Проповедите и притчите на Исус

[Mozo]

Евангелските притчи
 Христовите притчи имат две, и то
противоположни една на друга, цели.

Първата притча
 Първата се състои в това, чрез образ от
видимата природа или от човешките
действия, да се изобрази истината по-ясно и
живо, и да стане пределно разбираема за
човека.

Втората притча
 Втората,противоположна
цел, е същата тази
истина да се скрие от
недостойните и
неспособните да я
оценят и възприемат.
Сам Спасителят посочва
тези две цели: на
въпроса на учениците
Си, защо говори на
народа с притчи, Иисус
Христос отговаря: “Вам е
дадено да узнаете
тайните на Царството
Небесно, а тям не е
дадено; “… на ония,
външните, всичко бива в
притчи”.
 Притчите могат да се
уподобят на
„облачния” и „огнен”
стълб, придружаващ
старозаветните евреи
при бягството им от
Египет: в първия
случай той е пречка
за египтяните да
виждат бегълците, а
във втория той
озарява и показва
пътя към спасението
им.

Разяснявайки още, защо
на учениците е дадено да
знаят тайните на
Царството Небесно, а на
мнозинството не е дадено,
Спасителят казва:
“Защото, който има, нему
ще се даде и ще му се
преумножи, а който няма,
ще му се отнеме и това,
що има; “… що мисли, че
има “. Христовите думи
означават, че само на
този, който има искрено
желание, стремеж и
способност да разбира и
усвоява тайните на
Царството Небесно,
притчите ще открият тези
тайни, а после такъв

Целият материал:
човек ще се удостои и с
пряко разясняване на
истините.