Представяне и сравнителен анализ на СОС на България Португалия и Дания

[Mozo]

ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий “
Стопански Факултет

РЕФЕРАТ

на


ТЕМА:

Представяне и сравнителен анализ на социалноосигурителните системи на България, Португалия и Дания

Специалност:
Изготвил: Проверил:
Фак№:

Съдържание

I. Характеристика на социалноосигурителната система в България
1.Същност на социалноосигурителната система в България..............
2.История на социалноосигурителната система на България.............
3.Обхват на социалното осигуряване в България..............................
4. Осигурени лица, Осигурители и Осигурителен орган.....................
5. Осигурителни вноски и осигурителен доход..................................
6. Осигурителни фондове..................................................................

II. Характеристика на социалноосигурителната система в
1.Същност на социалноосигурителната система в Португалия............
2.История на социалноосигурителната система на Португалия...........
3.Обхват на социалното осигуряване в Португалия.............................
4. Осигурени лица, Осигурители и Осигурителен орган.......................
5. Осигурителни вноски и осигурителен доход....................................
6. Осигурителни фондове.....................................................................

III. Характеристика на социалноосигурителната система в
1.Същност на социалноосигурителната система в Дания....................
2.История на социалноосигурителната система на Дания...................
3.Обхват на социалното осигуряване в Дания....................................
4. Осигурени лица, Осигурители и Осигурителен орган......................
5. Осигурителни вноски и осигурителен доход...................................
6. Осигурителни фондове...................................................................

IV. Сравнителено представяне и анализ на СОС на България, Португалия и Дания......................................................

V. Анализ , изводи и предложения за подобряване на СОС на България..................................................................

VI. Използвана литература...........................................

VII. Приложения...........................................................

I.Характеристика на социалноосигурителната система в България-
1.Същност на социалноосигурителната система в България-
1.1.Форми(Видове) на Общественото осигуряване-
- Според причините, които са породили материалното затруднение, за което се предоставя, общественото осигуряване се дели на осигуряване за :
а) Нетрудоспособност- то е най-голямо по обем като обхваща 12 от всички 14 осигурителни социални риска по действащото осигурително право. Това е най-общата и най-масова форма на общественото осигуряване. Най- общата , зто обхваща най-широк кръг от осигурени лица. А най-масовата, зто са най-много на брой случайте, в които тази форма на обществено осигуряване се прилага(това са стотици и хиляди случаи, в които ежедневно тази уредба влиза в действие).
Нетрудоспособността означава, че умствените и физическите способности на осигуреното лице са ограничени и намалени до степен, кто не им позволява да изпълняват трудовите си задължения. От нея произтича невъзможността или забраната на лицето, в името на по-висшия негов личен и обществен интерес, да работи, а с това то губи и своите трудови доходи. Общественото осигуряване идва със своите обезпечения, за да намали отрицателните последици от тяхната липса.
б)Безработица- осигуряването при безработица противостои на общественото осигуряване при нетрудоспособност в едно важно отношение: при безработицата осигуреното лице е трудоспособно, но няма работа, а следователно и трудови доходи, макар че желае да работи и търси работа. И това го поставя в сериозно материално затруднение. В тази ситуация идва отново общественото осигуряване, за да намали временно и частично тежките материални послидици за осигуреното лице от състоянието, в което е изпаднало.
в)Отглеждане на деца- същността е в подпомагане на осигурените лица в материално затруднение, в което нормално ги поставя раждането и отглеждането на малки деца поради повишените финансови рх, които те предизвикват за осигурените лица и техните семейства. Тук не е налице нито нетрудоспособност, нито липса на работа за осигуреното лице. Но е налице спадане на трудовите доходи.
-Според продължителността на времето, за което се дължат осигурителните обезпечения- продължителността на времето пък, за която се дължат осигурителните обезпечения, зависи от последиците, до които води реализирането на съответния риск.
а)Краткосрочно обществено осигуряване- наименованието “краткосрочно осигуряване” не трябва да се схваща в неговия буквален смисъл- като осигуряване за кратко време. Вярно е, че в една значителна част от случаите, за които се предоставя, то е със сравнително кратка продължителност- особено при случаите на временна нетрудоспособност и безработица- общо взето до 1г. Те са дали и наименованието му. Но месечните добавки за деца се изплащат до навършване на 20г. Но и в тези случаи времето е предварително известно и неговата продължителност е фиксирана в закона.
Краткосрочното осигуряване не се свежда само до осигуряването при временна нетрудоспособност, както може да се приеме, като се изхожда от близостта в ползваните термини- “краткосрочно осигуряване” и “временна нетрудоспособност”, а вкл. И другите форми на обществено осигуряване с оглед на предназначението им, като осигуряване при безработица и подпомагане отглеждането на малки деца, за които осигурителните обезпечения се изплащат за определена в закона продължителност...
б)Дългосрочно обществено осигуряване- свързано е винаги с само със състоянието на трайна нетрудоспособност- трайна е нетрудоспособността, която е постоянна(пожизнена или продължителна) и при която осигуреното лице за продължително и най-често- за неопределено време е неспособно да използва умствените и физическите си сили за работа. При трайната нетрудоспособност осигурените лица имат право на различни видове пенсии. Затова и то се нарича пенсионно осигуряване. Дмата термина се ползват като синоними, макар че между тях съществува нюанс: Термина “дългосрочно осигуряване” поставя ударението върху продължителността на времето, за което се дължат осигурителните обезпечения, а термина “пенсионно осигуряване”- върху характера на осигурителното обезпечение, което то предоставя, т. е върху пенсията.
Краткосрочното и Дългосрочното обществено осигуряване са алтернативни форми на обществено осигуряване. Т. е към осигуреното лице към даден момент се прилага едната или другата форма на обществено осигуряване. По изключение може едновременно прилагане към едно осигурено лице на краткосрочното и дългосрочното обществено осигуряване. Напр.: осигуряването при отглеждането на деца и пенсионното осигуряване. Житейски е напълно възможно за едно и също лице да възникне както правото на пенсия (най-често това са случаите на пенсия поради инвалидност), така и право на месечна добавка за деца.
Тези две форми нормално се следват във времето. Обикновено първо възниква краткосрочното обществено осигуряване при временна нетрудоспособност и безработица. А след това, когато завърши периода на активно участие в трудовата дейност на осигуреното лице е пенсионното осигуряване.
-Според това дали осигуряването се организира и управлява от Държавата чрез нейните специализирани органи, или от частни ЮЛ-
а)Държавното обществено осигуряване- то е масово прилаганото обществено осигуряване. Специализирания орган, който го управлява е НОИ. Делението на общественото осигуряване на различни форми според предназначението им, както и на краткосрочно и дългосрочно обществено осигуряване, което разгледах по-горе се отнася до него.
Според изискването за наличие на воля на осигуреното лице за осигуряването му, ДОО е задължително и доброволно.
- Задължителното държавно обществено осигуряване - означава, че съответните категории лица се осигуряват по силата на закона, независимо от това дали те, техните осигурители и осигурителните органи го желаят или не. Лицата, към които то се разпростира, не е необходимо да правят отделни и нарочни волеизявления за приемането и включването им в кръга на осигурените лица. Законът преценява, че благата, които защитава общественото осигуряване на тези категории лица- живота, здравето, трудоспособността им, техните доходи и средствата за съществуването им и др. под. Са толкова важни, че макар и отнасящи се до техните лични интереси, имат голямо обществено значение, поради което не предоставят избора за тяхната закрила на лицата и органите, които участват в общественото осигуряване, а им “заповядва” осъществяването им.
-Доброволно осигуряване(т.нар. Допълнително задължително пенсионно осигуряване)- което зависи от волята на осигурените лица- те трябва да направят изрично доброволно волеизявление, че желаят да се вкл. в ДОО. За неговото осъществяване се набират парични средства от частноправни субекти- работодатели-осигурители, осигурени работници и служители и самоосигурени ФЛ. Тези средства се управляват от частноправни субекти- пенсионноосигурителни дружества. Тази частна дейност, поради високата социална ценност на интересите на осигурените лица и на осигурителите, кто защитава, се осъществява при едно по-осезателно, отколкото при обикновената търговска дейност присъствие на Държавата. Държавата упражнява контрол чрез специализиран орган на държавната изпълнителна власт КФН. По този начин се цели да се защитят по-ефективно интересите на осигурените лица. По своята същност обаче ДЗПО си е частна търговска дейност, която допълва основното задължително държавно пенсионно осигуряване. Тя образува т. нар. “втори стълб” на “тристълбовия” строеж на общественото осигуряване.
б)Допълнително Доброволно осигуряване- Като трети стълб на СОС
Българската пенсионна система е изградена от три стълба след проведената през 2000 г. пенсионна реформа. По този начин се създава възможност за увеличаване на доходите на хората в пенсионна възраст чрез участие в държавни и частни пенсионни фондове.
Първият стълб - задължително държавно обществено осигуряване.
Чл. 3.(КСО) Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.
Той е изграден на разходо-покривен принцип – вноските на работещите се използват за изплащане на пенсиите на пенсионерите. Осигуряването в първия стълб дава право на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Участието в него е чрез задължителни вноски, чийто размер се определя от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. За 2008 г. размерът на вноската е 23% от брутното месечно възнаграждение за родените преди 1960 г.. За лицата, родени след 31.12.1959 г. тази вноска е 19%, тъй като те се осигуряват в универсални фондове и за тях се отделят 4%.
Вторият стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване е допълнение към първия стълб и е изграден на капиталов принцип – т.е. размерът на допълнителната пенсия зависи от натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето и постигната доходност от инвестиции на фонда. Вторият стълб включва участие в универсални и професионални пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.
- Универсални пенсионни фондове - В тях задължително се осигуряват всички, родени след 31 декември 1959г. Задължението за осигуряване възниква, когато лицето започне работа за първи път и в рамките на 3 месеца то трябва да избере универсален пенсионен фонд. Вноската е за сметка на работодателя и на осигуреното лице, а нейният размер за 2006 г. е 4% от осигурителния доход. Осигуряването в тези фондове дава право на допълнителна пожизнена пенсия, която се получава заедно с пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната по първия стълб – задължителното държавното обществено осигуряване.
- Професионални пенсионни фондове – В тях се осигуряват хората, които работят при тежки условия на труд. Вноската в тези фонове е изцяло за сметка на работодателя. Нейният размер е 12% от брутното месечно възнаграждение за работещите в условията на първа категория труд и 7 % - за втора категория труд. Осигуряването в професионалните фондове дава допълнителна срочна пенсия при ранно пенсиониране на работещите в условията на I и II категория труд до придобиване на право на пенсия от първия стълб.
Всеки работещ в България, подлежащ на задължително осигуряване, има право сам да избере в кой фонд да участва, което става чрез подписването на осигурителен договор със съответното пенсионното дружество.( Виж Приложение 7- Списък и адрес на лицензираните пенсионно осигурителни дружества за 2009г.)
Третият стълб е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Той се осъществява от доброволните пенсионни фондове, а участието в тях зависи от волята и възможностите на лицата да се осигуряват за допълнителни доходи след пенсиониране. Третият стълб също функционира на капиталов принцип като вноските се натрупват по индивидуална партида на всяко осигурено лице. Личните вноски могат да бъдат изтеглени при необходимост от лицето по всяко време
В момента на българския пазар работят 8 лицензирани пенсионни дружества, като всяко едно от тях управлява по един универсален, професионален и доброволен фонд. Допълнителното пенсионно осигуряване се осъществява от частни дружества, за разлика от първия стълб /държавното обществено осигуряване/, който се осъществява от държавата.
1.2.Принципи на държавното обществено осигуряване- принципите на ДОО са неговите ръководни идеи, върху които е изградена и цялата му правна уредба. За тези принципи е характерно, че:
1)Тези принципи са изрично уредени в правни норми. Т.е това са правни правила, а не идеи, възгледи или научни схващания. Следователно са задължителни за спазване и прилагане
2)С важно значение за правоприлагането- при неясни и противоречиви законови норми, те се тълкуват в духа на тези принципи
3)Тези принципи са един от критериите, от които ВАС преценява законосъобразността на подзаконовите нормативни актове и отменя незаконосъобразните от тях
4) Тези принципи поставят жалоните за развитие на ДОО
Ето и съдържанието на принципите на СОС:
1)Задължителност и всеобщност на осигуряването- “Задължителност”, зто то възниква и се провежда по силата на закона, а не доброволно, по желание и съгласие на лицата, за които то поражда права и задължения(осигурители, осигурени лица и осигурителни органи). А ”Всеобщност” ще рече, че задължителното обществено осигуряване се прилага за всички лица, които са обхванати от осигуряването със съдържанието което установява
2)Солидарност на осигурените лица- в известен смисъл солидарността е другото име на общественото осигуряване, защото общественото осигуряване е солидарност на обществото и общност в усилията за набиране на средствата за неговото осъществяване- от всички членове на обществото.
Набраните по този начин средства се разпределят и използват от онези членове на обществото, които са изпаднали в състояние на материално затруднение, неработоспособност и т.н. Затова израз на самата същност на ДОО е, че работещите днес осигуряват средства за пенсионерите, които са работили вчера. А тези, които работят днес, утре когато станат пенсионери, ще бъдат осигурени със средства, които постъпват от работещите утре и т.н. Това е цикълът на повтарящия се кръговрат на поколенията и на реализирането на разходно-покривната система, върху която е изградено финансирането на ДОО.
3)Равнопоставеност на осигурените лица- т.е. всички осигурени лица имат равни възможности при еднакви предпоставки да придобиват осигурителни права и задължения в рамките на осигурителната закрила и нейния обем, предвидени в закона, без да се допускат привилегии и дискриминация.
Различия съществуват между осигурените и самоосигуряващи се лица с оглед на осигурителните вноски, които плащат едните и другите, и осигурителните права, които имат
4)Социален диалог при управлението на осигурителната система-този принцип се отнася до управлението на общественото осигуряване и се изразява във включването в състава на Надзорния съвет на НОИ на представители на представителни синдикални и работодателски организации, наред с представители на Държавата, определени от МС
5)Фондова организация на осигурителните средства- този принцип се отнася до финансовото устройство и управление на финансите на ДОО. Неговата същност е в провежданата с КСО диференциация и вътрешно обособяване и разделяне на осигурителните парични средства на ДОО в три самостоятелни осигурителни фонда, а не в един общ както бе по ЗФОС от 1995г.
Тези фондове имат свои източници за постъпления на парични средства и цели, за които се изразходват, самостоятелни бюджети, управление и разпореждане с тях и т.н.
1.3. По функционален показател СОС могат да бъдат групирани в три категории:
1. Разходно-покривна система (pay-as-you-go system)
2. Фондова (капиталова) система
3. Смесена система

Целият материал: