Атомна енергия и атомна бомба - презентация

[Mozo]

Атомна енергия и атомна бомба
Съдържание

Енрико Ферми.
 Атомна бомба.
 Атомна енергия.
Енрико Ферми

Енрико Ферми e изтъкнат италиански
физик, член на Националната академия
Дей Линчеи (от 1935 г.). Роден в Рим.
Завършва едновременно университета в
Пиза и Висшето училище (1922). През
1923 г. работи в Гьотингенския
университет при М.Борн, през 1924 г. - в
Лайденския университет при P.Еренфест,
преподава в Римския и Флорентинския
университет.През 1938 г. емигрира в
САЩ, през 1939 - 1942 г. е професор в
Колумбийския университет, през 1942 -
1945 г. в Чикагския университет. От 1946
г. е професор в Института за ядрени
изследвания (Чикаго). През 1942 г.
построява в Металургичната
Лаборатория на Чикагския университет
първия ядрен реактор и пръв
осъществява управляема верижна
ядрена реакция. През 1944 - 1945 г.
взима участие при създаването на
американската атомна бомба в Лос
Аламос и при нейните изпитания.
Енрико Ферми

Научните му изследвания са в областта на атомната и ядрената физика, статистическата механика,
физиката на космичните лъчи, физиката на високите енергии, астрофизиката, техническата физика. Има
значителни приноси за развитието както на теоретичната , така и на експерименталната физика, взима
активно участие при създаването на новата квантова физика. През 1925 г. (декември) разработва
статистиката на частици с полудял спин - т.нар. статистика на Ферми -Дарак, през 1928 г. предлага
приблизителна схема за описание и пресмятане на основното състояние на мнoгoелектронни атоми
(Модел на атома на Томът -Ферми), през 1933 г. (декември) създава количествената теория за бета -
разпадането. През 1934 г. открива причинената от неутрони изкуствена радиоактивност, открива явлението
забавяне на неутроните (ефект на Ферми) и развива теорията (Нобелова награда 1938 г.). Тези
експериментални изследвания на Ферми и сътрудници (Е.Амалди, Б.Понтекорво, Ф.Разети, Е.Сегре)
поставят началото на неутронната физика.

През 1939 г. развива количествената теория на йонизационните загуби на енергия от заредени частици, в
която се взема предвид поляризацията на веществото. По същото време независимо от Ф. Жолио - Кюри,
Л.Силард и др. доказва експериментално че при разцепването на урановите ядра с помощта на бавни
неутрони се отделят 2 - 3 нови неутрона, и доказва възможноста за осъществяване на верижна ядрена
реакция на делене на урана. През 1941 г. пръв регистрира неутроните, изпускани при спонтанно делене.
Построява първия ядрен реактор (уранов котел) и на 2 - ри декември 1942 г. го пуска в действие за първи
път, като получава самоподдържаща се верижна реакция. Заедно с Х.Андърсън осъществява цикъл от
изскедвания върху забавянето и дифузията на неутроните в графит, разработва метод за определяне на
критичните размери на реагиращата среда (експотенциалният опит на Ферми). Поставя основите на нови
направление в ядрената физика - неутронната оптика и неутронната спектроскопия.
Енрико Ферми

През последните години от живота си Ферми посвещава по - голямата част от
изследванията си на физиката на високите енергии. През 1949 г. разкрива механизма на
ускоряване на първичните частици в космичните лъчи, разработва теорията за произхода
на космичните лъчи и през 1954 г. статистическата теория на множественото образуване на
частици (мезони). Изследва взаимодействието между пиони и протони, през 1952 г. открива
пъвия адронен резонанс - изотопичния квадруплет. Заедно с Ч.Янг предлага през 1949 г.
първия композиционен модел на елементарните частици, в които като фундаментални
частици се разглеждат нуклеоните и антинуклеоните (Модел на Ферми - Янг).

Член на много чуждестраннни академии на науките и научни дружества, чуждестранен
член на Академията на Науките на СССР (от 1929 г.). В негова чест 100 - ия химичен
елемент носи името фермии, в САЩ е учредена награда "Енрико Ферми", неговото име
носи и Института за ядрени изследвания в Чикаго. Създава съвременната италиански
физическа школа (Е. Амслди, Ф. Разети, Е. Сегре, Е. Персико, Б. Понтекорво и др.),
неговите ученици са и други много известни американски учени - X. Андъртън, М. Гел -
Man, Д. Ли, Ч. Янг, Дж. Чу, О. Чеимбърлин и др. Умира на 28 - ми ноември 1954 г. в Чикаго
от рак на стомаха.

Целият материал: