Арон Сикурел

[Mozo]

Арон Сикурел

В творчеството на Сикурел има постоянна тенденция кум самостйно и оригинално пазвитие на етнометодологията .Сикурел цени достиженията на феноменологическата социология и етнометодолгията на Х. Гапфинкъл , но той поставя и разисква проблеми , които б съвкупност му дават основания да характеризира своята гледна точка като когнитивна социология . Освен феноменологията и етнометодологията , Сикурел има за основен идеен източник и достиженията на модерната лингвистика . Този интерес към модерната линвистика се определя от ключовото значение,което се придава на когнитивната проблематика във всекиднвното социялно взаимодействие . Според Сикурел в конвенционалната социология не се прави необходимото разграничение между природата на научното мислене ( в т.ч. строга дефинитивност на научните понятия ) и строгата фиксация на значенията на научните термини , от една страна , и природата на реалното мислене в рамките на всекидневния живот , ( в т.ч. характеристиките на на всекидневния език ) , от друга старана . Понятия като „роля” , „стаус” и т.н. се разглеждат ж социологията като разумно и добре формирани абстракции , с помощта на които се описжат едни или други дейности б реалния социялен живот . Изтуква се , казва Сикурел , че подобни понятия предпоставят „обща ориентация а описжане на победението ” . Хо Сикурел постажя напулно резонния въпрос за принципното качество на описанието . В действителност наблюдателя (социолога) и реалният деятел (акторът) се нмират в твръде различни позиции и характера на дейността на единя и другия са същестжено различни . Понятията на социологията за „роля” , „статуц” и т.н. и тези на акторите естестжено не съвпадат . Описанието на социологията , което пренебрегва въпросните пазличия , е непросто ограничено , но измамно още в оснобата си . Разбира се , акторът описва ситуацията , в която се намира практучески . Без това описание е немислимо социалното действие и взаимодействие в социялния му живот . Но не би могло да се твърди , че термините и значенията , които приписва на заобикалящата го среда я са идентични с тези , с които си служи социологът при описание на сущата ситуация . Щом се вземе в предвид това различие , идва ред на въпроса за начина , по който акторът приписва значения на нещата които го заобикалят , начина , по който тои свързва или подрежда значенията , и т.н. Непреднамереното наблядение дажа да се разбере , че акторът във всекидневния живот си служи с речник от термини със съответни значения . Когнитижните процеси , които протичат в рамките на всекидневните взаимодействия , са (от гледна точка на Сикурел) не само специфична социологическа проблематика , но тяхното изучаване като конституиращи тези жзаимодействия жоди до изясняжане и на проблемите , отнасящи се до социялната структора , която я противен случай се поставя неизбежно в рамките на илюзорни представи . От такава гкедна точка е разбираемо защо достиженията на лингвистиката представляват особен интерес в социологията на всекидневието . В съвременната лингвистика са оформени три теории,които в съвкупност образъват цялостна теория на езика-всяка поотделно се отнася до съответен главен компонент на цялостното лингвистично описание.Фонологичната теория се отнася до фонологичния компонент на езика,в който се включват правилата,отнасящи се до звуковете на речта,и който говорещите е необходимо да спазват,защото без тях речта не би била възможно.Синтактичната теория се отнася до синтактичния опонент на езика.Този компонент обхваща правилата,които изразяват структурата на изречението,които правят възможна организацията на звуковете в структурата на изречението,относно интерпретацията на изречението като значещи съобщения.Граматическата теория е съставена от фонологичната и синтактичната теория. Сикурел обръща внимание на ориентацията на генеративната граматика на Чомски към изучаване на езика в неговото обективно измерение,т.е. знанията,които се получават,да осигуряват нормалната му употреба от страна на говорещия и от страна на този,който слуша.Прблемът за практическата употреба на езика е от гледна точка на Чомски друга теоритична задача.За социологията обаче има ключово значение отношението м/у компонентността и изпълнението,което се определя непосредствено от дадена всекидневна систулация.Този,който е участник в някакъв всекидневен разговор,казва Сикурел,трябва да има в една или друга степен всекидневни общи необходими процедури за провеждане на разговор,които правят възможна по-широка система,както и за извършване на речиви,паралингвистични и невербални дейностти,имащи локален характер.Разговорът се осъществява в комплексни контекстуални условия и в неговото протичане или социално взаимодействие участниците трябва да са в състояние да се включват едновременно в процеси,протичащи на няколко равнища.

Целият материал: