Същектвуват много методи за възстановяване на жизнената енергия. Голяма част от тях се прилагат от хората несъзнателно, в резултат на което ефективността на въздействието им е много ниска. Технологията на въздействието им е възстановяване на жизнените енергии, които се реализират в практическата дейност чрез жизнените сили – психо-физическите сили. Следователно с тези методи се възстановяват психо-физическите сили, от които зависи подобряване здравето на човек. Методите за възстановяване на психо-физическите сили са психо-физическата релаксация и акупресурното въздействие.
Психо-физическата релаксация се прилага в края на извършените психични и физически действия, натоварвания. Ефектът настъпва десетина минути след въздействието. В зависимост от продължителността на приложението на въздействието ефектът на възстановяването е различен. Целта на психо-физическата релаксация е бързо да се възстановят изразходените психо-физически енергии и да се формира готовност за адекватни действия. Задачите на психо-физическата релаксация са:
1. Бързо да се повишава нивото на психо-физическото напрежение, като организмът се привежда в състояние на разхлабеност, психична и физична отпуснатост.
2. От състояние на разхлабеност бързо да се приведе във възстановителен сън.
3. От възстановителен сън да се изведе и да се мобилизира за предстоящите отговорни и напрегнати действия.
4. Да се формира необходимата ситуативна психо-физическа готовност за действие в екстремални ситуации.
Механизмите на релаксация могат да се разделят основно на два вида успокоявящи и мобилизиращи.
Успокояващите механизми решават задачи, свързани с възстановяването на психо-физическата енергия.
Мобилизиращите механизми са свързани с мобилизиране, с формиране на адекватна психо-физическа готовност. Някои учени класифицират механизмите на релаксация на две групи – психологическа и физиологическа, а способите – дихателни и двигателни.
Психологичиските и физиологическите механизми са взаимно свързани и взаимно се обуславят.
Психичните механизми са психични процеси, които се предизвикват при действието на основен дразнител ( думи ). Те са реакции на целенасочено програмирани думи във вид на словесни формули ( изречения ). Психичните процеси, явяващи се като механизми или способи за самовъздействие, са съзнателно насочване, превключване и концетриране на вниманието върху обектите на релаксация, преднамерено възпроизвеждане на определени представи, възпроизвеждане на представи на въображението за движенията и действията.
Физиологичните механизми са реакции на психо-физиологическите механизми. Те се разделят на:
1.Физиологически механизми на съвместната дейност на второсигналната с първосигналната система. Същността на тези механизми се заключва в предизвикване на условна кортиковисцерална реакция и раеализация на определено усещане. Този процес се осъществява върхубазата на определени представи, предизвикани от словесното въздействие. Словота много силно въздейства върху мозъчните процеси, а чрез тях и на вътрешните органи, на системите на организма и на психичните явления.
Проблемите, свързани с влиянието на словото върху висшата нервна дейност и върху другите системи на организма, са много актуални.
Първата и вората сигнална система се подчиняват на едни и същи физиологически закони. Силата на словото е голяма, когато човек е убеден във въздействието му и е снижено нивото на бодърствуване на главния мозък.
2.Физиологически механизми за регулация на напрежението на мускулите на тялото. Мускулната система има два вида нервни връзки: от главния мозък към мускулите и обратно – от мускулите към главния мозък. Първите връзки осъществяват въздействието на словото върху напрежението на мускулите, с което се осъществява регулирането на мускулното напрежение и характерът на дишането. Например стречингът е едно чудесно средство след тренировка за регулиране на мускулното напрежение, за възстановяването на мускулите чрез подобрена циркулация на кръвта. За стренчингът е от голямо значение и правилното дишане. Набавянето на достатъчно кислород в мускулите спомага за тяхното отпускане.
Вторите нервни връзки осигуряват обратно въздействие, т. е. С промяна на напрежението се въздейства на главния мозък, преобладава задръжният процес и човек заспива. Стречингът може да се прави и вечер преди лягане, защото чрез него се отпускат мускулите и се подобрява съня, съответно човек по-лесно заспива.
При повишаване на мускулното напрежение се усилват сигналите в централната нервана система, а в кората на главния мозък доминира възбудният процес. При максимално мускулно напрежение за много кратко време се изразходват големи количества енергия, в резултат на което настъпва умора и мускулното напрежение се понижава.
Различните мускули на тялото имат различна инервация. Най-голяма е на пръстите, китката на ръката и устните. Най-много и най-фини движения се извършват с тях. Следователно тези мускули изпращат най-много нервни импулси да мозъка.
3.Физиологически механизми на парадоксалната фаза на задържане в кората на главния мозък. Все още в науката не е изяснен ефектът на парадоксалната фаза на задържане. Все повече учени изследват задълбочено съня. Установено е, че той се състои от цикли. Всеки цикъл е равен на един час и половина. Той обхваща две фази - отначало е фазата на бързия сън, след това на бавния. Тези две фази като цяло съставляват 90 минути. Бавният сън се състои от различни стадии. Първият е наречен, сигурно не напразно, дрямка. По време на дрямката, настъпва постепенното навлизане в съня и откъсване от околността. Очните ябълки по това време бавно се въртят. По време на втория стадий се наблюдават т.н. „сънни вретена”. По време на третия стадий се увеличават въртеливите движения на очните ябълки, до достигане на четвъртия стадий, известен като дълбок сън. По време на бавния сън дишането е по-дълбоко, забавено и ритмично. Квъвното налягане е понижето, намалено е кръвоснабдяването на мозъка. Смята се, че по време на този сън се възстановяват физическите сили на организма и се извършва синтез на белтъци. През парадоксалния, дълбокия сън, спящият сънува. Той настъпва между 45 и 90 минути след началото на заспиването. Той е по-дълбок от бавния сън. По времето на този сън се отстранява умората и напрежението, извършва се подреждане на информацията и съхранявмането й в паметта, формира се дълготрайна памет.
В практиката на психо-физическата релаксация обучаемите трябва да се стремят към отпускане, към състояние на приятна дрямка, която по същество е бързият сън. Това се постига с редовни и целенасочени психо-физически тренировки.
Способите на психо-физическата релаксация са двигателни и дихателни.
Двигателните способи се свеждат до: 1) заемане на удобно лежащо, седящо или друго удобно положение на тялото за психо-физическа релаксация; 2) насочване и концетриране на вниманието върху усещанията при напрягане и разхлабване на мускулите и 3) изпълнение на упражнения, съчетани с ритъма на дишането. Метода за постепенна мускулна релаксация позволява облекчение на напрегнатото ежедневие без съществена загуба на време и полагане на специални усилия. Този метод представлява поредица от релаксиращи упражнения, при които се натоварват съвсем леко мускулите на тялото и след това се отпускат. Идеята е истинското облекчение - физическо и душевно да дойде при отпускането на мускулатурата. Стъпките през, които преминава упражнението са:
1.Избира се тихо и комфортно място. Положението на тялото може да бъде седнало или легнало. Мисълта се насочва към нещо позитивно, към любим човек, нещо хубаво.
2.Съзнанието и
Психо-физическа подготовка.rar- (10.21 KиБ) Свален 181 пъти