Имаме ли своя съдба има ли начин да надхитрим съдбата си

[dark_angel]

“На който каквото му е писано " или "Който каквото си напише" ?
Въпрос, чийто отговор силно вълнува всеки човек. Разбира се, има привърженици и на двете тези. Едните казват, че човек си въобразява,
че сам си 'пише' съдбата и че всъщност той просто следва нещата, които са му съдба. Другите пък защитават мнението си с
познатата ни мисъл "Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи". Според трети
едното не изключва другото. Съдба има и не можем я да променим, но самата съдба е базирана на собствения ни избор.
Съдбата е нещо, което почти никой не може да предвиди и предотврати, дори да обясни с точни думи. Всеки по свой начин си обяснява думата 'съдба'. Има много случки, истории и факти, които по един или друг начин могат да докажат или поне да накарат всеки най-малкото да се замисли върху това дали има съдба наистина и дали можем да я променим. Отговора може би е 'не'. Защото, за да променим съдбата си, ние трябва да я знаем. Да знаем във всеки един момент, във всяка една ситуация какво ще ни се случи, какъв избор ще ни се наложи да направим и какви ще са съответните последствия, когато направим своя избор. Има още две подобни мисли, които гласят "На който му е писано да се удави, няма да се обеси" и "Ако на човек му е писано да се удави, той ще се удави дори в лъжица пълна с вода". Те са едно малко доказателство, че никой не може да избяга от съдбата си и че колкото и да се опитваш да се предпазиш от нея, рано или късно това, което ти е предначертано ти се случва и то в повечето случаи, когато най-малко очакваш и си подготвен.
Много хора, когато им се случи нещо (било то хубаво или лошо) се питат "Защо?". Защо точно аз, защо на мен... Започват
да разсъждават:"Ако бях закъснял/а с една минута всичко щеше да е различно...". И така много често понякога една минута преобръща живота ти..дали защото си бил на неправилното място в неподходящото време или просто защото...там ти е било писано да бъдеш по това време. Понякога дори не минутата обръща живота ти, а секундата.. Може би най-добре разбират цената на една минута, тези които са изпускали влак, автобус или самолет. Може би най-добре разбират цената на една секунда, хората оцеляли при катастрофа. Може би най-добре разбират цената на една милисекунда, тези които са спечелили сребърен медал на Олимпийски игри... Понякога това, че сме избрали различен маршрут от обикновенния ни, за да отидем на работа, училище, среща, гости и т.н., може да се окаже фатално. Явно понякога разнообразието и опита да избягаме от сивото ежедневие, от механичните неща, които правим всеки ден, може да ни струва скъпо. Когато изтървем влака, защото не сме си преценили времето, защото в последния момент звъни телефона и ние вдигаме, защото на входната врата се сещаме, че сме забравили нещо и сме длъжни да се върнем, което ни забавя още повече и т.н., то тогава ни е яд не заради друго, а заради това, че не сме обърнали внимание, когато приятелите ни ни казват, че не сме организирани, че сме прекалено излишно суетни и им е писнало да ни чакат, когато закъсняваме с 30мин., ние сме пренебрегнали мнението им.
Вярвам, че има съдба. Не мисля, че можем да избягаме от нея, да променим бъдещето, но едно е сигурно - никой не може да промени миналото.