Вероятно маите са прави

[Mozo]

ВЕРОЯТНО МАИТЕ СА ПРАВИ
( Таню Иванов Танев, Варна/Възраждане )

СЪДЪРЖАНИЕ
Страница
1. Към любознателните 1
2. Енергийни процеси в Земята 3
3. Движение на Земния Магнитен център спрямо
Земния Географския център 23
4. Разстояние между Магнитните центрове по време на
тяхното движение 28
5. Преобръщане на Полюсите 33
6. „ Краят на света ” 40
7. Закон за Географските промени на Земята 45
8. Позиции на Екваторите 46

Към любознателните.

Причина да напиша настоящето, са неправилно изтъкваните причини за Глобалното затопляне: Човешката дейност във всички нейни разновидности или повишената Слънчева активност. Докато Човечеството търси причината там където не е, четейки погрешно предупрежденията от Земята, то Геокатаклизмът ще се прояви. Не Човешката дейност, не Слънцето са основната причина за Глобалното затопляне.
Истинската причина съм се опитал да я посоча в моите по-долу посочените разработки, надявайки се да разберете откъде идва опасноста: „Енергийни процеси в Земята”, „Движение на Земния Магнитен център спрямо Земния Географски център” и „Разстояния между Магнитните полюси по време на тяхното движение”.
Геокатаклизмът е неименуем. Неможе да се избегне. Въпросът стои, не да се спре невъзможното, а да се подготви населението за да бъдат жертвите по-малко, да оцелеят повече хора.
Подобен катаклизъм, известен още като Геокатастрофа се е случил 11600 години преди Христа. Полюсите са се преместили: Северният – от Алжир-Мароко да настоящето си местоположение; Южният- от котловината Тонга до настоящото си местоположение. Екваторът – от пояса: Берингов проток – Охотско море – Китайско море – Южно от Виетнам – Суматра - южно от Африка – през Южен Атлантик, Еквадор – Беринговия проток до настоящето си местоположение. Началото на Последствията са след 9000 години преди Христа: отваряне на Беринговия проток; потъване на суша – Охотско море, между Япония и Източна Азия, Жълто море, териториите между Виетнам и Индонезия/Филипините, Карибския басейн; отваряне на Гибралтарския проток, поради размразяване на покрилия го леден блок и нахлуване на океанската вода в Средиземно море, за да залее Черноморската долина в средата на Шестото хилядолетие преди Христа.


- 2 -


Процентът на загиналото Земно население е бил много голям. Научното, техническото и културното развитие на Човечеството не само е спряло, но се е върнало с хилядолетия назад, до степен първобитен човек. Какво ти развитие, Човекът се е борил да оцелее.
Така че, ако Геокатаклизмът се превърне в Геокатастрофа, може да се очаква: всякакви видове комуникации ще бъдат прекъснати – моторни превозни следства, авиация, космически кораби, радио и телевръзки. Разрушенията ще са тотални.
Затова остава открит въпросът за запазване на Човешките научни постижения, щото след евентуална Геокатастрофа, оцелялата част от Човечеството да се възстанови най-бързо, а не както след Геокатастрофата от преди 11600 год. преди Христа – трябваше 13 хилядолетия за да се възстановят Човешките научни, технически и културни постижения преди последната Геокатастрофа.
Друг основен въпрос, който стои е, колкото се може по-голяма част от Земното население да бъде спасено. Да се улесни неговото най-бързо изселване от застрашените области в безопасни райони. Това зависи и от скороста на настъпващите промени.
Кои, предполагаемо са най-застрашените райони. Това са райони около настоящите и бъдещи Географски полюси, около настоящия и бъдещия Екватор, земетръсния пояс между 20 и 45 географски паралели в Северното полушарие, вулканите, районите с най-тънка Земна кора, граничните области около на Земните плочи.
Независимо, че е невъзмжно точното определяне на най- опасните райони при евентуален мощен Земен катаклизъм, като че ли най-стабилни ще останат: Африка, Централната част на Източна Европа, Централна Азия – от Северен Китай до Северен Ледовити океан, Централна Северна и Централна Южна Америка, допустимо и Гренландия.
Очакват се промени на географските релефи по крайбрежните океански и морски райони. Следствието е, че населението в тези области ще бъдат подложени на опасности – цунами, земетръси, свлачища, пропадания.
Освобождаването на голямо количество Вътреземна Кинетична енергия ще доведе до рязко захлаждане на Земната повърхност, което допълнително ще усложни оцеляването на преживяло Катастрофата Земно население. Точно затова е необходимо запазването на научните постижения, постигнати до момента от Човечеството, за да не започне отново от Родово-общинния строй.
Противно на разните гадатели и ясновидци, аз съм дълбоко убеден, че Човечеството ще оцелее. До ръководителите на народите опира въпросът: Колко ? Би трябвало, колкото се може повече.
Когато написах разработката „Енергийни процеси в Земята”, считах че вероятния Геокатаклизъм е възможен след 2020 година. След като проследих движението на Земното ядро спрямо Географския Земен център, Изменението на разстоянието между Магнитните полюси, считам че Геокатаклизмът е възможен в най-скоро време до 2015 година.
Независимо че тайничко се моля и надявам се да не стане, струва ми се, че ще бъде чудо ако не стане. Дай Боже да не се случи.
Прилагам и ориентировачна карта на местоположението на Екватора преди 14000 години, сега и предполагаемо след евентуална Геокатастрофа.

- 3 -


С искрено уважение Танев
октомври 2009 г.
гр. Варна
...................................................................................................................................


2. Енергийни процеси на Земята
( Таню Иванов Танев, Варна/Възраждане )

Затопля ли се Земната повърхност?
Оформят се две противоположни становища – да и не.
А. Привържениците, твърдящи че няма Затопляне изтъкват аргументите:
1. Максималното температурно нарастване на Земната подвърхност е само 0,6 Целзиеви градуса, а според някои е само 0,3 градуса, за период от 100 години. Тоест годишното затопляне е от 0,003 до 0,006 градуса.
2. Като противници на влиянието на Въглеродния двуокис за нарастването на температурата, те изтъкват, че в далечното геологично минало, Земната повърхностна температура е била значително по-висока, но това не е довело до унищожаването на животинския и растителния свят.
3. Не нарастването на Въгледвуокиса предшествува Глобалното затопляне, а обратното – нарастването на количеството Въгледвуокис в атмосферата следва нарастването на температурата. Нещо повече, нарастването на нивото на Въгледвуокиса е 800 години след Глобално затопляне.
4. Според тях, влиянието на Човешката дейност е представена двадесетократно спрямо реалната.
5. Противниците на Глобалното затопляне отричат намаляването на размера на Полюсните ледени шапки и топенето на глетчерите.
6. Според тях, номинално затопляне на Земната повърхност е благоприятно за живота и развитието на Човешкото общество, на животинските и растителни видове. Благодарение на затоплянето, има по-бурно развитие на растителните и животинските видове.
Не затоплянето, а захлаждането на Земната повърхност води до намаляването на броя на растителните и животинските видове на единица площ, поради намаляването на източниците за храна – растения и растителноядни животински видове. Намалява броя не само на животинските видове, но и на броя на хората в застудения район, а и глобално редуцира Човешкото население на Земята.
Б. Привържениците на Глобалното затопляне се разделят на две основни групи:
І. Такива, които твърдят , че основните причини за Затоплянето се крият в Човека и неговата засилена дейност.
Индустриализацията води до нарастване на количеството на Въглероден двуокис. Това е най-вече при използуването на въглища и нефт, природен газ. Въгледвуокисния слой, натрупан в тропосферата пропуска Слънчевите лъчи към Земната повърхност, а
- 4 -


спира отделянето на натрупаната приземна температура в атмосферата.
Фреоните, използувани в аерозолните препарати, в климатици
( предимно стари ), както и всички хлорфлуороводородни газове, навлизайки в атмосферата разрушават Озоновият слой.
Метанът, получаван при въгледобив, от гниенето на растения, от животинския тор, от изхвърляните боклуци, от големия брой стада едър рогат добитък, овце, кози, целенасочено отглеждани от Човека, остава в атмосферата за 10 години, но задържа 20 пъти повече топлина спрямо другите парникови газове.
Нараства натрупването на водни пари в атмосферата, вследствие нарастване на изпаренията при затоплянето, чиито източник са океаните, моретата, нарасналия брой електроцентрали.
Изсичането на все по-големи горски площи, води до засушаване, до намаляване на броя на водоизточниците, на обема на течаща вода. Засушават се околните райони.
………………………..
ІІ. Другата група признават влиянието на Човешката дейност върху Глобалното затопляне, но според тях, то не играе основна роля.
1. Слънцето е основен причинител на Глобалното затопляне. Такива са 11 годишните цикли на Слънчевите петна. Предполага се, че Слънцето е допринесло за 45 до 50 процентното увеличение на Приземната температура през периода 1900 – 2000 година.
2. Втори природен причинител на глобалното затопляне са активните Вулкани и изветряването на Варовиковите скали. Един вулкан може да изхвърли повече газове, отколкото Човешката дейност за няколко месеца. При изригването се изхвърлят Водни пари, Въглероден двуокис, Серен двуокис, Хлороводород, Флуороводород, Сажди. Височината на изхвърлянето може да стигне до 30 километра.
Част от Хлороводорода и Флуороводорода се свързват с водните пари и падат, като киселинен дъжд. Част от Въгледвуокиса се разпада при атмосферни химични реакции и образуваният след реакцията Въглероден окис атакува и разрушава част от Озоновия слой в долната част на Йоносферата. Оредялата на Озон Йоносфера пропуска повече Космически и Слънчеви лъчи, които бомбардирайки Тропосферата, я затоплят. Отънялата Йоносфера пропуска повече инфрачервени лъчи към Земната повърхност, като я затоплят още повече.
……………………………………..
И двете спорещи групи, има или няма Глобално затопляне на Приземната температура, не посочват, че причина за Глобалното затопляне, може да бъде самата Земя. По-точно – нарастващите Енергийни процеси във вътрешноста на Земята, в Магмата, между нейните Ядро и Кора Тези процеси са Ядрени, които отделят голяма температура. Част от нея се разсейва в самата Магма, нараствайки Магмената средна температура. Това нарастване се предава към повърхноста на Земята и към Ядрото.





- 5 -


В някои места в Магмата, където „избухват” Ядрени реакции, температурата достига милиони градуси в малък обем около самия Ядрен процес. Това допуска обратни Термоядрени процеси на Синтезиране, което от своя страна води още повече до нарастване на температурата в Термоядрения синтезен обем. Това температурно нарастване също се разпростира в Магмата, което нараства нейната средна температура.
Разтапяните Магмени гранични участъци, съседни до Ядрото и Кората
( Мантията) , нарастват Масата на Магмата, което води до нарастване на общата Магмена Кинетична Енергия. Увеличаването на величината на Магмената Кинетична Енергия, увеличава Земната Кинетична Енергия, която основно се определя от Магмената такава.
……………………………………………
Формулата за Кинетичната енергия на Въртящо се тяло:
m . v 2 I . w 2
E кин = --------------- + ------------------
2 2

I – Кинетичен Енергиен момент при въртеливото движение
Е кин – Кинетична Енергия
m - Масата на въртящото се тяло
v – Линейната скорост на въртене на тялото.
r – Радиусът на въртящото се тяло
Линейната Скорост на въртенето на дадено тяло около собствения център на тялото зависи от Собствената Кинетична Енергия на тялото, неговата Маса, Радиуса на тялото и Кинетичния Енергиен момент в дадена точка при въртеливо движение на тялото.
За Земната сфера, като цяло, горната формула се преобразува във:
7 vз2 mз 2 v
E з.кин = --------------- -------- , тъй като I = --- m. r 2 w = -----
10 5 r

Линейната скорост на въртене на въртящата се Земна сфера:
10 E з.кин
vз2 = ---------------
7 mз

С нарастване на Кинетичната енергия на Земята, нараства Линейната скорост на въртене на Земната сфера:

Целият материал: