Социологически изследователски методи

[Mozo]

Социологически изследователски методи
Антъни Гидънс

Согиологията изучава отношенията на човека към другите хора и се опитва да отговаря на въпросите, които вълнуват съвремвнността. Добрата социология се стреми да формулира възможно най- точно задаваните въпроси и да обхване емпиричните факти, преди да стигне да изводи. За тази цел тя използва общонаучни методи за изледване на информацията относно предмета на своето изследване и преминава през последователност от етапи.
В началото на всяко изследване стои изследователския проблем и поставянето на въпросите, които Гидънс нарича ребуси. След това социологът преглежда наличните данни в областта или всякакви подобни изследвания, които могат да му бъдат полезни, за да формулира ясно изследователския проблем. На този етап представите за същността на проблема могат да се превърнат в хипотези, които след това да бъдат подкрепени или опровергани от емпиричните данни. На следващия етап от изледвателския процес социологът трябва да изработи изледователски план за събиране на данните, като използва разнообразието от изледователски методи. След като информацията е събрана, изследователя разработва изводите и съобщава резултатите. Обикновенно те се публикуват като статии в специализирани списания или като книги. Изследователските доклади описват същността на изследването и се опитват да защитат направените изводи.
Тези етапи са условни, тъй като следването на строги схеми е ограничаващо и понякога затруднено. За улеснение на работата си социолозите използват различни изследователски методи като включено наблюдение, анкета, експеримент, историческо изследване и други.
При включеното наблюдение социологът живее с изичаваната група или общност и понякога взема участие в техните действия. С този метод обикнивено се събира по- богата и задълбочена информация, отколкото с другите методи. Той осигурава на изследователа възможност за промяна на стратегията и за проследяване на нови посоки, възникнали в хода на работата. Недостатък на включеното наблюдени е че при него могат да се изследват сравнително малки групи или общности. Това не позволява да се правят обобщения, тъй като резултатите са приложими само за изучаваната група.
Друг метод на изследване е анкетата. При нея се изпращат въпросници или пряко се интервюират определена група хора. За разлика от включеното наблюдение анкетата се отнася за по- широка област на изследване, но информацията получена чрез нея може да е повърхностна.
В анкетата се използват два вида въпроси – стандартизирани и открити. На стандартизираните въпроси се дават само предварително определени отговори. Това уленява изследователя да направи точни сравнения между отговорите, но когато въпросникът е стандартизиран могат да се пропуснат съществени разлики между отговорите на анкетираните и така да се ограничи получената информация.
Откритите въпроси дават по- богати сведения,защото позволяват на респондентите да изразят възгледите си със собствени думи. Но липсата на стандартизация може да доведе до трудности при статистическата обработка на отговорите.
Често пъти изследваните обекти са прекалено големи и прякото им изследване е практически невизможно. За това социолозите използват извадки. Те представляват анкетиране на малка част от цялата група и получените резултати се обобщават. За да се постигна точност при извадката, тя трябва да е представителна, т.е изледваните индивиди да са типични за населението като цяло, или случайна, при която на всеки представител на изследваната сувкупност се осигурява равен шанс да попадне в извадката. Съставянето й не е лесна задача, за това статистиците са разработили различни правила за определяне на размера и вида на извадката.
Третият вид методи за изледване са експериментите. Те могат да се определят като опит да се провери дадена хипотеза, като изследователят контролира влиянието на отделните променливи. Този метод е по- подходящ за природните науки, отколкото за социологията, тъй като много аспекти на социалния живот не могат да се изледват в лабораторни условия. От друга страна,отговорите на иследваните лица може да се влияят от това, че са наблюдавани. Въпреки това експерименталните методи понякога могат да се използват с успех и пример за това е експериментът на Филип Зимбардо, който възлага на студенти ролите на затворници и надзиратели.
Биографиите са друг метод, използван от социолизите. Те се състоят от биографични материали за живота на определени индивиди и дават най- ясна информация за развирието на възгледите и нагласите на хората във времето. Биографичните изследвания не разчитат единствено на паметта на хората. Те използват и документални източници като писма, статии от вестници и други. Биографиите се използват успешно във важни изследвания.

Целият материал: