Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Етика

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с философията.
Антична философия, средновековна философия, съвременна философия, метафизика, онтология, епистемлогия, етика, полтическа философия, естетика, логика, философия на езика, философия на науката, рационализъм, емпиризъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 296663
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 368012
Местоположение: Somewhere In Time

Етика

Мнение от Mozo »

1. тема Морал, Нрави нравственост моралност

Морал е компонентна част от духовната култура на човечеството. Той не мове да се локализира, види , докосне, без да бъде някаде в собствения смисъл на думат. Той е на всяъде човека, тъй- като е съшностна страна од поведението на човека и взаимоотнощението му со останалите хора.
Сподред Берксон съществуват 2 вида на морал- социялен и човешки, или морал на отворната и затворената душа.
Форми на морала: са редът и правилата , Основната му характеристика на морала е нормативноста а основната му функция е регулативноста. Другата част на морала е свързана со емоционалното състояние и простича от привличане.
Моралноста също така се относя към човечността. Моралът не е само въпрос на разумна проценка а и на човечноста. Формите на морала, който съществуват са нравите, обичаите традициите. Нравственоста е начнинът на съществуване на обществото. Сподед Хегел държавата е действителноста на нравствената идея. Хегел също така рзглежда и правото. Според него това е свободата на всеки човек да се отнася и съобразява с другия като свободно същество. Свободата е изцяло социялен феномен тя има стойност само когато се разглежда в отношение с другите. да си свободен означава да се събрзяваш с чуждата свобода.
Моралът на се свежда само до моралното "добро", но и до някъква определеноста на волята, а тя не е нито добра, нито зла, но е източник и на двете.
Според Макс Вебер етосът ( нрава) трява да се определи чрез икономическата фрма на управление на обществото. Това е начинът на трдовата дейнос в модерните общества човекът да е функция на това което е трудът. той се идентифицера чрез работата която извършва.
Според Аристотел етосот не е нищо изменимо. Етичните добродетели се удовлетворяват чрез работа и чрез повторение на определени образци. Норамтивноста е основен белег на нравственоста. Традиционалноста се состои в това тя да бъде предавана от покление на поколение.
нравот е тъждественост на общсетвения етос
нравственоста е обществен етос, начин на съществуване на обществото.
В структурата на морала на 1 место стои нравственото поведение, След което нравственото съравнение идеята на нравствените отношения. СпоредКант дългте е единствена нравствена цел. Доброт е всичко като ни носи удоволствие щастие, а злото е страданието. Нравственото съдържание е аспект на съзнанието. Всякаб наука се интересува от съзнанието от различната негова страна.

Целият материал:
Прикачени файлове
Етика.rar
(11.34 KиБ) Свален 41 пъти
Прочетено: 834 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

Върни се в “Философия”