Философски емпиризъм

[Mozo]

5. Филисофски емпиризъм./Лок, Бъркли, Хюм/

Емпиризмът е резултат от влиянието на природозананието на част от научното знание като метод и подход при отразяване на дейстивелността. Емпиризмът претендира че тръгва от отделни реални конкретни факти. Претендира да бъде философия на здравия разум на, приложеното знание.
Франсиз Бейкън – емпиризмът във философията на новото време е представен от философи с материалистическа ориентация – Бейкън и Лок, и философи със суективно идеалистическа ориентация – Бъркли и Хюм.
Джон Лок/1632-1704/ - той прави опит да продължи материализма и емпиризма на Бейкън. Лок извежда сенсуализма на преден план. В „Опит върху човешкия разум” Лок поставя основните гноселогически проблеми за способностите, възможностите, границите на човешкото познание. Той категорично е против основните принципи на рационализма и преди всичко срещу Декартовия рационализъм. Лок утвърждава следното –човешкото познание е възможно в и чрез опита. Цялото знание присъщо на човешкият разум при неговото раждане е чиста дъска върху която се отразяват, отпечатват външните въздействия. За това са невъзможни всякакви вродени идеи и принципи което е х-рно в рационализмна на Декарт. За Лок човешката душа е лист бяла хартия и основният въпрос на философията е да разкрие, как този бял лист се изпълва с множество знаци. За Лок всъко нещо вън от сетивното познание е немислимо или произволна фантазия. Разделя сетивните свойства на нещата на първични и вторични. Първичните имат обективен характер- движение, форма, протяжност; Вторичните са само субективни – цвят, ми рис, вкус. И отразяват не какви са нещата а как човек прежи вява когато върху него действат външни неща. Вторичните каче ства говорят повече за човека и по-малко а нещата. За Лок субстанцията като нещо всеобщо не може да се възприеме чрез сети вата. Тя трябва да се приема като единство на свойствата на нещата. Като нещо, което стои под тези свойства на нещата ”като подпорка”.
Джордж Бъркли /19-685-1753/ завършва теология и работи като духовник мисионер, а по-късно става епископ в Англия. В своите произведения той се проявава като субективен идеалист. Произведенията му са „Нова теория на зрението”, „Три диалога между Хилас и Филонос”. За обективния идеализъм битието е съществуващото с един абсолютен Дух, субект или идея. А за субективния идеализъм – битието се отъждествява с индивидуалното човешко съзнание. Той формулира 3 основни принципа на субективния идеализъм: 1.единственият обект на човешкото познание е човешикият опит; 2. човешките усещания, възприятия, представи са самостоятелни същности и са единствената реалност; 3.нещата съществуват до толкова доколкото се възприемат. Когато ние не възприемаме нещата ги взприемат другите хора, а в крайна сметка съществуването на Бог, който нерекъснато възприема всички неща, осигурява тяхното съществуване и възможност да бъдат познати.
Дейвид Хюм /1711-1776/ в своите произведевия „Трактат върху мочешката природа”, „Изследване върху човешкия разум” тръгвайки от емпиризма и сенсуализма на Лок и Бъркли се опитва логически да обоснове субективният идеализъм. Като философ и юрист, дипломат Хюм е оригинално и уникално явление в Англия и Европа през 18век. Той тръгва с намерението да създаде една философия на „здравия разум” философия на приложното знание. Като дипло мат в париж Хюм е голям люб имец на салоните, тъй като него вият скептицизъм става символ на свободомислие. Подлага на съмнение също и принципите на църквата. Хюм от съмнение в човешките възможности преми нава към съмнение за съществ уване на външните неща. Щом човек разполага единствено със своите усещания, то какво му дава право да твърди, че всеки човек има усещане за отделните неща. Хюм си задава въпроса „Кой или какво създава човеш ките усещания?”- той не знае а може само да се съмнява. За него знанието е само хипоте тично вероятностно, а човешк ото познание представлява тру пане на вероятности. Хюм оцен авя своята философия като уме рен скептицизъм, който има знач. или критическо отнош. към цялостното човешко позна ние и знание, към чов. практика