Живот и творчество на Франсоа Волтер

[Mozo]

старопрестолна гимназия по икономика - велико търново

реферат по философия

Тема: живот и творчество на Франсоа волтер

Изготвил:
Мирослав Николаев Стойчев, ученик от ХІ „д” клас

ВЕЛИКО ТЪРНОВО
2008

Волтер, или както е истинското му име Франсоа-Мари Аруе, е роден в Париж на 21 ноември 1964 г. На десетгодишна възраст баща му – нотариус и финансов чиновник – го настанява в йезуитския колеж „Людовик Велики”, а след девет години, макар и за малко време, в янсенитската школа в Сент-Молоар. След няколко години Волтер публикува първия, още недоработен до край вариант на своята епическа поема „Хенрияда”.
Заради сатирата му срещу регента Филип Орлеански и дъщеря му херцогиня Дьо Бери той е изселен от столицата и прекарва осем месеца в Сюли. През пролетта на 1717 г. Волтер е хвърлен в Бастилията за единадесет месеца. Причината за ареста е сатирата му „ По време на царуването на момчето”, разобличаваща покварените нрави в двореца.
В затвора Волтер работи върху епическа поема за Анри ІV и върху трагедията „Едип”. На 18.ХІ.1718 г. трагедията за пръв път е представена в един парижки театър. На младия поет започват да гледат като на достоен приемник на Корней и Распин.
Опозиционните настроения на Волтер, проянени в трагедията „Едип”, стават по-ясни в поемата „Лига”. „Лига” е била напечатана тайно в Руан. Тайното разпространяваната поема на Волтер скоро става известна на широк кръг читатели. Провъзгласяват го за най-добрия поет на Франция, поставят го над Омир и Виргилий.
Обаче каквито таланти и заслуги пред родината да има обикновеният човек, той е абсолютно беззащитен срещу своеволията на светски нахалник. Така се случва и с Волтер. Той има непредпазливостта да възбуди недоволството на един дворянин – Дьо Роган, и последния заповядва на слугите си да набият с тояги първия поет на страната. По оплакване на Дьо Роган и по други доноси правителството бърза да хвърли поета в Бастилията, а след това да го изсели от Франция.
В Англия Волтер прекарва три години. Той много работи, изучава английската материалистическа философия, литературата, запознава се с постиженията на научната мисъл в страната. Особено силно впечатлиние оставят у него съчиненията на философа-материалист Лок и на учения Нютон. Впоследствие Волтер става блестящ популяризатор и на единия, и на другия. По-късно Руската академия на науките избира Волтер за свой почетен член, оценява високо популяризираните от него научни открития на Нютон. Едно от тървите му произведения, написани под силното впечатлиние на видяното и наученото в Англия, е книгата му „Философски писма”, известна още като „Писма за Англия” и „Английски писма”. Нейното френско издание излиза тайно в Руан в 1743 г. Книгата е веднага осъдена на изгаряне.
Скитайки известно време из Франция, Волтер се заселва за дълго време в приятелката си маркиза Дьо Шатле в стария уединен замък Сире. Емили Дьо Шатле е безспорно една от най-образованите жени във Франция през онзи период.
Волтер извършва много неща през тези четиринадесет години, прекарани в Сире. Пише трудове по история, съчинения по математика и философия, а също така трагедии и комедии. Тук той създава знаменитата си сатирична поема „Орлеанската дева”. През тези години са написани трагедиите „Мохамед” (1740), „Меропа” (1743), комедиите „Блудният син” (1736), „Нанина” (1749), философската повест „Задиг” (1748) и други произведения.
Периодът на голяма и напрегната работа в спокойна и благоприятна обстановка в Сире завършва за Волтер със смърта на маркиза Дьо Шатле през 1749 г. Той много тежко преживява тази загуба.
Пруският крал Фридрих ІІ отдавна е канил Волтер при себе си. Сега той удвоява старанията си на „дображелателен приятел”. Ласкателните писма на краля оказват своето въздействие. Волтер се премества в пруската държава. От 1749 до 1753 г. той живее в Потсдам, в Двореца Сан-Сау, получава 20 000 ливри годишна рента и задължението му е да поправя нескопосаните френски стихчета на краля и „философските” му съчинения. Но скоро поета се убеждава колко се е измамил в пруския крал. Още с встъпването на престола Фридрих ІІ заменя цинично откровената тирания на баща си с тирания, маскирана с фрази, които заема от Волтер. Всичко завършва с това, че Волтер връща на краля придворните си отличия: ключа на камерхер и ордена, а след това побързва да напусне пределите на пруската държава. Във Франкфурт на Майн полицията го арестува за един месец и го подлага на унизителен обиск.

Целият материал: