Социологията като наука

[Mozo]

1. Социологията като наука.

1.Тема: Социологията като наука (възникване, развитие и структура на соц. познание)

I. Възникване на социологията Тя е наука за обществото.Тя е знанието за решаване на отделни проблеми. Кое налага възникването на една наука? Нуждата на хората да имат знания за самите себе си и заобикалящия ги свят.Тя дава ново обяснение, помага пр ирешаването на проблеми и има спец.характер на въпросите към познанието.Социологическото познание съществува от най-дълбока древност. Но като наука социологията възниква благодарение на творческото дело на големия френски философ, позитивист Огюст Кант (1798 1857).Той е живял по време на френската революция. Науката, която създал, най напред нарекъл социална физика, а в последствие социология.Тя е имала два раздела: -- Социална статика в нея се изучава взаимодействието взаимоотношението между основните социологически сфери и институции. -- Социална динамика изучава развитието, промените в обществото. Социологическото познание има няколко равнища. --Макро равнище Това е обща социология. Тя изучава общите значения на функциониране и развитие на обществото.
Мезо равнище това е отрасловата регионална икономика. Микро равнище (ЕСИ). На това равнище се изучава всекидневното поведение на хората т.е. се изследват нагласите, предпочитанията и стереотипите на хората в тяхното ежедневие. *Обществото като елемент на социалната динамика непрекъснато да се възпроизвеждаме като социални същества (самодостатъчността).Основната клетка на обществото е семейството. То е последния неразложим елемент на обществото. Следващото ниво на социална общност са: социалните групи, класи, или касти. Тези по висши социални общности възникват на основата на развитието на общественото разделение на труда.В едно общество са важни дейностите, които са организирани заедно (ред,сигурност,знание),споспбността на хората да организират необходимите им действия. Най-малката градивна частица на обществото (социологията) е социалното взаимодействие м/у хората,соц.връзка м/у хората.Без соц.връзка не може да се организира дейност.Всички отн-я м/у хората са отн-я на размяна.Човек влиза в разменни отн-я,когато знае,че ще получи нешо в замяна, ще бъде възнишен.(т.е.-отн-я на обмяна на ресурси).Много важен принципе е този на реципрочността (субективан метрика в нематериални взаимоотношения). Когато този принцип бъде нарушен се разпада соц.връзка м/у хората и орг. На дейност не може да има.*Социологията е конкретно изследване на структурата,динамиката и резултатите от човешките взаимоотношения.Всяко едно теоретично знание е хипотетично. Емпиричното познание е хипотетично.

Едно от нещата, които ме притесняват е, че модерният начин на живот: (1) чрез натрапената образност парира личното въображение; (2) чрез филмовия разказ измества дълбокото мислене; (3) чрез забързаното информиране размива познанието; (4) чрез многообразието изгубва индивидуалността. Встрастяването в комикса-телевизията-екшънкиното-internet бързо отучва младите да четат сериозна литература. Всъщност те са отучвани да четат книги изобщо.
Може да ме обвините в консерватизъм, но мисля, че не-четенето на книги води до видим дефицит в „интелигентната” личност. Доколкото в „дебелите книги” става дума за същностите, за историята, за развитието на мисълта, за кумулирането на познанието и мъдростта. Доколкото като се четат „дебели книги” човек остава насаме със себе си и провокира своето творческо въображение, оставя се на дълбоки емоции и съпреживяване, може да се връща към важните неща, за да ги осмисля в нюанси. Изобщо, ако ми позволите да направя сравнение, четенето на „дебели книги” е като плуване в дълбока вода - тя ни примамва с красотата и откритията в простора си. Докато днешните им образни заместители са плицукане в плитчина - там е топличко и приятно, но няма нито загадка, нито провокация, нито лично откритие.
Страхувам се, че чрез internet-заместителите съвременните деца и юноши биват подлъгвани: (1) че елементарното знаене на английски език е висока култура; (2) че смесването на азбуките и отказът от граматиката е космополитизъм; (3) че скоростното chat-ване е пълноценно общуване; (4) че всичко това е връх на цивилизоваността.

Разбира се, Мрежата е едно от великите постижения на цивилизацията, по това няма спор. Тя е (може да бъде) мост към свободата и демократичността, врата е към знанието и кариерата, изход е от информационното робство. Става дума за: (1) изкусното боравене с новата комуникационна техника; (2) освободеното общуване чрез Мрежата; (3) търсенето на иначе недостъпна информация; (4) самочувствието, че владееш езика на света; (5) компютърната производителност на труда; (6) своеволието да се съпротивляваш на днешната глобална и свръхмонополизирана „репресивна толерантност”; (7) скоростта, с която се преодоляват иначе непосилни пространства. Всичко това е благо – в и чрез Мрежата.
Но за съжаление тя е и опасност.
Когато потъването в Мрежата е форма на самолюбуваща се неграмотност. Наблюдавам колко много млади хора днес се откъсват от истинската култура и културност, дори развиват пренебрежение и високомерие спрямо нея. Да не говорим за крайните форми на зависимост от компютъра и Мрежата - многочасовото седене пред Него и потъването в Нея. Те ги откъсват от реалния свят и така се самозатваряш в някакво виртуално игрово пространство. В тези случаи става дума за своеобразна наркотична зависимост на личността, лишаване от воля и усет за живот, откъсване от нормалната емоционалност и умение да се общува, вкл. интимно. Всичко това, разбира се, че е зло – поради и чрез Мрежата.
Мрежата е разтваряне на хоризонти.
Но само при условие, че вече си изграден човек - имащ свое мнение, знаещ какво търсиш, търсещ съмишленици и партньори за нещо съзидателно и значимо. Обратно, когато всичко това все още го няма в човека пред компютъра, Мрежата те залива с примитивизъм и бруталност, с пошлост и порнография. Или засмуква в игрови картинки и повърхностни емоции, отмества от реалния живот и близките хора, от нормалното общуване с тях - по същество изважда човека от обществото. Тук можем да си припомним една максима: „Този, който иска да се научи за лети, първо трябва да се научи да ходи!” (Ницше).
Мрежата е реална демократичност и лична свобода.
Но само при условие, че става дума не за свобода от, а за свобода за, не за свободата на бруталния егоист, а за свободата на съзидателя и хуманиста. Ако е първото, чрез Мрежата се търси порнографията - в прекия и в преносния смисъл, търси се анонимност, търсиш компенсация на комплексите си, правят се злоупотреби, краде се, отдаваш се на хакерски набези, подмамваш деца и възрастни, извършваш насилие. Ако е второто, чрез Мрежата четеш недостъпни книги, получаваш специална информация за хобито или творчеството си, общуваш с далечни експерти, пишеш любовни писма, демонстрираш себе си като стойностен човек без разрешението на институции, търсиш духовен контакт и взаимност с далечни непознати.

В своето негативно въздействие Мрежата създава специфичен internet-манталитет у младите. Мисля, че така тя ги отучва от 4 основни човешки добродетели:
(1) че истинските житейски неща се получават и постигат бавно и последователно - след лично усилие, търпение и толерантност, а не в истерията на бързането, нито при алчна нагласа и нетърпение тук и сега да се консумират всички блага на живота;
(2) че индивидуализмът е възможен, но само в определена мяра - след адаптация в общностна и съответната колективна среда, в която първо даваш (отдаваш) на другите, а после и чрез тях получаваш своето;
(3) че животът изисква воля за успех, и устойчивост пред рисковете, и смелост при поражение, и надмогване на личните слабости и комплекси, а не бягство и скриване във виртуалната (паралелна) реалност - при всяко неудобство или неудоволствие;
(4) и накрая, че животът е пълноценен, когато в него има любов, а не просто наслада, когато има взаимност, а не просто състезание, когато имаш чувството, че нещо създаваш, а не само консумираш.

Съвременният персонален компютър е техническо средство, което радикално променя начина на живот и мислене, емоционалността и комуникативността на младите поколения. От социално-психична гл.т. вероятно е най-важно, че в тази техническа и комуникативна среда модерните млади просто биват изваждани от естествения процес на приемственост - културна, народностна и обществена.
Важно при това е, че така се губи интерес към миналото и историята, скъсва се нишката към настоящето и бъдещето. А това означава загуба на културен и духовен корен, а след това и лабилност на духовния и ценностния хоризонт. И тогава отпада мотивацията - дори когато се готвиш за „висшист”, за „интелигент” - (1) да усвояваш мисълта на предците, (2) да се интересуваш от натрупването и кристализацията в културата, изкуството и духовността, (3) да изпитваш удоволствие от тънкостите в мисълта и нюансираното боравене с езика.
Дори литературният език става архаизъм, възприема се от младите като архаизъм. И бива подменян от жаргон, който признава само себе си. Азбуките се смесват, цифри заместват букви. Препинателните значи изчезват. За да се стопи заедно с тях самата структура на културната реч, а заедно с нея и способността за обществено мислене. Това е пътят, по който новата техническа среда, и виртуална комуникация, и игрова доминанта, и хедонистична алчност днес правят много от младите съвременници бездуховни еднодневки с капсулиран кръгозор.
Искрено вярвам, че днес, както винаги е било, младите се нуждаят от раменете на предците си - за да излитат по-нависоко, за да имат самочувствие, че са продължители на нещо стойностно. Нуждаят се от духовните им рамене - за да обуздават модерните химери на космополитизма, за да се предпазят от загуба на културна идентичност, и от последващото усещане за празнота и самотност. В това съм убеден и правя чрез този сборник от текстове едно усилие за връщане на иначе извънредно интелигентните и будни студенти към културата на работа с текстове и към удоволствието от едно по-усложнено и дълбоко мислене за нещата от живота.


ЧЕТЕНЕТО като лично откритие, общуване и
гимнастика на ума

Активно преподавам в различни университети и на различни специалности. Поразява ме степента, в която повечето студенти при подготовка за изпит се самоограничават до учене по записки. И са самоуверени, че това е надеждно четиво. Нищо подобно, това е заблуждение, което рязко снижава качеството на знанието им, почти парализира усилията да се усвоява начин на самостоятелно мислене.
Записките от лекции са крайно ненадежден източник за подготовка - особено когато не са на учещия, а са размножени от записки на друг студент. Те са ненадеждни дори когато студентът няма амбиции да знае нещо повече и по-дълбоко по изучаваната дисциплина, а се стреми към един минимум от знания и представи. Ненадеждни са: (1) защото не са систематизирани и се губи логиката; (2) защото са по живата реч на лектора, която е претоварена с емоционалността на възприятието по време на лекция; (3) защото примерите изместват сериозния академичен подход и не се разбира същността. Всичко това е особено валидно при по-тежка теоретична и абстрактна материя, в която се борави с множество специални понятия и термини, обясняват се абстрактни теоретични и методически модели.
Мотивационната беда при ученето по записки е това, че студентът предварително се примирява, че задачата е да се зазубрят формулировките на преподавателя, а не да се усвои задълбочено и по-всестранно една нова и интригуваща проблематика. Така надделява инерцията зубрачески да се възпроизвежда казаното от преподавателя, а не да се пита и спори с него, не да се обсъждат различни гл.т., не да се мисли проблемно и по-абстрактно за нещата.
Четенето на оригинални научни текстове може да бъде и често е лично откритие. Откритие, че днешните „модерни” проблеми са твърде стари проблеми, и че извънредно интелигентни и интересни хора - някога, някъде - са се вълнували от тях, давали са своите обяснения и прогнози. А те днес ни поразяват със своята актуалност и точност. Лично откритие и за динамиката на историята, вкл. при кумулирането на научното познание, за това защо възникват отделните науки и след това как се развиват, за споровете и смяната на парадигми, за прехода от поставена теоретична задача до нейното успешно решаване.

Целият материал: