Планетата Меркурий

[Mozo]

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.



Педагогически факултет


Р Е Ф Е Р А Т

Природознание

Тема:Планетата Меркурий




Изготвил: ,
специалност-,
I курс,редовно обучение
Ф№


Съдържание

1.Физически характеристики.
2.Строеж.
3.Движение.
4. Изследване на планетата.
- минали мисии.
- предстоящи мисии.











Планетата носи името на бога Меркурий от римската митология. Астрономическият символ на Меркурий е окръжност над къса вертикална линия с кръст отдолу и полуокръжност отгоре. Този символ представлява стилизирано изображение на жезъла на Меркурий.








Меркурий е най-близката до Слънцето и най-малката планета в Слънчевата система.

Диаметър - 4878 km
Маса - 3,28.1023 kg
Плътност – 5500 kg/m3
Период на въртене - 58,7 денонощия
Средно разстояние до Слънцето - 0,39 AU
Период на обикаляне около Слънцето - 88 денонощия



Меркурий има само следи от атмосфера. Атмосферата му е крайно разредена, което се вижда и от факта, че молекулите на газовете се сблъскват по-често с повърхността на планетата, отколкото една с друга. Газовото съдържание е главно атомен кислород и газообразни калий и натрий.
Атмосферата на Меркурий е в динамично равновесие — от една страна част от нея постоянно „отлита“ в междупланетното пространство, но от друга страна нови частици от слънчевия вятър биват прихванати от магнитното поле на планетата. Калиевите и натриевите атоми се задържат средно 3 часа в атмосферата. Освен прихващане на частици от слънчевия вятър, атмосферата се обогатява от изпарение на леда в полярните кратери и посредством газове от вътрешността на планетата. Средната температура на повърхността на Меркурий е 452 K, но локалната температура може да варира от 90 до 700 K главно поради бавното въртене и липсата на атмосфера. Слънчевата енергия, която достига до Меркурий, е 8.9 пъти по-голяма за единица площ от тази на Земята. Изненадващо, наблюдения през 1992 г. показват, че на северния полюс на планетата има замръзнала вода. Вероятно е тя да се намира в кратери, чието дъно остава постоянно в сянка или е била депозирана от комети или произлиза от газове от вътрешността на планетата Кратерите на повърхността на Меркурий я правят много подобна на тази на Луната. Най-голямата забележителност на повърхността на планетата е басейнът Калорис, който представлява огромен кратер с диаметър 1350 km. Характерни са дългите стотици километри стръмни скални откоси, чието наличие се обяснява с изстиването и свиване на голямото желязно ядро на планетата, което е довело до „набръчкване“ на кората. По-голямата част от повърхността е заета от равнини.
Меркурий е разтеглен във форма на елипсоид, ориентиран с дългата си ос по посока към Слънцето, поради слънчевите приливни сили.








Планетата има относително голямо желязно ядро. Меркурий е съставен по маса от 70% метали и 30% силикати. Средната плътност на планетата е 5430 kg/m³, малко по-малка от земната. Ядрото на Меркурий заема 42% от обема на планетата срещу 17% за Земята. Дебелината на заобикалящата мантия е 600 km.


1. Кора 2. Мантия 3. Ядро




Меркурий има най-високото желязно съдържание от всички обекти в Слънчевата система. Представени са няколко теории, обясняващи високото метално съдържание на планетата.
Според една теория Меркурий първоначално е имал пропорционално количество силикати и метали подобно на повечето метеорити и приблизително 2.25 пъти по-голяма от сегашната си маса. Скоро след формирането си обаче той вероятно се е сблъскал с малка планета. В резултат на това Меркурий е загубил по-голямата част от първоначалната си кора и мантия, оставяйки диспропорционално голямо желязно ядро.
Според друга теория Меркурий се е формирал много рано в слънчевата мъглявина, преди потокът отдавана от Слънцето енергия да се стабилизира. Първоначалната маса на планетата е била около 2 пъти по-голяма. Температурите на Меркурий са били 2500–3500 K.

Целият материал: