Характеристика, организация и структура на социалното подпомагане у нас. История и същност.

[Mozo]

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

Специалност:“Социални дейности”

Курсова работа

Реферат на тема: Характеристика, организация и структура на социалното подпомагане у нас. История и същност.

Социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и /или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите,когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.
Съвременните проблеми на социалното подпомагане са във висока степен плод на миналото развитие на същите,както и на прехода на България към нова икономическа система. Социалното подпомагане е система, която също е имала традиции в миналото. Първите документи относно организирането на социалното подпомагане от страна на държавата са от 1878г.Това са окръжни писма на Софийската община за издирване на сираци и увредени деца с оглед настаняването им в сиропиталища.
През 1912г.се подготвя проект за първия закон за обществено подпомагане, но не се приема. Едва през 1934г.е публикувана Наредба-закон за обществено подпомагане,съгласно която според нуждите общините поддържат безплатни трапезарии, сиропиталища, приюти за бездомни, предоставят временни и постоянни помощи на нуждаещите се.Важно място на социалното подпомагане по този закон има обществената благотворителност.
Чрез Указа за общественото подпомагане от 1951г. социалното подпомагане се променя съществено по отношение на вида на оказваните помощи и услуги и начина на финансиране. По същество е ликвидирана благотворителната дейност.
След 1990г. започва реформиране на системата ”Социални грижи”. Първоначално материята продължава да се регулира чрез правилници и наредби. През май 1998г. се приема Закон за социалното подпомагане чрез който нормативното уреждане на тези дейности се осъществявя на по-високо равнище. Системата се преименува от “Социални грижи” на “Социално подпомагане”, с което се цели да се акцентира върху възприетия нов подход – клиентите на службите за социално подпомагане да се третират като активна страна във взаимоотношенията с подпомагащите ги институции.
По своята същност социалната политика в областта на подпомагането изразява отношения между обществото и лицата, засегнати от социални рискове и неблагоприятни жизнени ситуации, във връзка положението им в обществото. Политиката има за главна цел гарантирането на достойно човешко съществуване. Специфичните цели и задачи се определят от постигнатата степен на развитие, от най-важните проблеми и от новата пазарна обстановка, която неминуемо дава отражение и върху цялата социална сфера.
Преди да се спрем на специфичните цели и задачи на политиката след 1989г. в социалното подпомагане, ще посочим някои основни положения. Става дума за:
- Определяне на модела на социална сигурност, който следва да се прилага дългосрочно в страната-дали този модел ще бъде либерално ориентиран, или ще отговаря на преобладаващо егалитаристични принципи. Това зависи от цялостния характер на социалната политика в следващите 15-20 години.
- Преструктуриране на системата за социална сигурност и ясно определяне на функциите на всяка от посочените форми. Необходимо е да се реши дали да се приложи принципът на “абсолютния пуризъм” и системата социално подпомагане да се изчистят от несвойствени задачи или ръководени от прагматизма, да не се спазват прецизно връзките между характера на социалното плащане и финансовите източници за неговото покриване.
- Определяне на мястото, съотношението и отношенията между държавните и недържавните институции при извършването на социалнопомагащи дейности. В условията на пазарно стопанство държавните системи за социално подпомагане ще загубят своя монопол, ще възникнат частноорганизирани социалноусигурителни институти, а някои от дейностите на социалното подпомагане могат да бъдат приватизирани.

Целият материал: