Теми за държавен изпит по Социология

[Mozo]

Югозападен университет “Неофит Рилски” - Благоевград


КОНСПЕКТ
За Държавен изпит по социология

1. Социологията полипарадигмална, диалогична, критична и единна наука.
2. Протосоциология: в търсене на социологическото
3. Географско, биологично, психологично направление в социологията
4. Формално направление в социологията: Фердинанд Тьонис, Георг Зимел
5. Социологизмът на Емил Дюркем. Солидарност. Аномия. Самоубийство
6. “Разбиращата” социология на Макс Вебер. Социално действие. Идеален тип. Видове господство.
7. Символният интеракционизъм: Джордж Хърбърт Мийд, Хърбърт Блумър, Ървин Гофмън
8. Структурният функционализм: Толкът Парсънз и Робърт Мъртън.
9. Социологическите идеи на Иван Хаджийски.
10. Традиционно и модерно общество. Българският модел на модернизация
11. Университетска автономия и съвременни тенденции в университетското висше образование
12. Равенство на образователните възможности: етапи, индикатори, контрааргументи.
13. Средновековният университет (Болоня, Париж) и Модерният университет (Хумболтов): модели на развитие и принципи.
14. Видове власт. Публична власт и контрол върху упражняването на властта
15. Социологически теории за влиянието на медиите върху общественото мнение. Масмедии и „адженда сетинг”. Спирала на мълчанието.
16. Съвременни трансформации в комуникациите и социалното развитие в глобализиращия се свят.
17. Култури, субкултури, контракултури
18. Политическа култура. Същност , типология и социодинамика
19. Понятие за културна система. Ценности и ценностни стандарти
20. Политически модели на държавно управление през ХХ век.
21. Социологически проблеми на формиране на личността. Първична и вторична социализация. Институции на социализацията.
22. Дилемата свещено - профанно.
23. Секуларизация, религиозна мобилизация. Нови религиозни движения
24. Понятийни, емпирични индикатори и хипотези. Структура на социологическия въпросник, видове въпроси и основни правила за формулиране на въпросите.
25. Абсолютни, относителни и средни величини в статистическите изследвания. Характеристики на разсейването.
26. Основни измерители на статистическото разсейване
27. Приложение на извадковия метод в социологическите изследвания. Видове извадки. Репрезентативни извадки.
28. Статистическо оценяване и статистически заключения. Максимална грешка и доверителен интервал. Статистическа проверка на хипотези.
29. Качествени методи в социологическия изследователски процес: фокус група, наблюдение с участие, дълбочинно интервю, жизнена история, контент анализ,


Държавен изпит 2011

1.Социологията полипарадигмална,диалогична,критчна и единна наука
Социологията се появява късно между останалите науки.От латинската дума societas- общество и гръцката дума logos-учение, най-общата, не философска теоретична обществена наука. Още в древен Китай, Индия,Шумер и Египет хората са разсъждавали върху същността на социалното изобщо. Основоположник е Огюст Конт, той въвежда в научно обръщение названието „социология“. Отрежда й съществено място като една от фундаменталните науки.Предмета, който изучава трябва да не се слива с нито един от предметите разглеждани в други науки.Това,че социологията изучава обществото и отношенията му породени в това общество не означава,че тя се преплита с психологията. О. Конт разделя социологията на две части – социална статистика и социална динамика. Социалната статистика изучава обществата в определен момент от развитието им, търси законите на равновесието им. Динамиката разглежда обществата в тяхната еволюция и се стреми да открие законите на тяхното развитие.
Социологията има толкова раздела,съдържа толкова отделни науки,колкото различни видове социални факти съществуват . По своя предмет социологията е полипарадигмална наука . Парадигма – моделът на мислене ,който тя предлага
Изходът е в разглеждането на социологическото развитие като процес в светлината на диалектизацията .
Диалектичното мислене е критично и радикално.
Критично-търси неистина във всяко твърдение. То е радикално,защото прониква до корените на нещата и на твърденията за нещата.
Първото и основното правило на социологията е да се превърне в нов вид наука, която разбира по- добре другите хора и техните светове.Социологията е саморазвиваща се , отворена и неприемаща ограничения наука, периодично се насочва към своите фундаментални принципи и поставя на преразглеждане приемане на очевидни по рано истини;расте интересът към социологическата класика . Модерната социология се обръща към своята собствена исторически формирала се същност , което води до проблема за времето като фундаментална структура на социологическото мислене. Очертават се два полюса на традиционни и модерни общества. Първите обърнати към спомена,към миналото, вторите към бъдещето.Социалното време е различно от механичното,психологичното ,биологично и т.н. то е немислимо без социалната форма на движение на материята. Както казва П.Бъргър,първият урок, който получаваме от социологията ,че „нещата не са такива каквито изглеждат“ , те стават едни или други в резултат от позицията ни спрямо тях , но в същото време „нещата“имат свое собствено развитие. Две концепции върху история на социологията:
Интерналистки модел – ограничава историята на идеите и на науката до вътрешни структури и закономерности на познанието .
Екстерналитски модел – идеите се обясняват със социалните и социокултурните условия. По традиция историята на социологията се дели най-общо на два периода:
Протосоциология -история на социологическата мисъл- дава отговор на въпроса : как е възможен социалния ред ?
- история на социологията като обособена наука -Как е възможно общество като такова?
Разграничават се класическа,и модерна социология.Според социокултурната история:
-социологическата мисъл на Древния свят
-средните векове
-Новото време
До обособяването на социологията като наука,социологическото познание се намира в синкретичен вид във философските системи.
Социологията подобна на всички съвременни науки,изгражда своя предмет тръгвайки от реалността и в съответствие с определен набор от хипотези и теории.За разлика от нормативните науки,позитивната наука изхожда от конкретни факти на поведение,които описва и тълкува с цел да ги разбере,без да дава морални оценки.Характерно за социологията е стремежът да изследва конкретни факти и да извежда от тях схеми за анализ и тълкуване.Социолога се запознава с изследванията и изводите на своите предшественици,на базата на техните изводи се опитва да стигне по-далеч,използвайки по усъвършенстван инструментариум за анализ.Когато сравнява, социологът трябва да сравнява само онова ,което е сравнимо.Възможен подход за много социолози е разсъждаването в/у схеми,модели,типове идеали-в/у образи.

2.ПРОТОСОЦИЛОГИЯ: В ТЪРСЕНЕ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКОТО

Историята на социологията се дели най-общо на два периода:
1.От античността до 1838г. прото (пред) социология –история на социологическата мисъл.Историята на социологията като обособена , диференцирана наука. Дава отговор на въпроса: Как е възможен социалният ред ? Известен като проблема на Томас Хобс
2. Втория период отговаря на въпроса : Как е възможно обществото като такова?
Социалните идеи са неразделна част от философията , те представляват теоретико- познавателна предпоставка за формирането и развитието на социологията.Социалните идеи изказани през Античността , Средновековието , Новото време имат непреходно значение. Много от тези идеи са актуални и днес.
Античност
Платон- роден в Егина през първите години на Пелопонеската война.Ученик на Сократ,учител на Аристотел ; Написал е повече от 30 произведения с диалогична форма на изложение(изключение“Закони“) , което е проява на диалектически начин на мислене. Платоновият свят е освободен от мита . Платон създава цялостно учение за полиса.
Философски основания – дуализъм на два свята- материя небитие – вторичен свят; идеи – истинно битие – първичен свят.
Принцип на битието- отношение между идеите и сетивните неща , идеите съществуват сами по себе си , а нещата чрез нещо друго – зависят от идеите .
Теорията за спомнянето – душата си спомня съзерцаваните в миналото идеи .Задачата на философията е да възбуди в душата възпоменание за идеите. Социално политическото учение на Платон се разглежда в диалозите „Държавата“ (Платоновото описание на идеалното общество),“Политика“, „Законите“ .
Основен принцип на социологическата теория на Платон е изчистения от привидности социален ред. Той тръгва от необходимостта от разделението на труда . Човешкото общество възниква , понеже всеки един от нас не може да задоволява сам себе си , „един човек приема друг било за една или друга изгода“, на това съобщество сме дали името държава. Платоновата държава се създава поради три нужди :храна,жилище и др.
Общуването се осъществява чрез пари като средство за обмяна. Разделението на труда е рационално решаване на социалните проблеми и се обосновава на строга дисциплина.
Платон описва разслояването на древногръцкия полис . Социалната структура на съвършеното е строго и йерархична – под формата на пирамида ; най-ниско- занаятчиите ;средният слой – военните ,защита на държавата; на върха – идеален слой - аристократи и философи, управлението на обществото . Платон смята философите за най –компетентни, те управляват с разума си,а не със страстите. Възлов проблем в социологическата теория на Платон е този за собствеността . Общата собственост осигурява солидарността в слоя на стражите.Разсъждавайки върху формите на управлението Платон обособява шест такива:монархия,аристокрация, тимокрация (преходна форма на аристокрация към олигархия), олигархия, демокрация (добра и лоша), тирания .
Когато цикълът завърши с тиранията се открива началото на нов , започващ с монархията.
При това подреждане висшите най- добри форми на управление са подредени в самото начало, в йерархичен ред са подредени и останалите най-низша и лоша е тиранията. Идеалната държава според Платон е аристократичната република и монархия – идеокрация .
Аристотел-роден 384г.пр.н.е. в Стагира.Прекарва 20г.в прочутата Академия на Платон в Атина.На 26-27год.се възправя с/у Платон с обстойна и методична кртитика на основните му принципи на обществото,подлага под въпрос практическата стойност на идеалния модел и така изгражда своя философска система.През 335г.създава своя философка школа- Ликей.Прави разграничение м/у художествено и рационално-научно мислене.Стреми се към строга наука.Изградил е класификация на науките:практически,творчески и теоретически.
Философки основания-основни категории са форма и съдържание.
Социологически идеи-обявява се с/у идеята за общата собственост,тя създава хаос и безредие.Той прави разлика м/у теоретично знание и политическа власт.Причината за битието на човека се намира в общението(социалното взаимодействие),то е причина за началото на съществуването на човека и е негова цел.Тази тема той развива в „Политика“ и „Никомахова етика“.
1.Първично общение-м/у мъжа и жената,те не могат един без друг,целта на общението им е създаване на потомство;м/у роба и господаря,Аристотел определя робството за законосъобразно и завинаги.
2.Вторично общение-дружбата,основана на социалния живот,благо,което не може да се разменя за други блага,тя бива 3 вида:
-основана на ползата
-основана на удоволствието
-основана на добродетелта-съвършенно общение,основано на сходство и равенство-огледаното Аз.
Аристотел анализира начина на живот и различава 3 вида блага-външни,физически и духовни.Духовните изразяват формата и начина на живот.Той извежда принципа на образцов начин на живот-като съвършена организация на обществото,при която най-добрите властват,а останалите се подчиняват;и властта и подчинението са израз на добродетелност и справедливост.В идеалния полис цари умереност и прпорционалност.
Несъвършените общества на Аристотел-3 основни форми на държавна организация:
-Монархия(царска власт)деформираната й форма е тиранията
-Аристокрация(изтъкнати поданцьници)деформираната й форма е олигархията
-Полития(мнозинство,средните слоеве)-деформираната й форма е демокрацията.
Политическия идеал на Аристотел е политията.
Социологическата мисъл на новото време
През 14-15в.е времето на зараждане на капитализма,през който социологията започва да се оформя като наука.Това е времето на борба с/у църковните догми и остарелите феодални порядки.Един от хората борещи се за утвърждаване на новото и прогресивното е Николо Макиавели-италиански мислител и реформатор,роден във Флоренция;основно съчинение е „Владетелят“/“Князът“.Той е привърженик на капиталистическия начин на производство,девизът му е „целта оправдава средствата“.
Макиавели:освобождава изцяло възгледите за обществото от всякаква теология,в развитието си обществото следва свой собствени закономерности,напълно познаваеми.Той прави подобни изследвания в търсене на общото.
--той е един от първите поставящи в основата на обществото икономическите интереси на хората,винаги има бедни и богати,това води до борби и сблъсъци в обществото,тези борби са движеща сила на общественото развитие.
--човешкото общество се развива възходящо,прогресивно,но циклично,първоначално хората са живели неорганизирано,но опитът ги е научил,че трябва да изберат някой да ги управлява.Той от начало защитава общите интереси,но постепенно започва налагане на личните си интереси;аристократично управление(олигархия)-не властва една личност, а цяло съсловие.Борбите се задълбочават;народното управление(демокрация)-масите имат най-големи права и свободи,участват в управлението на обществените дела.След това обществото деградира и се връща към тираничното управление,цикълът се затваря и всичко започва от начало.Макиавели не обяснява защо.
--„проблемът на Макиавели“ е морално в частния живот
--аритметиката на жестокостите-те са необходимо зло,продиктувано от социалната и политическата логика на нещата,които са тъй изменчиви.
Френсис Бейкън лорд Верълъм-английски философ,юрист,политик и писател,рицар,барон,виконт и лорд-канцлер,известен преди всичко като философ и учен.Основоположник на емпиризма,класик на английския материализъм.Автор е на множество трактати,главни съчинения са „Нов Органон“,“Нова Атлантида“,“ЗА усъвършенстване на науките“ и „Опити“.С/д Бейкън съвременната му наука изградена в/у безплоден метод на мислене(дедукция),а той обръща внимание на индуктивния метод,като го приема като не само събиране,но и обяснение на фактите,като изисква тяхната практическа проверка в опита.Той полага големи усилия,за да покаже вредата от предубежденията,които се намесват в процеса на познанието.Нарича ги идоли/призраци на ума и ги разделя на 4 гр.:
1)идоли на рода
2)идоли на пещерата
3)идоли на пазара
4)идоли на театъра
Шарл Монтескьо-роден 1689х. в Бордо,поради аристократичния си произход получава място в парламента,богати възможности за енциклопедично образование-физика,химия,геология етика.Той пътува много за времето си,Англия е превърната в образец на неговата мисловна система.Неговите произведения „Персийски писма“,“Разсъждения за величието и падението на римляните“,“Духът на законите“и днес придобиват без усилие път към съвременността.Тезите на Монтескьо са включени в „Декларацията за правата на човека и гражданина“,но също и в Конституцията от 1791г.-два документа с неопровержимо значение в историята на Франция.Енциклопедичното му дело разчупва каноните на своето време.Първата основна теза на Монтескьо е свързана с предразсъдъците и природата на нещата.Формулира два вида закона-социални и естествени.Човекът като физическо същество е подвластен на неизменни закони.Естественото съществуване се отличава със способност за познание и стремеж към мирно съжителство.
Естествените закони-мир,храна,влечение,живот в обществото.
Обществените закони:
--частни закони,всеобщ законодател е разума.
В реалния живот има различни видове закони-естествено право,божествено,църковно,международно,частно,държавно,завоевателно,гражданско,
семейно право.
Монтескьо е основоположник на географското направление в социологията,приема климата и територията като фактори за социално устройство и специфика.Най-силната част в концепцията му е сравнителният анализ,подбира общества,извежда основните принципи и ги типизира.Достига до обособяването на 3 вида държавно управление:република,монархия и деспотична империя.
Първо политическо произведение е „Духът на законите“-своеобразна политическа и юридическа енциклопедия,в която се очертава идеята за единството на законите.Хармонизирането на властта е възможно при постигане на компромис м/у 3-те вида власт(изпълнителна,законодателна и съдебна),те трябва да си взаимодействат съвършено.
Интерес представлява отношението на Монтескьо към категориите равенство и неравенство,то достига до пълно приемане на естествения характер на робството-„там където горещината дотолкова изтощава и обезсилва духа,хората изпълняват по трудни задължения само под страх от наказание“,робството не било толкова ужасно,негрите показали,че не притежават разум в нужната степен,а се радват предимно на стъкълца и огърлици.Това е тезата ,която овековечава неравенството м/у отделните народи,и която е основна консервативна теза през вековете.
За религията той пише като политик,и твърди ,че има голяма разлика м/у това да одобряваш дадена религия и това да я търпиш.Когато в държавата има поводи за размирици,религията трябва да има средства за помирение.Религията е средство което е състояние да влияе в/у социалното съществуване и механизмите за неговото управление.“Духът на законите“става политически и юридически кодекс за френското общество.
Жан Жак Русо-1712г. в Женева.Фундаменталната предпоставка за френското просвещение за разума като върховна инстанция се проявява противоречиво,разумът поставя в центъра на вниманието идеите за нещата,а не самите неща.Русо е против предрасзъдъците,това не значи ,че е мизолог(хулител на разума).
Естественото състояние
Русо критикува цивилизацията,която почива на възраждането на науките и изкуствата,приема за основна категория на живота-естественото състояние,първично.неподправено.Потребностите на тялото са основите на обществото,потребностите на духа са неговата украса.Естественото общество както си го представя Русо е мит,в неговото разбиране са вложени непреходни човешки стойности-искреност,неподправеност,липса на лицемерие….
Науките,изкуствата и култура не могат да бъдат хранилища на смисъла на човешкия живот,русо достига до проблема за отчуждението в обществото,привидността се приема за действителност и действителността остава скрита.В социално отношение науката и изкуствата са повърхностния слой на обществото,които създават превратна картина на действителния социален живот на обществото.
Договорната теория за обществото и граници на свобода Хората са равни по природа,това равенство е конституиращ принцип на естественото общежитие.За разлика от него в обществото природните характеристики са изтласкани на заден план и вече не служат за обяснителен принцип.В обществото преобладават противоестествени порядки,физически по-силния е подчинен на по-слабия.Произходът на обществото има изкуствен характер,споразумение м/у хората на измамна основа.Първият,който е заградил парче земя,сетил се е да каже-това е мое,и е намерил наивни хора да му повярват е истинския основател на гражданското общество.
Договорът се отнася до установяване на частната собственост,той е противоестествен акт,земята и природните дадености принадлежат на всички хора и правата им са равни.
Централна категория в трактата на Русо „За обществения договор „ е обществения ред,който служи като основа на останалите права.Без общата воля е немислимо конституирането на обществото,общото образува социалната връзка.Русо тълкува разбирането за народа ,като колективно същество,като качествено различна от индивидите индивидуална реалност.Русо въвежда категорията гражданска свобода.В резултат на обществения договор и вътрешната конституция,обществото губи своята природна свобода.Русо отделя място за цензурата-обявяването на обществената оценка става чрез цензурата.

Целият материал: