Емпирично правно - социологическо изследване

[Mozo]

12.ЕМПИРИЧНО ПРАВНО-СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ (ЕПСИ)
Понятието емпирично идва от лат. език и означава опит => емпиричен – опирайки се на опита. ЕСИ е п-са на набиране на научнопредставителна и достоверна информация с оглед на определена тема. ЕПСИ е п-са на набиране на такава информация, но с оглед на определена тема от правната област на обществения живот. Всяко ЕПСИ има няколко етапа: 1/ подготовка 2/ събиране на информация 3/ обработка на информация През подготовката се извършват следните дейности: 1) определя се темата на изследването 2) формулират се хипотезите 3) определя се методиката на извадката и методиката на регистрацията Пр. правната информираност на пълнолетните бг граждани 4) определяме обхвата на изследването, който е свързан със самата тема => обемът включва лицата навършили 18г. Те се наричат генерална съвкупност. В нашия случай генералната съвкупност се състои от 5млн. Когато генералната съвкупност е голяма се прави т.нар извадка. Методиката на извадката означава прилагането на такива математико - статистически методи, чрез които определените за изследване единици да са достатъчно представителна група за цялата генерална съвкупност. Обикновено големите генерални съвкупности обемът се движи м/у 800 и 1500, като съществуват различни начини на подбор на лицата за изследване, но най-надеждният метод е т.нар квотен метод, изразен в това, че обикновено се прави демографски разрез на съвкупността и се определя какъв е % на жените, мъжете, лицата в съответните възрастови категории, разпределени по образование и др. демографски характеристики в зависимост от изследването. Когато се направи този разрез се пристъпва към точната извадка и тя трябва да възпроизвежда същото процентно съотношение, т.е. ако жените са 5%, то мъжете са 49%, то и в нашата извадка трябва да са така. Този метод е най-надежден, но се прилага друг. При по-малките генерални съвкупности може да се направи изчерпателно изследване, т.е. да се включат всички единици на изследване. След като определим размера на извадката се формулират 2 противоположни хипотези, които се проверяват в хода на изследването: 1) няма разлика в степента на правната информираност на гражданите неюристи и юристи 2) има разлика в степента на правната информираност на гражданите неюристи и юристи. В нашето изследване можем да включим юристи, а също така лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. След формулирането на хипотезите формулираме обхвата, т.е. в кои отрасли на правото ще търсим степен на правна информираност. След като определим обема пристъпваме към операционализиране на сложни юридически понятия, т.е. превеждаме ги на език разбираем за гражданите неюристи, когато се прави провеждането на понятията на избираем език. Обикновено въпроси, които ще задаваме се формулират под формата на казуси. Въпросникът за самото изследване съдържа т.нар. открити и закрити въпроси, като пред закритите въпроси формулираме въпроси и възможни отговори, като задължително трябва да има отговора “затруднявам се да отговоря”. При откритите въпроси се формулират само въпроси и се дава възможност лицето само да формулира отговора. Самият въпросник трябва да бъде удобен за използване, да бъде изчислен за не повече от 30max и 40min, да не съдържа провокиращи въпроси. Обикновено към въпросника се прилага текст, в който се поставя организация, цели на изследването и се дава гаранция, че анонимността му е запазена, че не се дават или използват лични данни в нарушение на закона. След това оформяме . Това е начинът, по който ще събираме необходимата ни информация. Това може да бъде наблюдение с и без участие; може да бъде анкета, която лицето само попълва; може да бъде интервю или анализ на документ. За да сме сигурни, че е добре подготвен въпросникът се прави изследване в/у малка извадка (10-15 човека), като задължително се включват лица с ниско образование и висока възраст. След като съберем информация, тя се обработва и т.нар. вербална /количествена/ информация се превръща в количествена . в случая степен на информираност и оттук нататък тази информация може да се ………………………..

10.МЕХАНИЗЪМ НА СОЦИАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ПРАВОТО (МСДП)
МСДП е един цялостен п-с на въздействието на хората и социалните групи и постигане на определен социално значим резултат. Включва следните елементи: 1) правно информиране – означава обезпечаване на обществото с правни знания. Осъществява се чрез официално създадена с-ма или чрез т.нар. официални източници на правна информираност 2) психологическото въздействие на правото е свързано както с п-са на правна социализация, така и с целенасочено въздействие в резултат на което се формира правното съзнание 3) реализация на правото – разрешаване на правни спорове; юридическа отговорност Включва разрешаването на правни спорове като правния спор е юридическа форма на определен конфликт, който се осъществява в различни области, но законодателят е този, който решава дали този конфликт да бъде облечен в юридическа форма, кои отрасли на правото да имат отношение към него и с какви процесуални действия спорът да бъде решен. Особено широко приложение имат т.нар. ………………… решаване на спорове, което е в граждански и наказателен п-с. Използват се и алтернативни способи за решаване на правни спорове, които се прилагат или независимо от наказателния или гражданския п-с. В случай, че даден правен спор не бъде решен тогава се прилагат различните по вид санкции, включени в 4те основни вида юридическа отговорност. Крайният резултат от социалните действия на правото е постигането на определен социален ефект и в този смисъл правото като с-ма от норми осигуряват определен баланс в обществото, ограничават различните форми на социална девиация и предотвратяват възможността съповторно настъпване на решените вече конфликти. Юридическото действие на правото е част от социалното действие. За да се реализира обаче правото и да се постигне социален ефект особено значение имат 2 основни фактора: 1) свързан с упражняването на законодателна власт и по-точно намирането от самия законодател на точните параметри в съответната правна уредба. 2) свързан с правоприлагането и реализацията на съдебната власт, тъй като правото не се осъществява автоматично, а е пречупено през правното съзнание, както на адресатите на правните норми, така също и през правосъзнанието на правоприлагащите норми. Социалната дейност се изследва от социологията на правото чрез специфичния инструментариум, с който тя разполага и който се нарича емпирично правно-социологическо изследване.

9.ПРАВНО СЪЗНАНИЕ И ПРАВНОЕЛЕВАНТНО ПОВЕДЕНИЕ
Понятието правно съзнание се появява в юридическата литература в края на 19 век и нач. 20 век Преди това особено популярен е терминът правно чувство, възведен от представителите на европейската правна група. Правното съзнание е онази сфера от общественото, груповото и индивидуалното съзнание, което отразява правната действителност под формата на правни знания,. отсенъчни отношения към правото и практиката по неговото прилагане, психологическите нагласи и ценностните ориентации, регулиращи поведението на личността в юридически значими ситуации. За правното съзнание се включват следните 3 елемента: 1) правна информираност – правните знания / информираност 2) психологически и включително отношението към действащите правни разпоредби 3) поведенски и включително нагласата, удобността и мотивите за конкретно поведение в юридически значима ситуация. Дали определена ситуация е юридически значима се определя от конкретна правна норма. 1/ мотив – страх от санкция 2/ мотив – убеденост в правността 3/ мотив – чист конформизъм Правното съзнание е свързващото звено м/у с-ма от норми и конкретно поведение, т.е. правните норми не могат да бъдат изпълнени, ако не бъдат пречупени през призмата на правното съзнание. Този въпрос е един от основните в рамките на правото, защото основните правни отрасли се интересуват от чисто юридическо действие на правото, което означава да се анализират дали е налице определен юридически факт, кои са субектите на конкретното правоотношение и какъв е крайният юридически значим резултат от чисто юридическо действие на правната норма.

7.ПРАВНО-СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ
Теорията за социалната девиация води началото си от теорията на Емил Дюркем за социалната аномия – означава липса на норма, обичай. Под аномия обаче Емил Дюркем разбира ситуация, при която личността и отделните соц. групи се отнасят с намален респект по отношение на действащите в обществото норми. По-късно влизат в употреба понятията социална девиация, като последното се използва тогава, когато отклонението от нормите е на индивидуално ниво, докато понятието социална патология се използва за обозначаване на отклонение на равнището на социална група или обществото като цяло. Теорията на Дюркем се появява в края на 19 век и нач. на 20 век когато различните форми на отклонение от нормите се движат в много широк диапазон: престъпността, проституцията, хомосексуализма, алкохолизма, масовите разводи, самоубийството, а по-късно насилието, дискриминацията, тероризма, орган на престъпност (мафия). В първоначалния си вариант теорията е по-консервативна. Социалната девиация включва такива актове на човешката дейност, когато са извършени от лица в психически добро здраве. Първото и цялостно изследване на една от формите на социалната девиация е на Е.Дюркем и се нарича “самоубийството”. Той избира този акт на човешката дейност, защото към самоубийство имат отношение всички социални системи. Има специален текст в наказателния кодекс, където при самоубийство се образува досъдебно производство, за да се установи дали извършителят не е бил подтикнат. Е.Дюркем различава 4 вида самоубийство от гледна точка на техните социални причини: 1) алтроизтични – самоубийството е резултат от това, че личността е много силно привързана към социалните си групи и в името на това е готов да жертва собствения си живот (камикадзе) 2) егоизтични – личността успява да се измъкне изпод контрола на групата и се достига до този акт на самоубийство. Среща се най-често сред наркомани и самоубийци 3) фаталистични – личността се намира под много силен натиск и контрол на групата и това води до самоубийство (в религиозни секти, в затвори, в казармата) 4) аномични – всички останали (липса на уважение към забраняващите самоубийство норми) Публични, поради които тези проблеми са под внимание: 1/ защото и престъпността и останалите форми на социална девиация количествено нарастват 2/ появата на нови форми на социална девиация (насилие над деца, трафик на хора, дискриминация) поставят законодателя пред трудно решение дали да върви по пътя на криминализиране на тези деяния или да върви към дикриминализация (да отпадне наказателната отговорност). Законодателят има променливо отношение по въпросите за юридическата отговорност към някои от формите за девиация, като това се отнася най-вече за форми като: хомосексуални, аборти, разводи и фактическо брачно съжителство. До средата на 70те год. на миналия век почти всички европейски кодекси предвиждат затвор за всички хомосексуални. След 70те год. обаче се либерализира режима и хомосексуалните не се изпращат в затвори, а се наблюдава защита на хора с такава ориентация. Остава наказание, ако това деяние се осъществи с малолетни или непълнолетни, или е по принуда. Новият проект за семеен кодекс предвижда легализиране на т.нар. фактическо съжителство, т.е. отпадане на брака. Опасна е тенденцията, при която има възможност патологичното поведение да се обяви за нормално. Така се стига до най-острия проблем на обществото – патология на институциите – социална девиация в различни случай прониква в стр-рата на властта и тогава на практика чрез упражняването на 3те власти се стига до стимулиране на девиантното поведение. Не случайно 1 от най-острите и форми (корупцията) задължително се свързва с висшите етажи на властта. И изследванията показват, че няма общество, в което да няма корупция; променя се самия речник на криминалистите, социолозите и юристите => корупцията е смазката на демокрацията. Едни от най-дискутираните въпроси са каква е връзката м/у бедност и корупция? Колкото по-бедни, толкова по-корумпирани – не е вярна. Според друга теория понятието бедност се разглежда като социална девиация. Тъй като социалната патология е приоритет на социологията на правото, престъпността е приоритет на криминологията. Наказателното право значително по-късно започва да изследва връзката м/у социалните причини за девиацията и ролята на самото право. Тогава се приемат и много международни конвенции, в които за 1 път се дават легални девиации / дефиниции на понятия отдавна изследвани в социологията. Наказателната конвенция на съвета на Европа от 2000г. – дават се легални дефиниции на понятията – група, организационна група, корупция и търговия с влияние. Едновременно с това се променят и средствата за организация на социалната девиация, като се пробват различни варианти. Много е важно по какъв начин ще се синхронизира т.нар. европейско законодателство със съответните национални законодателства. Няма универсално национално законодателство. Освен чисто юридически проблем се поставя и проблема за извънправните методи и средства за организация на социалната девиация. В този смисъл правото като с-ма от норми разполага с доста ограничения, тъй като най-силният инструмент е юридическата отговорност. Модерното европейско законодателство предлага т.нар. алтернативни способи за решаване на конфликти и за ограничаване на социалната девиация. 1/ възможности за извънсъдебно решаване на спорове (медиация).2/ създаване на специални закони, чрез които се гарантира защита от девиантно поведение, а жертвите на такова поведение, получавайки извънсъдебна защита си спестяват твърде много време, средства и спестяват унизителното положение, в което са поставени (комисия за защита от дискриминация). Основните нормативни системи за ограничаване на социалната девиация: религията, моралът, обичаите, правото. В обществото има различни правни норми, но когато говорим за системи и норми имаме предвид тяхната относителна стабилна обособеност и крайност. Това означава, че всяко правило за поведение, влизащо в тези системи е получило своето историческо потвърждение и социална устойчивост. Всички нормативни системи се различават помежду си по типа санкция. Религията например – нарушаване на религиозната норма се определя като грях, а санкцията, която => може да бъде наложена приживе или след смъртта. При морала обикновено се използват понятията “добро” и “зло”, макар че е много трудно да бъде извлечен чистия морален факт. Освен това в различните социални групи действат различни социални норми и конфликтът м/у тях може да породи необходимост от правна регламентация. Санкциите, предвидени в неправните норми получават или обществено одобрение, или обществено неодобрение и тъй като правото неможе да регламентира всички видове социална девиация , напоследък особено модерно е създаването на “етични кодекси”, които запълват тази празнина. Особено след приемането на т.нар. Лисабонска конвенция от ЕС, приемането на такива кодекси се приема като задължение за страните от ЕС. Появиха се и други понятия като “професионална етика”, “етична етика”, “…на държавните служители” и се приеха конкретни кодекси на поведение в различните професионални сфери. Първоначално създаването на тези етични кодекси се свързва с т.нар. “биоетика”, т.е. намирането на точен критерий за определяне на дадено поведение в областта на лекарската практика или като нарушение на етиката, или като нарушение на правото. В областта на т.нар. “професионална етика” е почти задължително приемането на такива кодекси, като те са специфични за различните юридически п-си, но крайната цел е да се избегне възможност за корупционно поведение, за стриктно спазване на законосъобразност в производството и съчетано прилагане на морални санкции с юридически санкции. В много документи на ООН се приемат разпоредби с препоръчителен х-р за страни, които са подписали съответния международен документ, като особено актуални са кодексите за поведение на държавните служители, за това защото самата администрация съдържа в себе си бюрократични елементи и тъй като държавните служители са обвързани с власт не винаги е възможно чрез налагане на юридическа отговорност да се пресекат всички възможности за социална девиация. Правото се различава от останалите нормативни системи по типа санкция, тъй като единствено тук става въпрос за държавна принуда. Не случайно в самата правна с-ма са предвидени различни по х-р санкции, включени в 4те основни вида юридическа отговорност: наказателна, административна, дисциплинарна и гражданска. Някои автори говорят и за политическа отговорност, но въпроса е доста спорен, тъй като става въпрос за съчетание м/у морал и право за онези държавни органи, чиито правомощия са регламентирани в самата Конституция.

6.ЛИЧНОСТ И ПРАВНОЕЛЕВАНТНО ПОВЕДЕНИЕ
Правната социализация достига своя връх на нивото на личността. Значителна част от отраслите на правото не отделят достатъчно внимание на въпросите на човешката личност. Използва се понятието субект на правото. Социологията на правото се занимава с въпросите на личността, защото в крайна сметка всеки адресат на правната норма е човешка личност. И Платон, и Аристотел, и Сократ изследват човека, посочвайки неговата двойствена природа. Аристотел казва: “Човек не е нито дявол, нито ангел, а е просто човек”. Аристотел не признава равенството м/у мъжете и жените и използва понятието човек. По този начин Аристотел ни оставя 1 неопровергана теза и тя е, че: “Всеки човек се ражда със заложените у него и добро, и зло”. В п-са на социализацията обаче се получава своеобразен баланс м/у злините и добрините и тогава се получава т.нар. “средина”. В средновековието голямо значение има църквата, която не позволява изравняването на човека с Бога. За това се получава конфликт м/у религиите догми и някои правни норми, т.е. онова, което правото разрешава църквата не допуска. (Пр в католическата църква не са разрешени аборти, клониране, хомосексуалност…) С раждането на буржоазията и премахването на абсолютната монархия се преосмисля понятието човек и права на човека, но едва след отделянето на социологията от философията става възможно понятието за човека и човешката натура да се свързва с поведението му, особено в правната сфера. Основни теории, които помагат от юридическа гледна точка да направим връзка м/у добро и лошо и правно поведение. Съществуват 2 почти взаимоотричащи се теории за човешката личност: 1/ признава съществуването на т.нар. човешка натура, т.е. онова, което е заложено от природата, което е неизменно и поради това не трябва да се изследва. Тази теория за заложеното у човека злодоразвита от Ламброзо, дълго време доминира в наказателното право и в криминологията и всъщност извеждат логиката “престъпниците са престъпници, защото такива са се родили”. 2/ тя не ограничава, т.нар. генетични особености, но съсредоточава вниманието си в/у процесите на социализацията => “Човек не се ражда човешки, а става такъв в п-са на социализацията”(Робърт Парк), т.е. дали ще се развие човешкото у човека и как ще се развие. Познати са над 70 случая на деца, отгледани от животни. Човешката група се състои от 3 групи елементи: 1гр. Биогенни елементи- онова, което природата е заложила (анатомични особености, стр-ра на тялото) 2гр. Психогенни – памет, воля, чувства 3гр.
Социогенни – съвкупност от онези качества , които се придобиват в п-са на социализация. Психоанализа на Фройд акцентира в/у психогенните елементи чрез построяването на 1 модел на личността, в който се съдържат: id (то), ego (аз), superego (супер аз) и чрез обяснение на механизмите в този модел обясняват поведението. 3те нива в единодействие определят поведението. На 1вото ниво са разположени т.нар. първични импулси, които подтикват към убийство. Този 1ви импулс се подтискат от 2рото ниво и го овладява чрез т.нар. сублимация, т.е. представата, че вършим онова към което ни е подтикнал импулсът. 3тото ниво – ниво на съзнанието, което ни напомня за нормите (религия, правни, морални…) и забранява извършването на такова действие. Този 3ти елемент се формира в п-са на социализацията и това са интернализирани (вътрешноусвоени) норми, които оказват възпиращото действие. Фройд обяснява, че 3тото ниво се формира в п-са на социализацията, а пак под въздействието на психологически фактори и по-точно когато се преодолява (особено в детството) едипов комплекс. Фройд обаче прави многобройни експериментални изследвания и открива доста пряка зависимост м/у психологически елемент и социогенните елементи. В правото психогенните елементи не влияят толкова голяма роля и за това те много рядко са описани в законодателството, като непосредствен мотив за определено правно релевантно поведение. Социогенният елемент също има своя стр-ра, което включва 4 основни елемента: 1/ обозначеният чрез (в резултат на) културата образец на личността. 2/ социални роли (ролевите функции), което е съвкупността от права и задължения, определени в зависимост от позицията, която личността заема и която позиция може да бъде с по-голяма или с по-малка точност правно регламентирана 3/ субективен аз, т.е. реалната представа, която имаме за себе си. 4/ отразен аз – представата, която имаме за себе си в резултат на представата на другите за нас. Има експерименти, които изследват как тези 4 да действат съвкупно за да доведат до определено поведение. Един от тях е експериментът на проф. Милгран, известен като експерт за учителя и жертвата и е проведен от него през 1970г. в Йелския университет. Милгран търси студенти за участие. Разделя ги на 2 групи – 1те са учители, другите ученици. Учителя казва словосъчетания, а ученикът повтаря. Експеримент – всеки учител сяда на стол пред едно табло с различни показатели на напрежение на ток. При грешка от страна на ученика, учителя подава напрежение.

Целият материал: