не се ражда от несъществуващото и не се разрушава от него. Атомите са безкрайни по величина и количество. Те се носят във вихър из вселената и така се създава съставното – огънят, водата, въздухът, земята; тъй като тези са съединения на някакви атоми, които не са подложени на въздействия и са неизменни поради своята твърдост. Слънцето и луната са съставени от подобни гладки и кръгли тела, от които е съставена и душата, а тя е също това, което се нарича ум. Ние виждаме, защото образите на нещата попадат в нас. Всичко възниква по необходимост; вихровото движение се нарича необходимост. Крайната цел е душевно спокойствие, което не е тъждествено с насладата както погрешно смятат някои, а е състоянието когато душата пребивава в спокойствие и равновесие и не е тревожена от страх, суеверие и други страсти. Това състояние Демокрит нарича с термина „душевно равновесие”. Законите и правото са измислени от хората, а природата е създала само атомите и празното пространство.

Целият материал: