Зониране на териоторията. Планиране на жилищната зона.

[Mozo]

Лекция №2: Зониране на територията. Планиране на жилищната зона
1.Зониране на територията
• Отделните елементи на населените места се характеризират със свои специфични от хигиенно гледище особености и функционални предназначения.
• Някои от тях като промишлени предприятия, гари, пристанища и др. са източници на шум и замърсители на околната среда, а други като зелени и водни площи имат благоприятно влияние върху условията в селищата.
• За избягване на отрицателните и използване на положителните въздействия върху жизнената среда в жилищните райони и местата за отдих елементите на града при съвременното градоустройство се групират във функционално обособени зони, обхващащи жилищните, промишлените, транспортно-складовите и крайградските територии.
• Освен това тяхното разполагане едни спрямо други се подчинява на определени хигиенни принципи и норми.
• Според действащите у нас правила и норми за планиране на населените места територията на селищата се разпределя по следния начин:
I. Селищна територия - обхваща строителните граници на населеното място и се подразделя на:
А. Жилищна зона, включваща терените за жилищни квартали, обществени сгради, улици, площади, паркинги и зелените площи за широко ползване.
Б. Зона на селищното стопанство - обхваща терените за промишлеността, складовете, извънселищен транспорт, стопански дворове за селско-стопанска дейност, растителни хигиенно-защитни пояси, лесопаркове, терените за отдих и спорт и др.

II. Извънселищна територия - тя е територията вън от строителните граници на селището, включваща резервните терени за бъдещо развитие на населеното място, лесопаркове и озеленени масиви, земеделски терени, производствени бази на строителството, гробища, терени за специални нужди и други.
• Чрез правилната функционална структурираност на елементите на населените места се цели рационално използване на естествените фактори на околната среда за осигуряване на оптимални условия на живот, труд и почивка.

1.1.Жилищна зона
• При разпределяне общата територия на населеното място тя заслужава от хигиенно гледище най-голямо внимание.
• За нея трябва да се осигурява най-здравата, удобна и красива част от градската територия.


1.2.Промишлени и складови зони
• Терените за промишлени и складови зони се определят в съответствие с изискванията, от една страна, за опазване на обработваемата земя и защита на природата, а от друга - за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване и с всички норми и изисквания, свързани със сигурността и опазване здравето на населението.
• Поради това промишлените зони задължително се разполагат в подветрената част спрямо жилищната зона, здравните заведения и зоните за отдих и физкултура независимо от изискването за изграждане на пречиствателни съоръжения към всички предприятия, източници на замърсители на околната среда.
• Промишлените предприятия, отделящи в отпадните си води вредни вещества, се разполагат по долното, спрямо жилищните райони и местата за воден спорт, течение на протичащата през населеното място река.
1.3.Хигиенно-защитна зона
• Тя се предвижда за всички предприятия, които отделят вредни газове, дим, прах, миризми, шум, светлинни блясъци и други вредности, и се определя с отстоянието на източниците от жилищните квартали, предприятията и складовете на хранителната промишленост, здравните заведения и курортно-туристическите комплекси и местности.
• Съгласно действащата у нас санитарна класификация производствата са разделени в зависимост от отделяните вредности и прилагани технологии на 7 групи със съответна минимална ширина на хигиенно-защитната зона.
I група

3 000m
II група

2 000m
III група

1 000m
IV група

500m
V група

300m
VI група

100m
VII група

50m


• По-големите ширини са за производства, в които се отделят по-силно действащи вредности и се прилагат по-открити технологии.
• За производства, при които не се отделят вредности и са свързани с обслужване а населението, не се изисква хигиенно-защитна зона, но те трябва да се осъществяват в самостоятелни квартали или сгради.
• В районите на хигиенно-защитните зони и на предприятията не се допуска строителство на жилищни сгради и общежития.
• Тяхната територия трябва да бъде благоустроена и максимално озеленена с устойчиви на вредностите растения.
1.4.Транспортно-складова зона
• В транспортно-складовата зона се групира извънселищният транспорт, включващ гари, пристанища, летища и др.
• Той е източник на силен шум, замърсители на въздуха и представлява опасност за травматизъм.
• Поради това при подреждането му върху територията на селището той се изолира от жилищната зона главно чрез разполагане по периферията на града.
1.5.Околоградска зона
• Околоградската зона при правилно планиране създава благоприятна санитарно-хигиенна обстановка около населените места.
• Тя обхваща както извънселищната територия на града, така и териториите на околоградските селища, обектите на извънградски отдих, туризъм и курортолечение (в това число вилните зони и зоните за земеделско ползване и отдих), териториите на промишлени и други производствени обекти около града заедно с растителните пояси и озеленяването около тях.
2.Планиране на жилищната зона
• От градоустройствените решения особено голямо значение за хигиенните условия на жилищната зона оказват:
- формата, системата и плътността на застрояване
- гъстотата на обитаване
- планирането и устройството на уличната мрежа и озеленяването.
2.1.Форми на застрояване
• Формите на застрояване на жилищната зона са две -застрояване върху обособени дворищнорегулационни парцели и застрояване върху терени за комплексно строителство (без обособени парцели за отделните сгради).
• Първата форма бе единствена до близкото минало.
• Характерна за кварталното застрояване, сега тя се прилага предимно за малоетажното индивидуално жилищно строителство и някои квартали на градовете и най-вече в селата.
• Изграждането на жилищната зона върху обособени парцели поради редица затруднения - необходимост от големи площи за застрояване, недостатъчно добри функционални връзки и др., даде предимство в съвременното градостроителство на комплексното застрояване на жилищните и обществените сгради върху необособени парцели.
2.2.Системи на застрояване
• Застрояването в парцелите и комплексите е:
- свързано (сключено и групово) или
- свободно в зависимост от това, дали сградите се разполагат долепени една до друга, или между тях има някакво разстояние.
• В нашето селищно устройство не се допуска нехигиеничното плътно застрояване, при което вътрекварталното пространство е силно ограничено и стеснено до създаването на дворове "кладенци".
• Допрени една до друга, сградите се засенчват взаимно, аерацията е силно затруднена, а вътрекварталният шум - повишен.
• По-добри от горните, но все още недостатъчно благоприятни жизнени условия се създават и при сключеното по цялото лице на квартала периметрално застрояване.
• За достъп във вътрешността на квартала и за проветряване е необходимо да се оставят проходи с височина и ширина не по-малко от 3,2 m.
• Безспорни хигиенни преимущества има свободното застрояване, при което отделените една от друга сгради се разполагат върху терена на редици, шахматно или по друг свободен начин.
• Но и при тази система на застрояване трябва да се спазват определени норми и изисквания по отношение ориентирането на сградите по посоките на света и разстоянието между тях.
• При нашата географска ширина слънцеогряването на сградите се степенува по следната последователност на изложението им: югоизток (най-благоприятно), юг, изток, югозапад, запад, североизток, северозапад, север (най-неблагоприятно).
• Помещенията на големите (блоков тип) сгради, разположени от двете страни на дългите им оси, за да получат еднакво количество топлина от слънцеогряването им, трябва надлъжната ос на сградата да е ориентирана по т.нар. хелиотермична ос.
• За нашата географска ширина посоката на хелиотермичната ос съвпада с посоката северсевероизток-югюгозапад, т.е. малко се отклонява от меридиана.
• Разстоянието между отделните сгради трябва да е толкова голямо, че взаимното им засенчване да се избегне или да е минимално.

Целият материал: