Достоевски и отцеубийството

[Mozo]

ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

Философски факултет

Катедра “Психология”

РЕФЕРАТ

по Психоанализа

на тема:

Достоевски и отцеубийството

Изготвил: Преподавател:

Даниела Петрова Колева доц. Илия Стойков

спец. “Психология”, к. ІІ, Ф№ 396 – ПС

Велико Търново

2002

Достоевски откри вулканичната природа. В творчеството на Достоевски се извършва изригване на подземни подпочвени вулкани на човешкия дух. Сякаш дълго време се е натрупвала революционната духовна енергия, почвата е ставала все повече и певече вулканична, а на повърхността, в плоското си съществуване душата е оставала статично устойчива, вкарана в граници, подчинена на норми. И ето, накрая се е извършил бурният пробив, взривът на динамита. Достоевски е именно глашатай на извършващата се революция на духа. Творчеството му изразява бурния и страстен динамизъм на човешката природа. Човекът се откъсва от всякакъв устойчив бит, престава да води узаконено съществувание и преминава в друго измерение на битието. Заедно с Достоевски в света се заражда нова душа, ново светоусещане. Достоевски усещаше в семия себе си тази вулканична природа, тази изключителна динамичност на духа. Той пише до А. Маиков за себе си следното: “А най-лошото е, че моята натура е подла и прекалено страстна. Навсякъде и във всичко стигам до последния предел, цял живот преминавам зад чертата....” Всички герои на Достоевски са самият той, неговият собствен път, различните страни на неговото същество, неговите мъки, питания, страдалческият му опит. Романте на Достоевски не са истински романи, те са трагедии, но и трагедии от особен род. Те са вътрешната трагедия на единната човешка съдба, на единния човешки дух, който се изявява само от различни страни в различни моменти от своя път. (Н.Бердяев, “Мирогледът на Достоевски”, С., 1992, стр. 41)

За личността и творчеството на Достоевски е писано много, но все пак липсва достатъчно цялостен подход към него. Именно Психоанализата Фройд предлага като такъв анализ на многостранната личност на руския писател. Достоевски се разглежда от четери фасадни аспекта – като поет, невротик, моралист и грешник.

Най-уязвим, според Фройд, е Достоевски като моралист. Нравствен е онзи, който реагира веднага срещу всяко породило се у него изкушение без да му се поддава. В това отношение Достоевски не постига много, напротив, след най-тежки борби, мъчейки се да примири напора на нагоните на индивида с изискванията на човешкото общество, той се връща отново назад към подчинението под светския и църковен авторитет. Точка, до която и по-нисши духове са стигали с по-малки усилия.

Достоевски като грешник или престъпник. Две черти са съществени за престъпника – безгранично себелюбие и силна деструктивна склонност. Общото и за двете черти и предпоставка за появата им е липса на обич към ближния, липса на емоционално отношение при преценката на човешките обекти. Онова, което прави впечатление е пълната противоположност в проявите на Достоевски – голямата му потребност от любов и огромната му любвеобвилност, избиваща понякога дори в прекомерна доброта, която го подтиква да обича и помага дори там където би имал право на омраза и отмъщение. На въпроса Защо Достоевски се причислява към престъпниците?” Фройд отговаря: изборът на неговите сюжети. При тях той показва предпочитания към характери на себелюбиви хора, склонни към насилия и убийства – а това подсказва съществуването на такива наклонности у самия него. Противоречието се решава с помощта на прозрението, че силният разрушителен нагон у Достоевски, който лесно би направил от него престъпник, е бил насочен в живота главно върху собствената му личност и по този начин се е проявил като мазохизъм и чувство на вина.

От сложната личност на Достоевски Фройд избира три фактора, които се проявяват в комбинация с неврозата. Това са извънредно високата му възбудимост, перверзното предразположение на инстинктите и неподдаваща се на анализ творческа дарба.

Целият материал: