Философията на Хегел

[Mozo]

Философията на Хегел е връхна точка в развитието на немската класическа философия от втората половина на ХVIII в. и началото на ХIХв. И диалектиката на Кант, Фихте и Шелинг. Хегел обосновава същността на философията като наука от гледището на обективния идеализъм и диалектическия метод, а съществен признак на науката е системата. В света на познанието за него няма нищо веднъж завинаги дадено, неизменно, всичко е подложено на развитие и изменение, безкраен процес на развитие от нисшето към висшето.
Централен принцип и категория на Хегеловата философия е абсолютното. За него първичното е абсолютът, а той е разум, абсолютна идея, нещо духовно. От развитието на абсолютната идея възниква природата като инобитие, а от природата възниква човешкият дух. Следователно първично е абсолютната идея, разум, дух, а вторично е материята. Истинското битие, истинската действителност може да се познае само като се проследи самото развитие на абсолютната идея чрез използването на диалектическия метод. Според този метод всички неща се намират във взаимна връзка и развитието става чрез противоречието. Абсолютната идея е субстанция, същност, първа основа на всичко съществуващо, в нея Хегел обхваща целия свят, цялата природа и общество, тя е универсалният разум, универсалното мислене, универсалния дух.
Под идея Хегел разбира основно понятие което определя всичко останало, а абсолютната идея е всеобщото, което е тъждество на мислене и битие. Всеобщото твори особеното и единичното – то е деятелно и творческо начало. Философията е наука за всеобщото, а всеобщото е идея, разум, мисъл. Хегел говори за конкретно всеобщо, което е творчска дейност и само създава от себе си своето съдържание. Такова конкретно всеобщо може да бъде бог, човешкото съзнание. Философията изследва всеобщите закони и категории на развитие на идеята, т.е. диалектическите закони и категории на света. Със същността на абсолютната идея като мислене, разум и деятелност и нейните закони и категории е свързан диалектическият метод.
Идеята е тъждествена със сeбе си, но като процес съдържа различие, отрицание, противоречие. Нейната дейност се извършва в две насоки : самообективиране и самопознание. Идята твори света и човека с цел да се самопознае, висшият акт на това самопознание е абсолютното знание, а именно философията дава това абсолютно познание за света.
Хегел разглежда категорията отчуждение – отчуждението между божествения свят и света на хората, което носи белезите на човешката безцелност, човек няма нищо свое, собственият му живот няма стойност, целите му са безсмислени и нищожни. Единствено злото е негов преоритет. А най-висшата способност на човека – мисленето е ,, изоставено от Бога “. Познанието е повече проклятие, отколкото ценност, екзистенция и битие. Своята философия Хегел отъждествява с логиката, а логиката е тъждество на диалектика, онтология и гносеология. Тя борави с най- дълбоките и най-общи определения и отношения на действителността, затова е универсална наука. Понятието е същинска изразна форма на мисленето, посредством която то реализира самото себе си във вид, който му е иманентно присъщ, не заимстван от никъде. Хегел откроява понятието като „ мисъл изобщо като нещо общо “ и „ същина на нещата “, то е съдържание на мисленето.

Целият материал: