"Човек се ражда свободен,а на всякаде е в окови"

[dark_angel]

Безспорен е фактът, че човек се ражда свободен. Той идва на този свят необременен и неангажиран с нищо. Разполага с всичко, което му е дадено. Тази идея заляга в обществените договори и на Жан Жак Русо и на Томас Хобс.
Според мен обаче, основните различия за свободата и житейските окови намират различно отражение в по-нататъшния човешки живот. Така според Томас Хобс човек е егоист. Той търси реализирането на своите права независимо дали засяга чужда сфера на интереси. Поради това, според английския политически философ е необходимо отричането на личната свобода. Той смята, че човек трябва сам да се постави в подчинение на държавата, на суверена, на политиците (в съвременния свят). Това е необходимо, за да се постигне мир и съгласие. Но разбира се, не е случайно сравнението му на държавата с Левиатан. Това библейско чудовище, подобно на дракон всява страх и ужас у хората. Аз откривам връзката му, според Хобс с държавата именно в тази функция. Чрез отричането на личните си свободи и права, хората сами се поставят в негово подчинение, за да може то по силов начин да им гарантира мира и сигурността.
Така човек роден свободен, както междувпрочем смята и Русо, се поставя в зависимост, отхвърляйки индивидуалността на своята личност. За разлика обаче от френския философ, Хобс смята, че човек е лош по природа, поради това подобен доброволен отказ отхвърля неговата егоистична природа. Хората доброволно се подчиняват на някакви правила, основаващи се на сключения обществен договор, прехвърляйки всичко върху управляващия. Така те се превръщат в своеобразни роби на своите господари, на които трябва да се подчиняват дори когато ги управляват не както трябва.
В този смисъл, аз смятам, че много по-демократична е идеята за обществения договор на Жан Жак Русо. Той отхвърля лошата, егоистична природа на човек и според мен е напълно прав, защото едва ли можем да подкрепим тезата, че хората се раждат като престъпници, убийци или други подобни. Всичко това е продиктувано, в голяма степен, от обстоятелствата в тяхното по-нататъшно развитие, от условията, в които попадат. Поради това е напълно оправдано чрез обществения договор да се създаде такава доброволна форма на държавно управление, според която човек да запази своите лични, индивидуални права и свободи. В този смисъл демокрацията според мен в най-голяма степен се доближава до идеите на френския философ Русо. Според него, е напълно погрешно поставянето на управляващите (суверена) над останалата маса от хората, защото това води до загубата на индивидуалността. Неправилно е и тоталния отказ от права и свободи в името на някаква личност, стояща извън (над) обществените отношения в държавата. Такова прехвърляне, аз разбирам, като оправдано само и единствено в името на народната воля, която сама управлява своето държавно обединение.
Така подкрепяйки идеята на Русо, според мен, се запазва свободата на собствената, личната, индивидуалната воля, която се явява израз на свободата и намира реализация в управлението. Справедливостта изисква, за да се преодолеят различията, поставянето в неравностойно положение и постигането на обща воля без различия, постигането на общи интереси. Това е труден и сложен процес, но и тук решението изтъквано от Русо, смятам, е справедливо. Изравняването на правата и имущественото състояние би поставило хората на една плоскост. Те биха спрели да се надпреварват за власт и пари, знаейки, че всички са равнопоставени и не е възможно да се внесе дисхармония в това отношение, вниманието им би било насочено към много по-целенасочена и положителна дейност.
Така, човек действително се ражда свободен, но по силата на обществения договор, който сключва с управляващите, той става зависим. Доколко всички ние, като граждани на света бихме могли да запазим индивидуалността си зависи и от самите нас, от това какъв договор ще сключим като гражданско общество за съществуването на нашата държава.