Волейбол

[Mozo]

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Кратка история на волейболната игра……………………………3
2. Техника на елементите от волейболната игра без топка………..3
3. Техника на елементите от волейболната игра без топка………...4
3.1. Подаване………………………………………………….……..4
3.2. Начален Удар…………………………………………………...6
3.3. Забиване…………………………………………………………6
3.4. Блокада…………………………………………………………..7
4. Класификация на волейболната тактика………………………….7
5. Комплектуване на отбора…………………………………………..8
1. Кратка история на волейболната игра
Нейното летоброене започва от 1895 година, а създаването и е свързано с името на Уйлям Морган – преподавател по физическо възпитание в един от колежите на гр. Хелиок (щат Масачузетс – САЩ).
Той искал да създаде проста и забавна игра, за различните възрасти, която да не изисква особени разходи за съоражения и екипировка и я нарекъл “Минтонет”.
За пръв път тя била демонстрирана пред публика в новата спортна зала на един от колежите в гр. Спрингфийлд през 1896 година. По време на демонстрацията присъстващият там проф. Алфред Холстед, впечатлен от полета на топката от едното към другото поле, нарекъл играта Волейбол (в превод от английски – “летяща топка”).
В историята на волейбола могат да се очертаят два основни периода: от появата му – 1895 г. до създаване на Международна федерация по волейбол ФИВБ (1947г.) и от 1947 година до наши дни.
В Европа волейболната игра е пренесена най-напред в Англия от американски войници по времето на Първата световна война. Но в родината на футбола не намира популярност и условия за развитие. За пионер на европейския волейбол се смята Франция. Тук играта за кратко време печели многобройни привърженици сред учащата младеж и войската.
В България началото на волейбола е поставено през 1922г., когато играта е била демонстрирана в двора на руското техническо училище в София.
Олимпийски игри:
сребърен медал мъже – Москва 1980г.;
бронзов медал жени – Москва 1980г.
През 1004 г. България е включена в Световната Лига и като нов член още с първото си участие се нарежда на четвърто място.
2. Техника на елементите от волейболната игра без топка
Познати са: стоежи, придвижвания, скокове и спиране
При волейболните стоежи и стъпалата на краката са почти успоредни едно на друго и са разположени на ширината на рамената. Единият крак (обикновено разноименният на по-сръчната ръка) е изнесен малко по-напред, коленете са сгънати, а трупът е леко приведен напред. Ръцете свити в лакетните стави, се намират свободно отпуснати пред тялото на височина около пояса с готовност да изпълнят един или друг елемент.
Придвижванията във волейболната игра се осъществяват обикновено чрез ходене или бягане, които могат да бъдат напред, назад, вляво, вдясно. Извършват се с малки крачки в среден или висок волейболен стоеж.
Скоковете във волейболната игра могат да се изпълняват от място или със засилване. В повечето случаи те се прилагат в съчетание с други технически похвати (подаване, забиване, блокада и др.).
Скоковете със засилване във волейбола обикновено се предшестват от т.нар. “волейболна крачка”, която има за цел да превърне хоризонталното придвижване на играча във вертикален отскок.
Спирането във волейбола се прилага за внезапно прекратяване на движението. То може да бъде спиране с крачка и спиране с отскок.
3. Техника на елементите от волейболната игра без топка
3.1. Подаване
Под подаване трябва да разбираме посрещането и отпращането на топката в определена посока, с определена височина и скорост при полета й. то е основен елемент от техниката на волейболната игра, чрез който се осъществява връзката и взаимодействието между състезателите както в нападение, така и в защита. Различаваме подавания отгоре и отдолу.
Подаване с две ръце отгоре (обикновено)
При това подаване краката са поставени почти успоредни един до друг на ширината на раменете, като единият (обикновено разноименният на по-сръчната ръка) е изнесен малко напред. Коленете са сгънати в различна степен в зависимост от височината и скоростта на идващата топка, а трупът е леко приведен напред.
Погледът внимателно следи идващата топка. Ръцете сгънати в лактите, с отпусната мускулатура, стоят пред гърдите.
Подаване над главата
Това подаване се използва най-вече при обработването на втора топка, попаднала в близост до мрежата. За по-голяма точност на подаването е препоръчително изпълняващия да застане в профил до мрежата или под известен ъгъл.
Изходното положение е същото както при обикновеното подаване, но топката се поема не на височината на челото, а над главата. За тази цел ръцете са изнесени по-високо (пред и над главата). Лактите са отворени по-широко и встрани. При подаването китките са отведени назад, а тялото от кръста нагоре е леко отведено назад, за да може по-добре да се следи топката. Подаването се извършва чрез последователно разгъване на цялото тяло.

Целият материал: