Изпитване на ударна жилавост

[Mozo]

ТУ София – филиал Пловдив



ПРОТОКОЛ


по Материалознание и технология на металите


Изпитване на ударна жилавост

Изготвил:
Специалност:
Фак. №

Проверил: …………………………



Цел на упражнението:
Да се определи ударната жилавост на изпитвания материал.

Теоретична част:
Изпитването на ударна жилавост се отнася към динамичните методи на изпитване, при което нарастването на натоварването, разрушаването на пробните тела протичат с голяма скорост (чрез удар). Високата скорост на разрушаване, от няколко метра до няколко стотин метра за секунда, се постига по различни методи – удар чрез падане (механичен чук), ротационно движение, взрив и др.
При високата скорост на натоварване, материалите имат склонност към крехко разрушаване дори и при по-високи температури, отколкото при статични натоварвания. При това особено висока е тяхната чувствителност към надрези, вътрешни дефекти и структурна нееднородност. С определянето на ударната жилавост на материалите се разкрива влиянието на структурата (едрината на зърната, неправилната термообработка, наличието на флокени) и разположението на образеца (детайла) спрямо посоката на пластичната деформация върху съпротивлението срещу крехко разрушаване.
Ударна жилавост КС се изразява чрез специфичната работа (К), изразходвана за разрушаване на образеца с първоначално напречно сечение (S) в мястото на прореза, чрез огъване при ударно натоварване

Ударната жилавост може да се определи от стандартни образи (БДС 34-72) с “V”-образен надрез (тип Менаже) и с “U”-образен надрез (тип Шарпи). Използват се още пробни тела с T-образен концентратор (надрез с изкуствено създадена пукнатина). За отговорни детайли и конструкции се използват пробни тела тип Менаже или изкуствено създадена пукнатина.
При ударното изпитване на огъване не е установен закон за подобие за пробните тела. Поради това, техните форми и размери (фиг. 2.1) се дават в стандартите по опитно установени зависимости.



фиг. 2.1. Образец

Изпитването на ударно триточково огъване се извършва на специални изпитвателни машини т.нар. Махални чукови (чукове на Шарпи) – фиг. 2.2. скоростта на чука в момента на удара е 4-7 m/s.
Големината на работата на удара (К) зависи от отклонението на махалото (ß) след преодоляване на съпротивлението на изпитвания образец (5) и може да се определи от:

Целият материал: