Биопроизводство

[Mozo]

СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ “Д. А. Ценов”

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:
БИОПРОИЗВОДСТВО

І. Въведение

Сертифицираното биологично производство датира от 80-те години на миналия век. Развива се в почти всички страни на Западна Европа и в САЩ. В началото броят на биологичните стопанства е малък, но през 90-те години започва динамично развитие, вследствие на държавните субсидии и повишения потребителски интерес. От година на година биологичното производство системно и убедително завоюва своя територия в световен мащаб, а също в България. Все по-голям брой потребители търсят здравословна, питателна и незамърсена с изкуствени торове и други химически съставки продукция. Мотивацията им варира от загрижеността за екологичното равновесие на земята до загрижеността за собственото здраве.
Основният фокус в производството на биологични продукти в България е поставен върху многогодишните култури. Ябълки, ягоди, малини, сливи, лешници и розово масло са продуктите, които съставят основният дял от изнасяните от България биологични продукти.
Биологичен продукт (биопродукт) е понятие, което означава земеделски продукт, предназначен за потребление и произведен по биологичен начин. Биологичното производство изключва употребата на всякакви изкуствени добавки и подобрители и генномодифицирани организми. За разлика от т.нар. натурални продукти, които е достатъчно да се произведат от естествени суровини, изискванията към биологичните продукти са доста по-строги: изключване на всякакви изкуствени подобрители и съставки не само при обработването на продуктите, но и при отглеждането на суровините, специални изисквания за средата на отглеждане на продуктите и др., определени в съответното законодателство.
Биологичните продукти са разделени на две основни групи – храни и
нехрани.
Според справочника за потребители на биологични продукти, издаден от фондация “Тайм” и Българската национална асоциация на потребителите биологичната храна е продукт на биологичното земеделие, който е отгледан и преработен без използването на синтетични (технологични вещества) при отглеждането като синтетични торове, пестициди, антибиотици, хормони, регулатори на растежа, както и хранителни добавки
(консерванти, оцветители, изкуствени подсладители) и помощни вещества при преработката. При биологичната храна е забранено използването на генетично модифицирани организми и техни производни. Производството на този вид продукти се извършва съгласно изискванията на специфични стандарти и е обект на контрол от сертифициращи органи, които могат да бъдат публични и/или частни (независими). Изискванията към производството на биологичните продукти, които не са храни, са
същите, каквито и към храните. Такива продукти могат да са произведени чрез преработка на биологично отгледани продукти, като при тази преработка също трябва да бъде избегнато ползване на изкуствени подобрители (оцветители, консерванти и други химически агенти). Широко употребявани такива продукти са етеричните масла, биологичните козметични продукти, дрехите от биологично произведени материи и др.
Отглеждането на животни по биологичен начин, или биологично животновъдство означава да се отглеждат адаптирани към местните условия породи животни, като се прилагат методи на отглеждане, близки до естествения начин на живот, които понижават стреса и осигуряват добро здравословно състояние. Животните се хранят с биологично произведени фуражи, забранено е използване на регулатори на растежа и е
ограничено до минимум използването на антибиотици. Също стриктно се следи съотношението между броя на животните и обработваемите площи. Задължително е осигуряването на достатъчно пространство за изява на естественото им поведение като разходка и паша на открито и пр.

ІІ. Правна макрорамка на производството, вноса и износа на
биопродукти в България

Задължително условие за биологично произведените продукти е те да отговарят на съответните изисквания и стандарти за такива продукти. Изискванията към биологично произведените продукти са залегнали в няколко основни законодателни акта у нас, които са анализирани по-долу.
Трябва още тук да се отбележи, че основните промени в законодателството, уреждащо производството и разпространението на биологични продукти у нас, са свързани с влизането на България в ЕС, тъй като в европейското законодателство има заложени конкретни изисквания към биологичното производство.

2.1.Нормативна уредба след 1 януари 2007 г.
След приемането на България в ЕС, всички норми относно биологичното производство, залегнали в европейските нормативни документи, се прилагат пряко и директно у нас.
Национално-специфични са процедурите за прилагане на европейското
законодателство и органите на национално ниво.
2.1.1 Европейски нормативни документи
От 2005 г. започва разработването на нов Регламент за биологичното производство и през юни 2007 г. се приема Регламент на Съвета № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти, отменящ Регламент №2092/91. Новият Регламент започва да се прилага от 1 януари 2009г. Предназначението на този Регламент е „да се създаде обща рамка на Общността с правила за биологично производство по отношение на растениевъдството, животновъдството и производството на аквакултури, включваща също така правила за събиране на диворастящи растения и морски водорасли, разпоредби за прехода към биологично производство, както и разпоредби за производството на преработени храни, включително вино, фуражи и биологични дрожди.”
Приложно поле: Регламентът създава правната рамка за всички етапи на производство, разпространение, контрол и етикетиране на биологичните продукти, предлагани на територията на Общността. Той се прилага за следните продукти:
• Живи или непреработени продукти;
• Преработени земеделски продукти, предназначени за храна;
• Фуражи;
• Посадъчен и посевен материал.
Прилага се също така за аквакултури, за дрожди и за събирането на диви растения и водорасли. Продуктите от лов и риболов на диви животни не попадат в приложното му поле.
Цели: Регламентът осигурява основата за устойчиво развитие на биологичното производство, като осигурява ефективното функциониране на вътрешния пазар, гарантира справедлива конкуренция, защитава интересите на потребителите и осигурява потребителското доверие.

Внос от трети страни: продукти, произведени в трета страна могат да бъдат пускани на пазара на Общността като биологични, при условие, че са произведени и контролирани при същите или при еквивалентни условия.

2.1.2. Български нормативни документи
В края на 2006 г. се приема Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 г. Основна предпоставка за присъединяване на Република България към Европейския съюз в областта на земеделието е създаването на структури и процедури за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти, като основните цели на
закона са: стабилизиране на пазара на земеделски продукти в страната, усвояване на целия финансов ресурс, договорен за прилагане на мерките за пазарна подкрепа, създаване на възможност за прилагане на всички пазарни мерки на Европейския съюз от момента на присъединяването на страната ни. Законът създава условия за изпълнението у нас на много регламенти, свързани с Общата организация на пазарите на земеделските продукти. Определят се българските структури, които ще прилагат посочените в закона регламенти, като са предвидени процедури, които ще се извършват на национално ниво, въвеждат се механизми за контрол и налагане на санкции. Според разпоредбите на този закон, министърът на земеделието и горите провежда политика на качество, която обхваща правилата за защита на географски означения, за признаване на традиционно специфичен характер и за биологично производство на земеделски продукти и храни. Министерството на земеделието и горите понастоящем Министерство на земеделието и храните) изгражда и поддържа информационни регистри на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, а също и на лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство. Контролиращите органи могат да бъдат местни или чуждестранни лица. Министърът на земеделието и горите издава наредби за воденето на споменатите регистри, а също и наредби за прилагане на биологичното производство. Дейността на министъра се подпомага от постоянна междуведомствена комисия по биологично земеделие.
В Наредба № 22 и Наредба № 35 за биологично производство съответно на растения и растителни продукти, и на животни и животински продукти подробно е регламентирана националната процедура по определяне на контролни органи и по сертифициране. В двете наредби тя е аналогична:
• Органи за контрол: В Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз е уредена процедурата за получаване на разрешение от министъра на земеделието и храните за извършване на контрол върху биологичното производство . Съответно в наредбите са посочени случаите, в които министърът може да отнеме това разрешение. Контролиращите лица, чието разрешение е отнето, се заличават от списъка. Според цитираните по-горе източници, контролът върху биологичното производство се осъществява от юридически лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение от министъра на земеделието и горите. Лицата подават молба до МЗХ, придружена от набор от документи, изброени в наредбите. В двуседмичен срок от постъпване на молбата и документите, министърът на
земеделието и горите издава разрешение или прави мотивиран отказ.
Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък на
контролните органи, получили разрешение от министъра на земеделието и
горите, който се актуализира.
• Комисия по биологично земеделие: Министърът се подпомага от комисия по биологично земеделие, която се състои от трима представители на
Министерството на земеделието и горите, по един на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" (ИАБСА) и по един представител на организации на производители, на преработватели, на потребители и на търговци на продукти, произведени по биологичен начин. Комисията заседава най-малко два пъти годишно. Тя дава становища при избора на контролни органи, при отнемане на разрешението им и при решаване на въпроси, свързани BЖ‰ и_с биологичното производство.
• Издаване на сертификат: Всички производители и/или вносители на биологични продукти са длъжни да получат сертификат на такива. Всяко лице, което с цел търговия произвежда по биологичен начин растения/животни, растителни/животински продукти и храни от растителен/животински произход или ги внася в страната, е длъжно да информира някое от контролиращите лица, получили разрешение от министъра на земеделието и храните и да се регистрира и контролира от него. Контролиращото лице и производителят/вносителят сключват договор, с който се уреждат отношенията по осъществяване на контрола, заплащането за контрола и издаването на сертификат за биологично производство. МЗХ изготвя и публикува списък, съдържащ имената и адресите на сертифицираните производители/вносители. Понастоящем този списък може да се открие на сайта на МЗХ.

Целият материал: