Спътници на планетите

[Mozo]

1. Спътници на планетите

1. Подобно на планетите, обикалящи около Слънцето, около тях кръжат спътници, които обикновено са с твърда повърхност, но по-малки. Спътниците на планетите са твърде различни, както по размери, така и по външен вид и строеж.

2. Само 2 от планетите в Слънчевата система нямат спътници: Меркурий и Венера.

3. Луната - единственият спътник на Земята
Луната е единственият естествен спътник на Земята и е най-яркият обект на небето след Слънцето. Обикаля около Земята на разстояние средно около 384 000 км. Тя е само 4 пъти по-малка от Земята, не излъчва собствена светлина, а отразява слънчевите лъчи и няма магнитно поле. Земната гравитация е причината Луната да се върти около Земята. Гравитационните сили между Земята и Луната предизвикват някои интересни ефекти. Най-известни от тях са морските приливи и отливи. Гравитационното привличане на Луната е много силно и затова земната повърхност, и особено океаните, се надигат по посока на Луната.
Основната хипотеза за образуването на Луната е, че космическо тяло с размерите на планетата Марс се е сблъскало с нашата планета преди около 4.5 млрд. години и част от парчетата, останки от сблъсъка, са формирали диск около Земята, който след време е оформил Луната. Според някои учени Луната е била формирана от външните части на диска, а гравитационното привличане между материята и вълните, предизвикани от резонанса на нейното гравитационно привличане и движението й около Земята, са причината за наклона от 5.5° на нейната орбита спрямо равнината на земния екватор.

4. Върху лунната повърхност има множество тъмни пространства. Те са равнини, покрити с лава, която е изстинала и се е втвърдила. Наблюдавани от Земята, тези пространства изглеждат като морета. На Луната има също така и много кратери, образували се от ударите на метеорити. Лунната повърхност е предимно планинска. Най-високата планинска верига са Апенините. Един от нейните върхове е висок почти колкото Еверест.
Луната няма атмосфера и това е причина за големите температурни разлики на повърхността й. Когато Луната е огряна от Слънцето, температурата достига до +120°C. През нощта температурата спада до минус 160°C.

5. Формата на Луната сякаш се изменя всяка нощ. Въртейки се по своята орбита около Земята в различните месеци, ъгълът между Земята, Луната и Слънцето се изменя: наблюдаваме това явление като лунни фази. Луната се върти около Земята за 27.32 дни и едно лунно денонощие също продължава 27.32 дни. Докато Луната обикаля около Земята, тя се върти и около своята ос за същото време. Това е причината ние винаги да виждаме една и съща страна на Луната.

6. Марс – спътници
Планетата Марс има 2 малки спътника: Фобос и Деймос.

7. Фобос е по-голямата от двете луни на Марс. Открита е на 12 август 1877 г., има размери 27х22х18 км., обикаля 3 пъти на ден около Марс по орбита на разстояние 9378 км., има маса 1.08х1016кг. Има формата на елипсоид и е покрит с кратери. Най-голяма забележителност на повърхността на Фобос е шест километровия кратер Stickney.
Изследвайки дневната и нощната страна на Фобос са отчетени огромни разлики в температурата. На огряната от слънцето страна на луната температурата е била колкото през зимен ден в нашата географска ширина, но няколко километра встрани, в тъмната част на луната, климатът е много суров – подобно на нощ в Антарктида. Най-високата измерена температура на Фобос е - 4°C, а най-ниската е - 112°C. На Фобос няма атмосфера.

8. Деймос е по-малкият и по-отдалечен спътник от 2-та спътника на Марс. Обикаля около планетата по орбита на разстояние 23 459 км. за 30 часа, има размери 15х12х11 км. и маса 2.8х1016кг. Открит е през август 1877 г. Подобно на Фобос, и Деймос е скалист обект с много кратери по повърхността. Кратерите имат среден диаметър около 2.5 км., но при тях липсват браздите и ръбовете, които се виждат на Фобос. Тази луна има слаба гравитация .

9. Юпитер – спътници
Юпитер има около 30 спътника

10. Галилееви спътници
4-те най-големи от близо 30-те спътници на Юпитер са били открити от Галилео Галилей през 1610 г. Те са Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

11. Йо е един от 4-те големи Галилееви спътници на Юпитер, най-близкият до планетата. Йо е космическото тяло с най-силна вулканична дейност в слънчевата система. Материята в неговите вулканични стълбове се издига на височина 300 км. над повърхността. Йо е 3-та по големина луна на Юпитер. Има диаметър 3630 км., маса 8.93х1022кг и прави едно завъртане около Юпитер за 1.769 дни.Йо има неправилна елиптична форма. Така при неговото широко променящо се разстояние до Юпитер Йо е подложен на огромни приливни сили. Приливните вълни генерират огромно количество топлина във вътрешността на Йо, поддържайки слой под неговата кора в течно състояние, търсейки начин да излезе на повърхността за облекчаване на налягането. Така повърхността на Йо постоянно се променя, запълвайки някои от ударните кратери с лава и покривайки големи райони с езера от разтопени скали.
Йо има най-горещата лава в цялата Слънчева система. Десетки отвора на повърхността на Йо бълват лава с температура, по-висока от 1200°C.
Орбитата на Йо пресича магнитните силови линии на Юпитер, превръщайки по този начин Йо в електрически генератор. Йо може да създаде електрическа енергия с напрежение 400 000 волта и ток от порядъка на 3 млн. ампера. Тази енергия е източникът на мълниите в горната част на атмосферата на Йо. .С въртенето на Юпитер се върти и магнитното му поле.

12. Европа е 6-тата позната луна и 4-тата по големина от спътниците на Юпитер. Тя е и 2-та от Галилейските луни. Обикаля около Юпитер по орбита на разстояние 670 900 км, има диаметър 3138 км и маса 4.80х1022кг.Европа има много ярко отразяваща повърхност, пресечена от сложна система тъмни линии. Малко количество кратери свидетелстват за това, че след образуването на спътника неговата кора е претърпяла значителни изменения. Може да се предположи, че ледената кора покрива океан от течна вода. Приливните сили, предизвикани от Юпитер, може да поддържат температурата на водата под леда над точката на замръзване. Предполага се, че в съществуващия течен океан под леда може би ще бъдат открити бактерии, т.е, живот извън Земята.

13. Ганимед е най-голямата от луните на Юпитер и със своя диаметър от 5262 км. e най-голямата луна в цялата слънчева система. Ако Ганимед обикаляше около Слънцето вместо около Юпитер, тя щеше да бъде класифицирана като планета. Тя е 3-тата от Галилеевите спътници, обикаля около Юпитер на разстояние 1,070,000 км. и има маса 1.48х1023кг.
Ганимед вероятно е съставен от скално ядро с мантия от воден лед, силикат и кора от скали и тънък слой лед. Неговата ниска плътност от 1.94 г/см3 е индикатор, че ядрото му заема близо 50% от диаметъра. На Ганимед не е открита атмосфера.
Ганимед има планини, долини, кратери и е нашарен от светли и тъмни региони. Повърхността му е силно набраздена с кратери, особено в тъмните региони с древен произход. Ярките региони по неговата повърхност показват терен с изразени гребени и бразди. Тези забележителности формират сложни структури с височина от порядъка на няколко стотин метра и дължина хиляди километри.

14. Калисто е 2-ят по големина спътник на Юпитер и 3-ят най-голям в Слънчевата система. Той се върти около Юпитер извън неговия радиационен пояс на разстояние 1 883 000 км., има диаметър 4800 км. и маса 1.08х1023кг. Калисто е спътникът с най-много кратери в Слънчевата система.
На Калисто няма големи планини. Вероятно това се дължи на леда на неговата повърхност. Ударните кратери и техните концентрични пръстени са единствените забележителности, които могат да се видят на Калисто. Постепенно във времето леда е заличил големите кратери. Два огромни концентрични пръстена, причинени от удари са открити на Калисто. Най-големият такъв пръстен е басейна Valhalla.
Калисто е с най-малка плътност (1,86 г/см3) от Галилеевите спътници. Вероятно е съставен от голямо скално ядро, обгърнато от вода и лед, които му придават тъмен цвят. Калисто има тънък слой разредена атмосфера, съставена от въглероден двуокис.

15. Сатурн – спътници
Повече от 1/3 от 30-те спътници на Сатурн са открити през 2001 г. и още нямат имена.

16. Титан е 15-тата и най-голямата луна на Сатурн. Обикаля около Сатурн по орбита на разстояние 1 221 830 км, има диаметър 5150 км и маса 1.35х1023 кг. Открита е през 1655 г.

Целият материал: