Физическа култура

[Mozo]

Дипломна работа





Тема: Физическа култура









УВОД

Възпитанието на здраво, силно и физическо развито младо поколение е обективна необходимост за нашето общество.
В тази насока изключителни надежди се възлагат на физическата култура кат о иманентна част от културата на нашата нация.
Физическата култура има важно значение за разширяване границите на адаптация на личността към постоянно изменящите се условия на живот и за продължително съхраняване на творческите й възможности. Тя се превръща в съществен фактор за хармонично развитие на човека.
Физическата култура и нейният основен структурен компонент известен като училищно физическо възпитание е призвана да сведе до минимум вредните въздействия от застоялия живот върху учениците от всички училищни степени. Най-новите медицински изследвания от 1997 год. категорично потвърждават това и дават доказателства, че здравните проблеми днес на общо основание засягат значимо учениците от начална училищна степен.
Съвременната наука за човека категорично доказва, че едно от най-могъщите средства за предпазване от заболяване, за увеличаване съпротивителните сили на детския организъм и за повишаване на физическата и психическата работоспособност е активната двигателна дейност.
Въпросът за оптимизиране на двигателната дейност на учениците е пряко обвързан с правилното организиране и използване на отделните форми на физическо възпитание както и с използването на най-подходящите средства и методи за физическо натоварване върху растящия детски организъм.
Неразделна част от този въпрос е разкриването на главните закономерности в морфологичното развитие и структурата и подобряването на физическата дееспособност на учениците.
Целта на нашето теоретично проучване на основите на физическата култура се определи от възможностите за целенасоченото й използване в педагогически аспект и в социологическо направление.
Дипломната работа има ограничена задача: направен е опит да бъдат разгледани социалните функции на физическата култура. Те заедно със социално- психологическите проблеми на физическо възпитание могат да бъдат решени в голяма степен с помощта на валеологията и валеологичното образование на учителите, учениците и родителите.

ГЛАВА ПЪРВА
Физическата култура като функционираща система в обществото.

I.1. Възникване и развитие на физическата култура.
Физическата култура е възникнала като социално по своята същност явление. Нейното зараждане и развитие е свързано с удовлетворяване на природните потребности на човека. По исторически данни формирането й се е движело в единство с трудовата дейност. Първоначалните форми на труда /добиване на средства за съществуване по пътя на лов на животни и т.н./, са изисквали от човека развитие на физически способности и той сам е способствал за тяхното развитие.
Според Н. Петрова обществения труд е създал условия за отделяне на физическата култура в особена сфера на човешката дейност. При това първите форми на трудова дейност са се явили като първообраз на редица елементи на физическата култура /физическите упражнения от типа на бягането, скачането, преодоляване на предметни препятствия, мятане на копие и т.н./, които са съставили на първо място средствата за подготовка на подрастващото поколение към труд.
Според редица разработки възникването на физическата култура е обусловено от материалния живот на първобитното общество. Тя е резултат от взаимодействието, от една страна, на обективни фактори и, от друга страна- на субективни фактори. Към обективните фактори се отнася характерът на стопанската дейност- главно лова, предизвикан от потребностите на човека, към субективните фактори спада съзнанието на човека. Възникването на физическата култура на първо място е свързано с необходимостта на първобитния човек от добро физическо развитие във връзка с неговото основно препитание. Ловът на големи животни трябва да се отнесе към най-ранния период от появата на човека. За него се изисквало развити физически качества, като сила, ловкост, издръжливост и др. В тази дейност се засилва двигателната активност на човека. Така ловът е изграждал човека физически и духовно и е създавал у него физическата устойчивост, понасяне на травми, наблюдателност, практически знания и умения. За възникването на физическата култура на второ място има значение социалната същност на човека, който предава своя опит, знания и навици при приготвянето и използването на оръдията за производство от поколение на поколение.
Възникването на физическата култура на трето място е свързано със способността на човека към мисловна дейност и установяване на причинна връзка между предварителната подготовка за лов и резултатите от самия лов. Човекът осъзнал реално ползата от предварителното физическо упражняване и разбрал, че с помощта на определени действия той може да промени външния свят.
На четвърто място възникването на физическата култура е свързано с биологическата потребност на човека от упражняване на своите органи за тяхната пълноценна жизненост. Човекът е не само социално, но и биологично същество. При него формите на дейност не се унаследяват, а се придобиват в процеса на упражняването. Следователно у човека има заложени такива естествени жизнени сили, които той придобива по наследство и които могат да се развиват с помощта на физическите упражнения. (8, 20-22)
Физическата култура е неотменна страна както на материалната, така и на духовната култура на обществото. Тя оказва изключително голямо влияние върху развитието на човека, съдейства за развитие на неговите естествени жизнени сили и обща дееспособност.
Физическата култура чрез своите структурни компоненти /училищната физическа култура/ води до запазване и укрепване здравето на подрастващите и младежта, за тяхното всестранно развитие. Най-важният фактор за съществуването и дейността на човека е неговото здраве. След раждането си човек навлиза в живота като биологично, а не като социално същество. Известно е, че човек представлява психическо и физическо единство; носителят на това единство е физическото, от неговото състояние до голяма степен зависи и цялата жизнена дейност. (10, 96-97)
Според редица автори /Л.П.Матеев, Н.П.Пономарьов, Кр.Рачев и други/, за да се определи същността на физическата култура, ролята и мястото й в системата на обществените явления първостепенно значение има анализа на нейните основни функции и форми. Без това е невъзможно да се разберат закономерностите за целесъобразно използване на физическата култура и управляването на нейното развитие. (6, 10, 12)
Термина “функция” в обществените науки има друг смисъл, отколкото в математиката, физиологията и другите естествени науки. В общество-въведението този термин е тясно свързан с понятието “функционира”- действа, намира се в действие, въздейства и т.н. Под “функция” на физическата култура трябва да се разбират обективно присъщите нейни свойства за въздействие върху човека и човешките отношения, да удовлетворява и развива отделни потребности на личността и обществото. ( 6 )
По принцип функциите на физическата култура не се реализират в пълна степен сами по себе си, а главно чрез активната дейност на човека.
Функциите на физическата култура, както и въобще всички реални функции, практически са неотделими от определени форми на основата на които те се проявяват.
Под “форма” в конкретния случай разбираме това, което структурно отличава вида и разновидността на физическата култура. При това с “…видове” се наричат относително по-големи съчетания от елементи на физическата култура; а с “разновидност”- по-малко крупните форми, представящи себе си като варианти на видовете.
Л.П.Матвеев изтъква, че за физическата култура са присъщи т.н. специфични функции- това са тези нейни функции, които са свойствени само за нея, като особена страна на културата. Специфичните функции на физическата култура като цяло се заключават преди всичко в нейните свойства, позволяващи да се удовлетворят естествените потребности на човека в двигателна активност. На тази основа се търси оптимизиране физическото състояние и развитие на организма, съобразно закономерностите за укрепване на здравето и обезпечаване на физическата дееспособност, необходима в живота. ( 6 )

Целият материал: