Ролята на историята за човека

[Mozo]

Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Философски факултет
Катедра: Библиотекознание, научна информация и културна политика

Есе
по Философия
на тема :
"Ролята на историята в живота на човека"

Изготвил: Анна Горанова Проверил:

II курс БИН,
Фак. номер: 40765

София, 2015 г.

Историята е наука, занимаваща се с изучаването на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи от минали събития и пр.. Двата текста, които се разглеждат имат различно предназначение. В своя текст Ницше прави размишления за историята, как тя влияе на човека и по какъв начин му служи или му пречи, а произведението на Маргьорит Юсенар е исторически роман за живота на Адриан, като писателката е предала историята без да накърнява историческата достоверност, използвайки мемоарите на един умиращ. Нейната цел е да представи истината за хората , чрез съдбата на един човек.
Още в самото начало на размишленията си Ницше споменава, че историята принадлежи на дейния и силен човек, който води борба и се нуждае от учител или образец, какъвто не може да намери в настоящето. Историята е от полза за хората, които имат нужда от нея в своето настояще битие и бъдеще. За пример дава думи казани от Йохан Волфганг фон Гьоте - известен немски поет, философ, драматург за друг също толкова известен и историк - Шилер , на когото историята му принадлежи, защото времето е толкова лошо, че поетът не среща в обкръжението си необходимия образ. Образ, който му трябва за неговото вдъхновение, образ, който открива в миналото. Човешкият живот за някои става горчив когато се обръщат назад и разбират ,че преди време други хора вече са изживели същото и са извадили поука. Адриан не усеща тази горчилката в разказите си, защото това са неговите поуки, от неговите премеждия, спомени и случки. Той с радост и тъга се връща към отминалите събития от живота си, било то дори много болезнени за него, за да намери смисъла в това, което му се е случило, защото човешкият разум отказва да приеме ,че е рожба на случайността. Той изправя миналото си пред съда на историята, подлага го на разпит , за да може накрая да го осъди или оцени. А според Ницше всяко минало заслужава да бъде осъдено. Според разказите, предадени през погледа на Маргьорит Юсенар, Адриан търси смисъла за съществуването си и причина за случилото му се, разчита на фактите от изминалия живот за да може да извърши преценка на делата си и да опознае себе си по - добре, като сам казва : '' от всяко притежавано в миналото умение извличам познание , което донякъде ме обезщетява за изгубените удоволствия. " Адриан стига до собственото заключение, че делата остават единственото мерило за хората за да оставят следа в спомена на другите и в собствения. За него това да имаш хиляди примери зад себе си, да имаш база за сравнение, е предимство.
Ницще поставя много въпроси и дава отговори на много от тях. Той разделя историята на три вида - монументална, при която човек ако има желание да сътвори нещо велико, се нуждае от миналото. Това е примерът за Шилер, който представя в началото. Този , който напротив би искал да остане в границите на това, което е свикнал - това е човека-антиквар, а третият вид - преценяваща и осъждащата история, тя е за онзи чиято гръд се стяга от нуждата на настоящето и той изпитва потребност. Адриан е човек, който е съхранил историята на своя живот в спомените си и се връща към тях, споменава корените си и не забравя откъде е тръгнал - " онзи, който ще я съхранява и почита с вярност и любов ще поглежда натам , откъдето е дошъл, където е станал това, което е , той дава израз на благодарността си за съществуването си ... " това е човекът-антиквар на Ницше, а Адриан е точно този човек.

Целият материал: