• Пенсионно осигоряване
• Здравно осигуряване
СП – без участие на лицето
ОС – с участие на лицето
На СП имат право всички граждани.
Държавата има система на социално осигуряване.
Код: Избери всички
Народно събрание → Минист. Съвет → МТСП
КСО ↙ ↓ ↘ ↘ ↘
ЗЗО НОИ НЗОК АТЗ АХУ АСП
ЗТЗ ↙ ↓ ↓ ↓ ↓
ЗИХУ ℗ ℗ БТ НО ОБ
ЗУТ ↓
ЗСП МОК
ЗЗ
Терминът соц. се възприема като обществен. СП и СЗ има своя собствен смисъл и съдържание, които само в определен случай се покриват с широкото разбиране обществен.
За да стане ясно каква е същността и обхвата на СЗ неоходимо е да се надникне в историята на социалното дело и социалната дейност като идея, политика и законодателно регулиране. Според германския професор Герхард Брюг до XIX в. Понятието соц. се използва в качеството на обществено. Това означава че СЗ като клон на правото има тясна връзка със соц. политика.
Съществуват различни понятия между които има определена релация, зависимост и може да бъде изразена по следният начин:
Социална политика
Социално законодателство
Социално управление
Социални дейности
Др. Автор проф. Д. Лакичевич в своята книга „ Увод в социалната политика” изброява 11 становища за това що е политика. Във всички определения за политиката се съдържат дейности свързани с власт, ценности и интереси, с групов и обществен характер. Терминът социалност възниква от произтичащите обществени процеси които изискват установяване на обществен ред. Отначало както в позитивен така и в негативен план на социалното дело се гледа като опазване на обществото. В резултат на подобни разсъждения се стига до извода, че държавата трябва да има функцията на пощенски пазач. Това особено личи когато през XIX в. някои европейски държави, които приемат т.нар. „закони на бедните”. Подобен закон е приет в Швеция 1847г. нар. „ закон за бедните и просяците”. Тези закони са имали репресивен характер.
В отделни страни са съществували подпомагащи закони. Социално педагогическата дейност като функция на Д е съществувала много преди XIX в. Д. Лакичевич описва подробно развитието на соц. пед. дейност пред индустриални епохи. Обвързвайки ги с измененията в произвидствената мощ на обществата и с промяна на отношенията между държава и индивид. В примитивните и първобитните общества защитната функция по отношение на нетрудоспособност – болни, деца, възрастни е зависила силно от ниската производителност и орган на труда, а така също и от инстинкта за самосъхранение. Практиката в различничните народи е била крайно противоречива и се е рашавала на основание обичайното право и социална практика.
Целият материал:
