Интегрален подход в обучението по физическа култура

[Mozo]

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”


ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
“ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА”



ДИПЛОМНА РАБОТА

ТЕМА:
“ИНТЕГРАЛЕН ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ НАЧАЛНИЯ КУРС”


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

УВОД ………………………………………………………………………3 стр.
І ГЛАВА. ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА И ЛИТЕРАТУРЕН
ОБЗОР …………………………………………………………..…………..5 стр.
ІІ ГЛАВА. ЦЕЛ. ЗАДАЧИ, ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕ ………………………….…………………….................24 стр.
1. Цел на изследването ……….……………………………………………24 стр.
2. Задачи на изследването ………………………………………………...24 стр. 3. Организация на изследването ………………………………………….25 стр. 4. Методика на изследването ……………………………………………..25 стр. ІІІ ГЛАВА. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ……………………35 стр. ІV ГЛАВА. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ …………………………...65 стр.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА …………………………………....67стр.
ПРИЛОЖЕНИЕ













3


У В О Д
В условията на Научно-техническия прогрес, при интензивно развитие на всички сфери на социално - икономическия живот, в резултат на което се наблюдава бързо остаряване на знанията, пред българското училище властно се поставя въпросът как всички ученици да усвояват предвидените по учебна програма знания, да придобият необходимите за бъдещата им трудова, социална и творческа реализация, умения и навици без при това да се увеличава времето за обучение; без да се допуска претовареност; как всички ученици да се научат рационално да организират своята самоподготовка и у тях да се изградят навици и потребности за системно самообразование и професионално самоусъвършенствуване.
Въз основа на обществено - икономическия опит е изведена идеята за съединяване на подготовката с реализацията на младото поколение като най-важно условие за ефективност на педагогическия процес. Въз основа на анализа за интегративните тенденции в науката и социалната практика се извежда един от главните принципи на реформата - интегралният подход в цялостния педагогически процес.
Комплексно - интегралният подход е основен в системата на учебно -възпитателната работа в СОУ. Неговото приложение изисква да се създават най-рационални междупредметни и вътрешнопредметни връзки, поради което съвременното училище премина към широката им реализация по всички учебни предмети.








4
Тази постановка на работа в СОУ задължава и учебната дейност по физическа култура да се интегрира с учебната дейност по всички предмети, за да бъде преодоляна предметната обособеност. Тя изисква от нас, специалистите, да разкрием съществуващи възможности за многостранна връзка и взаимодействие на различни равнища.























5

ПЪРВА ГЛАВА
ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА И ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР
Човешката същност има интегрален характер, който налага необходимостта от нов подход към възпитанието на образованието на човека.
Пръв Ян Амос Коменски в своята педагогическа система издига идеята, че възпитанието, образованието и обучението като сложен процес и явление изискват интегрален подход. Образованието според него трябва да бъде всестранно - да учат не само всички, но и на всичко и то интегрално.Подчертава значението на вътрешните връзки между близките учебни предмети, които са необходима предпоставка за осигуряване на цялост и системност на знанията.
Проблемът за взаимовръзките между предметите значително нараства през XIX век, тъй като по нататъшната диференциация на знанията довежда до увеличаване броя на учебните предмети. Голямо внимание на проблема за по-тясна връзка между отделните учебни предмети отделят представителите на руската прогресивна педагогика. По-късно Надежда Крупская и други руски педагози обосновават голямото учебно-възпитателно значение на интегралния подход в процеса на обучението в училище по отношение усъвършенстване качеството на знанията.
Интеграцията се разглежда от специалистите и като проблемно ориентирана познавателна активност, и като допълваща диференцирана познавателна дейност, и като особеност на началните стадии на обучението, и като превръщане на теорията в практика, и като продуктивно мислене. Едни под интеграция разбират подчиняване учебните предмети на една основна рационална идея, други - подчиняване предметното съдържание на


6
интелектуалните умения, трети преоткриват интеграцията само в някои учебни предмети, а четвърти я виждат като необходимост за цялата съвкупност на учебни предмети.
За други автори интеграцията се разгръща на различни равнища :
1. Предметно равнище;
2. Вътрешно предметно равнище;
3. Психологическо равнище - тематични, обективни форми на
интеграцията.
Съществуват автори, които разглеждат интеграцията на равнището на глобалните проблеми: проблема за човека, за околната среда, за енергията и други.
В съвременните условия актуалността на интеграцията е продиктувана от новите социални функции. Въз основа на анализ на интегративните тенденции в науката и социалната практика се извежда един от главните принципи на реформата в днешното училище - интегралният подход в цялостния педагогически процес.
Най-съществена разлика между понятието "интеграция" и "интегрален подход" е, че интеграцията е обективен процес, а интегралният подход е дейност на субекта, с която той стимулира интегративните процеси. Стимулирането означава овладяване, осмисляне и управление на интегративните процеси.
Интегралният подход стимулира тези процеси въз основа на закономерностите на диференциацията и интеграцията като първоизточник на развитие на системите.
Възприемането на интегралния подход в образователния процес не бива да се смесва с интегралното обучение. Многогодишната история на това обучение, обаче е образователен опит, който трябва да се взема под внимание при прилагане на интегралния подход в педагогическия процес.
7
Петър Николов разглежда интегралния подход като стратегия за осъществяване на генералната цел на образователното дело; като средство за възстановяване на диалектическото равновесие между диференциацията в педагогическия процес и развитие на личността; като средство за синтезиране на знанията на учащите се в убеждение и поведение, в качества на многостранно развита личност, способна да се реализира в живота; като средство за стимулиране на познавателната, емоционалната и волева активност на учащите се в усвояване на единството на света, във формирането им като многостранно развити личности, способни да се реализират в живота.
Автори като М. Андреев свързват интегралния подход с интеграцията, с интензификацията на обучението.
Други автори като Пенчева, Цолова свързват интегралния подход с оптимизацията, с интелектуализацията на обучението в училище.
Критичното осмисляне на различните становища за интегралния подход /П. Николов, М. Андреев, Пенчева, Цолова и др./ дава възможност да се направи следното определение за интегрален подход:
Интегралният подход е системен диалектически подход, който създава ново качество на образователната система и може да се определи като педагогически подход, обединяващ в организационно единство всички елементи на образователния процес, с цел формиране на многостранно развита личност, с цялостно виждане за света, способна пълноценно да се реализира в живота.
В педагогическия процес интегралният подход се реализира чрез разнообразни фактори, обособени според П. Николов в няколко групи. Към първа група се отнасят факторите, които осъществяват интеграция в най-тясно взаимодействие с други институции на обществената среда. Те се определят като социално-педагогически. Такива са: реализация на степента


8
на развитие на учащите се в условията на училищния живот и извън него; актуалните проблеми, които животът поставя за интегриране на постигнатото в обучението, възпитанието и развитието на учениците.
Втората група фактори подпомагат реализацията на интегралния подход главно в рамките на училището. Тях можем да определим като психолого-дидактически. Такива са: мотивацията, естетизацията, системата за стимулиране, проблемните ситуации.

Целият материал: