Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови

[Mozo]

" Човек се разжда свободен, а навсякъде е в окови" Ж.Ж.Русо
Жан Жак Русо е един от видните философи на 18-ти век, който по- голямата част от творческия си живот е прекарал във Франция. Именно на него принадлежат думите: "Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови". Следващите редове на своя труд, ще посветя именно на тази мисъл на Русо, която става все по- популярна в наши дни. Първоначално ще разгледам самото понятие "свобода", като изложа собствените си разбирания, след което, ще се посветя на анализ на тази негова велика мисъл.
"Свобода" - едно понятие, пропито с толкова много значения. Изписали са се безброй редове на тази тема , което говори, че всеки има свое собствено разбиране за нея. Моето разбиране за "свобода" е, че това е най-висшата ценност, която всеки един от нас притежава от момента на своето раждане. Нейният израз , се състои именно в действията на човек и до колко тези действия са следствие от личния избор. В основата на свободата стои волята на човек и именно свободната воля контролира действията и изборите, които са част от нашето ежедневие. Когато говорим за свободна воля, всяко действие следствие на нея е правилно, без значение дали е в синхрон със закона, или мнението на другите. Именно това разбирам аз под "свобода". Дали аз съм свободна? Бих казала- донякъде, защото съм напълно съгласна с думите на Русо, че "човек навсякъде е в окови", но ще обърна внимание на това по -късно в своя анализ. Аз съм свободна, защото съм тук и сега вследствие на моя личен избор. Аз уча това, което желая, без значение, че моите родители не бяха съгласни с този мой ЛИЧЕН избор. Занимавам се със спорт редовно, дори по- редовно отколкото посещавам университета и не, защото някой ми е казал, че така е правилно или не, а защото това е моето ЛИЧНО желание. Поради това мога да кажа, че аз съм свободна, или поне доколкото е възможно.
Обръщайки поглед към великата мисъл на Русо- "Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови", бих казала, че съм абсолютно съгласна. "Човек се ражда свободен", защото е необременен и неангажиран с нищо в момента, в който се появи на този свят. Човек по закон се ражда свободен и именно този закон, подготвя неговите окови. Факта, че всички ние законно сме свободни, че някъде пише, че сме такива, означава, че всъщност не сме. Има някой над нас, който ни дава тази свобода и то до момента, в който не се противопоставим на този някой. Оковите, които носи всеки от нас, са следствие от формалните и неформалните закони в живота. Веднага след нашето раждане, нашата свобода започва да бъде ограничавана. В процеса на социализация на детето, неговите родители постоянно му казват какво е правилно и какво не. "Не бива да се плезиш, защото е не културно", "Не яж шоколад преди вечеря, ще си развалиш апетита" . Нашите родители са първите, които започват да ограничават свободата ни. В последствие, всеки един от нас се сблъсква с институциите- детска градина, училище и работното ни място. В детската градина, винаги ни казваха, кога да спим, кога да се храним и кога да си играем. Бяхме не като живи същества със свободна воля, а като роботи, които са контролирани, чрез дистанционно управление. Следващата институция с която се сблъскахме беше училището- колко хубаво! Нямахме търпение да оставим детската градина на заден план за да бъдем ученици. Може би сме си мислили, че в училище ще можем да правим това, което желаем, но- уви. Училището също имаше своите правила- "Не закъснявай за час, не говори по- време на час, не се храни по време на час". Дори когато желаеш да посетиш тоалетната, първо трябва да поискаш разрешение за това- куп ограничения, дори повече от детската градина. След училище отново влизаш в семейния свят, където още с влизането вкъщи, майка ти, ти казва "Събуй си обувките, ще изцапаш". По този начин, по всяко едно време от нашия живот, нашата свобода, или по друг начин казано, свободата на нашия избор, е ограничена. Колкото повече израства индивида, толкова повече му се напомня, колко ограничен е той в своята свобода. Когато поотраснахме и започнахме да излизаме с приятели вечер, органите на реда не пропускаха да ни напомнят, че не трябва да сме извън домовете си след 22 часа. Редовно ни проверяваха, дали носим със себе си личните си карти, защото сме "задължени" да ги носим навсякъде с нас. Растяхме, а ограниченията растяха заедно с нас. Решихме да се запишем на шофьорски курсове, за да бъдем "независими" от градския транспорт. Ограниченията отново не закъсняха- " Не превишавай 60 км/ч, когато караш в градска обстановка", "Не изпреварвай други превозни средства, когато имаш знак, не позволяващ това"- каква ирония на съдбата, дори неодушевени предмети ограничават нашата свобода.

Целият материал: