Увод
1. Причини за разделяне на Адлер и Фройд
2. Индивидуална психология на Алфред Адлер
2.1. Чуство за общност
2.2. Целите за съвършенство и успех
УВОД
Ядрото на психоанализата като ново психологическо направление е учението за безсъзнателното. В своя първоначален вид тази концепция има твърде малко ортодоксални привърженици. За сметка на това се увеличава непрекъснато броят на нейните преработени, коригирани и обогатени варианти, които още през 70-те години на миналия век бяха около 40. Тази диференциация на психоаналитичните системи е изразена най-силно след Втората световна война и днес се говори за второ или дори за трето поколение в тях.
1. Причини за разделяне на Адлер и Фройд
А. Адлер и З. Фройд се разделят, като причината са недоразуменията им идва от различните им гледни точки относно причините за неврозите. Като цяло Адлер не споделя идеята, че централният мотив на човешкия живот е сексуалността. Според Адлер е напълно неприемливо и културата да се извежда от изтласкването на сексуалните нагони. Човекът по природа е културно същество и в неговия духовен живот сексуалната тема играе голяма, но не доминираща роля. След раздялата с Фройд, Адлер поема път на самостоятелно развитие, основавайки “Общество за индивидуална психология”. Автор е на множество трудове, сред които “За нервния характер”(1912), ”Практика и теория на индивидуалната психология”(1920), ”Човекознание”(1927), ”Смисълът на живота”(1935) и др.
Индивидуалната психология на А. Адлер оказва голямо въздействие върху педагогиката. Той анализира отношенията на индивида към неговата обществена среда. А. Адлер за разлика от З. Фройд отрича сексуалната етиология на неврозите. В основата на психическия живот и развитие на детето, той поставя чувството за незначителност. То действа на подсъзнателно равнище и определя цялостното му поведение. Комплексът за малоценност възниква под въздействието на много фактори, като най-съществени сред тях са: несъвършенствата на човешкия организъм, възприемащи се като жизнени препятствия и неправилната система на възпитание. Необходимо е да се укрепва вярата на децата в техните възможности при обучението им, да се избягва всичко това, което ще породи или засили чувството за малоценност, физическите наказания, порицанието, осъждането, иронията, сарказмът, униженията, насмешките и подигравките, деспотичното отношение, да се даде свобода на учебното поведение.
Комплексите, според А. Адлер, се преодоляват, като се стимулират общностните чувства, стремежът към сътрудничество, единодействие и интеграция с другите. В този смисъл той придава голямо значение на груповите взаимодействия в училище. Своеобразен барометър на здравото психическо развитие на личността е чувството й за съпринадлежност към дадено социално формирование, което й дава усещане за сигурност и защитеност.
Целият материал тук
Индивидуална психология на Адлер.rar- (13.05 KиБ) Свален 54 пъти