Протокол №5 - Външен фотоефект. Определяне на константата на Планк

[Mozo]

Технически университет – София
Департамент по приложна физика
Протокол No 5
Факултет: ...............................................
Специалност: ............................................ Група: ..........
Студент: ...................................................................................................................................................... Фак No ........................
Упражнение No 5 Външен фотоефект. Определяне на константата на Планк.
1.
Цел на упражнението:
2.
Схема на опитната постановка:
3. Кратко теоретично въведение:
Външният фотоефект е явление, при което под действие на светлина (електромагнитни вълни) се избиват електрони от
повърхността на веществото. Столетов е изследвал експериментално външния фотоефект с установка, подобна на тази,
която използваме ние, като е установил следните закони: 1) Броят на избитите електрони е пропорционален на
интензитета на светлината. 2) Максималната скорост на избитите електрони не зависи от интензитета на светлината, а
зависи само от честотата ѝ (дължината на вълната). 3) За всяко вещество съществува т.нар. червена граница на
фотоефекта, при която той се прекратява. Използвайки квантовата хипотеза на Планк, Айнщайн обяснява законите на
фотоефекта с уравнението hf  A  mv max
2
2 , което е законът за запазване на енергията, приложен за този процес. Тук hf е
енергията на падащият фотон, A е отделителната работа, а mvmax
2
2 е максималната кинетична енергия на избития
електрон. Благодарение на тази енергия, при осветяване на катода, дори и когато няма напрежение между катода и анода,
във веригата ще протича ток. За да прекратим протичането на този ток, трябва да се приложи задържащо напрежение U,
като при това електричните сили извършват отрицателна работа с големина e U  mv2
2 . Като се отчете още връзката
max

Целият материал: