На
Тема
“Справедливостта като етическа добродетел при
Аристотел и Дейвид Хюм”
Дейвид Хюм е роден през 1711г.Неговата творческа дейност започва през 1739г. с появата на “Трактат за човешката природа”.Съвременниците на автора смятат творбата му за мъртвородена, поради трудния стил и сложна структура.Може би, това са причните трудът му да остане неразбран за времето си.Нужно е да се посочи и широката му обществена, културна и икономическа дейност, които стават основа за емблематичния труд на един от най-изявените икономисти в периода, поставил началото на английската класическа икономическа теория – Адам Смит и неговото “Богатство на народите”.”Трактат за човешката природа” има свое отражение и 50 години по-късно в трудовете на един друг именит философ – Имануил Кант.Тези факти идват да покажат значимостта и влиянието на Дейвид Хюм върху развитието на икономическата и философска мисъл, разбран години по-късно*.
За отправна точка относно етическите възгледите на Хюм в настоящото изложение е Аристотел и справедливостта описана от него в “Никомаховата етика”.
Аристотел е роден през 384г.пр.Хр. в Стагира, град на Халкидическия полуостров, откъдето често е наричан Стагирит*.Една емблематична фигура в философията и ако преди появата на неговите трудове философията е била само течения, след него философията се превръща в наука.С неговото име се свързват три съчинения по етика: “Евдемовата етика”, “Голямата етика” и “Никомаховата етика”.Въпросът за авторството им е все още дискусионен.По отношение на “Никомаховата етика” днес се признава напълно авторството на Аристотел.Етиката на Аристотел се явява преимуществено социално-политическа, тъй като следва нравствените задачи, в това число, а и най-вече справедливостта, стоящи пред гражданина и държавата, засяга въпроси, свързани с възпитанието на добри граждани и грижата за общото благо.В “Никомаховата етика” Аристотел си потавя задачата да изложи концепцията си за доброто, което не отъждествява с парите, честта или удоволствието.Това е eudaimonia – благосъзнанието и постъпването добре в това благосъзнание, или състоянието на човек, който е в отлични отношения както със самия себе си, така и с божественото.
Целта на реферата е не изясняване на скептическата философия на Дейвид Хюм като завършек на английския емпиризъм, нито социално-политическата насоченост в идеите на Аристотел за обществото и етическите норми в тяхна проява, а различията и общите положения в разбирането на двамата философи относно справедливостта.
Трудно е разглеждането на идеите им без да се вземе впредвид голямата разлика в епохите белязани от съществуването на двамата философи.Повече от две хилядолетия делят авторите и несъмнено общественото развитие и икономически фактори са белязали техните идеи относно етическото понятие “справедливост”.
В разбирането на Хюм за справедливостта е нужно да се проследи неговия възглед за човешката нравственост като цяло.Той я позиционира в практическта част на философията, която нравственост “оказва влияние върху нашите действия и афекти, от това следва, че тя не може да следва от разума...Следователно морала не са заключения на разума.”*
............
Анализ на справедливостта при Д. Хюм и Аристотел.rar- (27.87 KиБ) Свален 58 пъти