„Бог е любов!” Нашите небесни покровители

[Kotkata68]

„Бог е любов!”


Нашите небесни покровители
(есе)




От дълбока древност християните са избирали някой светец за покровител на своя дом, на своя занаят, на някое начинание или професия. В житията са запазени свидетелства, как още през 4-5 век вярващи християни са поставяли над работилниците си икони на светец, когото обикновено са познавали лично. Но не бива да се свързват светците-покровители изключително с дадена професия или гилдия. Култът към светеца-покровител е възникнал винаги като личен избор на някой вярващ, който по този начин е призовавал Божията благодат върху своя живот. С течение на времето през Средновековието и до наши дни се е стигнало до „профилиране” на светците, което измества първоначалния замисъл на този християнски обичай – а именно, да покаже, че всяка човешка дейност в многоликото ни ежедневие има нужда от освещаване и може да бъде осветена, стига да е зачената с любов и да е движена от благородни пориви.
Всеки казва, че има своя ангел, своя пазител – нещото, което го съпътства в неговия труден живот, което му помага в трудни моменти.
Голяма част от хората са кръстени на свои близки – прабаби, прадядовци, баби и прочие, но по-голямата част от човечеството е кръстена на светци като св. Антоний, св. Никола, св. Георги Победоносец, св. Йордан и много други.
Православната църква учи, че всеки човек има свой ”ангел-пазител”, който невидимо (за очите, но видимо и усезаемо за сърцето и душата на човек) пребъдва с него от люлката до гроба. Самия Иисус Христос казва:
„Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен!”
Свети Георги Победоносец е най-почитаният по света светец, а ние, българите, го почитаме истински – шести май е „държавен празник” на нашата армия и на около десет хиляди именници. Той е закрилник на мнага държави като Канада, Ангола, Етиопия, Черна гора и Гърция, както и на градовете Истамбул, Москва.
Всеки човек има поне по един ангел-пазител, но сестра ми има цели четири – Света София и трите й дъщери: Вяра, Надежда и Любов. Въпреки, че те не са мои покровители, лично аз вярвам в тях, защото те са олицетворение на всички добродетели, които изграждат човека. Това са моралните устои на християнския дух – те са нещо като начин на живот: мъдрост за учения, вяра за отеца, надежда за затворника и любов за влюбения.
А лично моя светец-покровител е Свети Антоний. Той е лечител – една легенда разказва, как Иисус Христос му изцерил раните му, и обещал, че ще го направи известен по целия свят, като му дал способността да лекува. Аз много уважавам моя покровител, защото знам и усещам, че той е винаги с мен, пази ме да не съгреша и ми показва правилния път в този коварен, изпълнен с трудности живот.
Всеки трябва да има своя ангел (и не само да го има, а и да вярва в него и да се стреми да го запази до себе си – да го остави да живее в него, да отгледа нещо добро вътре ве себе си), за да бъде жив и по-жив, за да бъде обичан и пазен. За да „види” и почувства Бог в себе си, в сърцето и душата си, защото Бог е вяра, Бог е надежда, Бог е любов!





Изготвил:
Антоанета Станиславова Стоянова, Х г клас
ПГИУ „Елиас Канети”, град Русе