Пищов по Логика при Кулов

[Kotkata68]

Tema 3

Дедуктивни и индуктивни аргоменти

Традиционна за философията е употребата, според която разликата между
дедуктивния и индуктивния аргумент се състои в различното отношение между
предпоставките и заключението (извода) от гледна точка на тяхната степен на общност.
Приема се, че при дедуктивния аргумент твърденията, които служат за предпоставки, са по-общи от твърдението, чрез което е изразено заключението, докато при индуктивните е налице обратното отношение: заключението е по-общо от предпоставките. Фигуративно казано, при дедукцията посоката на разсъждение е от общото към частното, а при индукцията – от частното към общото.

Традуктивни аргументи

Идеята е чрез въвеждането на този термин да се запълни една празнина между дедукцията и индукцията, която зейва при първото. Тук имам предвид най-вече Л.Рутковский (1859-1920)
(традиционното) разбиране. Там е работата, че има аргументи, чиито предпоставки не са нито по-общи, нито по-малко общи от заключението. Такъв е напр. аргументът
“понеже а < в и в < с, то следва, че а < с”.

Модерно схващане

Приема се, че при дедуктивните аргументи е изявена претенцията
за ГАРАНТИРАНА (СИГУРНА) подкрепа на извода от предпоставките, т.е. че щом предпоставките са верни, то изводът (заключението, следствието) е верен ПО НЕОБХОДИМОСТ. При индуктивните аргументи е изявена претенцията, че
подкрепата на заключението от предпоставките е ВЕРОЯТНА, но НЕСИГУРНА – т.е. че при верни предпоставки изводът е само ТВЪРДЕ ВЕРОЯТЕН, а не
несъмнен. Казано с други думи, според тази гледна точка претенцията, изразена в дедуктивния аргумент, е че при верни предпоставки неистинността на заключението е НЕВЪЗМОЖНА, а в индуктивния – МАЛКО ВЕРОЯТНА. Следователно става въпрос за различната СИЛА, с която се предполага, че предпоставките поддържат заключението. Силата и само силата на подразбиращата се в аргумента подкрепа на извода от предпоставките е признакът, който конституира това деление на аргументите на дедуктивни и индуктивни. То е изчерпващо – всички аргументи са или дедуктивни, или инуктивни, и трета възможност (да са от някакъв трети вид или да са едновременно дедуктивни и индуктивни) не съществува.

Опит за синтез на традиционното с модерното схващане. За
т.н. пълна или “перфектна” индукция.
..............................

Целият материал: