Това , което приемаме като основание за живот, е в същото...

[Mozo]

Това , което приемаме като основание за живот, е в същото време чудесно основание за смърт

В днешно време на деградация и упадък в характера на хората много малко от тях си задават така важния въпрос за съществуването . Повечето от тях нямат никакви цели в живота и това е много пагубно за самите тях . Фактически погледнато много от хората намират своите цели в живота чрез вярата . Тя е един от универсалните пътеводители и помощници на „загубилите” се в търсене на смисъла на живота хора .
Основанията за съществуване на човека от гледна точка на екзистенциализма са много и същността на всеки един от нас предхожда съществуването си , а свободата и автентичността на човешкото битие е чиста форма на екзистенциализъм . Неподправено точна е мисълта на Ясперс , че „Нещата съществуват сами по себе си”. С тази си мисъл той може би иска да ни каже , че ние хората сме като едни свободни електрони , които рядко пресичаме пътищата си .
Всеки един човек на този свят би трябвало да има някаква основателна цел в живота си , която да го крепи в трудни моменти и да дава смисъл на съществуването му . Такива могат да бъдат : различните вярвания и поверия , религията , продължаването на рода , единството със сродна душа , целите , които сме си поставили в живота . Една от най – първичните цели в живота на всеки един човек е продължаването на рода и отглеждането на здраво и способно поколение , което да наследи целите на предците си . Основание за съществуване също е обвързването между двама души , така те споделят общи цели в своя живот и си помагат за тяхното реализиране . От друга гледна точка всеки един нормален човек постигнал всички цели в живота си би умрял , за да защити постигнатото . Образно казано това е една рядка „порода” хора , които са готови на всичко , независимо от цената , която трябва да платят , но изгубят ли най – ценните неща в живота си те нямат какво повече да губят освен живота си и биха го дали , за да умрат като едни достойни граждани на този свят , до последно защитавали позициите си .
Основанията за живот и смърт са две много близки понятия . Така както всеки един нормален човек би живял заради хората , на които държи или нещата доставящи му радост в живота , така би дал дори живота си , за да ги защити .
Един от основните въпроси на философията е точно този дали си струва да се живее или не . С тази си мисъл Камю може би иска да ни покаже абсурдът да се живее и хаотичността на света , който с пълна сила се опитва да се противопостави на човека . Като се замислим излиза , че нито света , нито човека са абсурдни , а сбъркаността се появява някъде между тях . Камю ясно показва , че за него абсурдът е неизбежно заложен в съществуването на човек в този свят . Съществуването на всеки човек е нестихваща борба , която доставя постоянно отрицание и никога не доставя така нужната надежда в живота на човек . Дори ние да осъзнаем този абсурд на битието ни , то остава завинаги такова и нищо не е в състояние да го промени . Единственият изход е постоянната борба с абсурда , въпреки изгледите за неуспех всеки човек е длъжен да опита . Пример за това е мита за Сизиф , принуден вечно да тласка скалата към върха на една планина и тя винаги пада в подножието на планината . Въпреки това борбата на Сизиф с абсурда би трябвало да го прави щастлив дори и за кратко .
Рационално погледнато живота и смъртта са неизбежно свързани и са естествено продължение на земния път на всеки човек и краят на неговата борба с абсурда на този свят . Въпреки това смъртта на един човек е началото на нов живот за друг и начало на нова борба с абсурда . Живота и смъртта са неизбежно свързани в един постоянен кръговрат . Както Хераклит е казал „Панта рей – всичко тече , всичко се променя” . Едни „войни” борещи се срещу абсурда умират , но се раждат нови готови да ги заместят в редиците на тази огромна армия бореща се с абсурда .