Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Анализ на Новия завет

Безплатни есета, доклади, реферати, анализи и всякакви теми свързани с религията.
Вярвания, културни системи, мирогледи, свещена история, юдаизъм, християнство, римокатолицизъм, протестанство, ислям, бахайство, индуизъм, будизъм, народна религия, религиозни символи, произход на света, смисъл на живота, сещени места, духовенство, Бог, жертвоприношения, молитва, медитация, религиозни церемонии.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Анализ на Новия завет

Мнение от Mozo »

Етимологически разгледана, думата "завет" означава разпореждане, завещание, псоледна воля, съюз, договор. Когато тя се отнася до завет между Бога и хората има значение на съюза, който Бог сключва с Авраам и потомците му (Стар Завет) или новите богочовешки отношения, установени от Христос (Нов Завeт). В този смисъл Библията съдържа не самите "договорни" отношения, не самият Стар и Нов Завет, а писанията на двата завета. Неправилно е да се говори за библейския текст като за Стар и Нов 3авет. Библията съдържа Писанието на Стария Завет и Писанието на Новия Завет.
Писанието на Новия завет е сборник от свещени книги, писани по Божие вдъхновение от Христови апостоли или техни непосредствени ученици, в които се излага животът, дейността и учението на Иисус Христос, смъртта и възкресението Му, установените от Него таинства, основаването и разпространението на Църквата.

Писанието на Новия Завет, също както и това на Стария Завет, включва само каноничните книги. Затова често за него се използва термина "новозаветен канон". Самата дума канон има широка употреба, но що се отнася до свещените текстове тя има смисъл на свещен сборник от различни книги, съдържащ правила за вяра и живот, за религиозно-нравствено усъвършенстване.

Иисус Христос проповядва устно своето учение, Той не пише нищо. Устната му проповед има голяма сила и влияние върху сърцата и душите на хората. По същия начин, устно, проповядват първоначално и апостолите, но с напредването и разпространението на християнството по цялата Римска империя, се явява нужда от подробни писмени сведения за живота, учението и изкупителното дело Христово, да се разяснят някои истини от учението, да се опровергаят възникнали лъжеучения и да се дадат напътствия на Новооснованата Църква. Тази нужда предизвиква появата на Новозаветните книги: четири канонични книги на Евангелието; Деяния Апостолски; седем съборни послания; четиринадесет Павлови послания и Откровението на Йоан Богослов. Тъй като новозаветният канон е приключен, не може да се очаква промяна на броя на книгите или на свещения текст в тях.

Част от свещените книги са написани от апостолите на Иисус Христос, а други от непосред- ствени техни ученици под тяхното лично ръководство. Самата дума "апостол" значи пратеник. Иисус Христос има два вида пратеници: в тесен смисъл това са 12-те Му избрани ученици, които са постоянно с него в земния Му живот, а в по-широк смисъл апостоли са и избраните по-късно 70 други ученици за проповядване на учението Му. От 12-те апостоли книги са писали: Матей (Евангелие), Петър (две послания), Йоан (Евангелие, три послания и Откровение). От останалите 70 апостоли книги са писали: Яков (послание), Юда (послание), Павел (14 послания). От непосредствените ученици на апостолите са писали книги: Марк - спътник и сътрудник на апостолите Петър и Павел (Евангелие по ап.Петровите проповеди); и Лука (Евангелие и Деяния Апостолски).

Всички Новозаветни книги са писани на гръцки език. Изключение прави Евангелието от Матей, писано на еврейски (арамейски) и преведено на гръцки веднага след това от самия него. Иисус и апостолите говорят на арамейски - езикът, използван по онова време в Палестина, но знаят и гръцки. Тогавашният гръцки език, наричан "кини" е много различен от древния класически език през Vв.пр.Хр. Той се получава от смесването на четирите предходни наречия и видоизменянето им. Има два вида кини: книжовен и говорим. Новозаветните книги са писани на литературния кини, но с много заемки от еврейския. Родният език на писателите неминуемо оказва своето влияние върху текстовете. Единствено Лука не е евреин.

До нас няма запазен нито един оригинал на някой новозаветен писател по ред причини:
- папирусът, на който е писано не е дълготраен;
- дългата уотреба прави ръкописа негоден и предизвиква преписване;
- някои от книгите са диктувани от авторите и писани от други лица (пр. посланието на Павел до Колосяни, 1Коринтяни, 2Солуняни);
- нечетливостта на някои от тях предизвиква преписване;
Днес има около 4 хил. ръкописа на новозаветния гръцки текст, като никое друго древно светско произведение не е запазено в толкова ръкописи. Материалите, използвани за писане по това време са: дървени плочки, намазани с восък, глинени плочки, папируси и пергаменти. На папирус (тънък пласт от тръстика) се пише само от едната страна със сажди, а на по-устойчивия пергамент (избелена кожа на младо животно) се пише от двете страни с разстително масло. Хартията, изнамерена от китайците, започва да се употребява чак през XIIIв.
Грешки в преписите са допускани, волно или неволно, но големият брой на запазените до нас текстове и полаганият столетия наред труд от различни богослови за излседване и сравнение на ръкописите може да ни увери, че днес Писанието на Новия Завет по същество и смисъл е еднакво с текста на новозаветните писатели.
Освен гръцките текстове, до нас достигат и множество преводни ръкописи на новозаветния текст. Някои от по-важните преводи, правени на Писанието са:
- източни:
- шест сирийскит превода, правени от IIв. нататък
- два египетски превода, IIIв.
- етиопски превод, IVв.
- арменски, Vв.
- грузински, VIв.
- готски, VIв.
- арабски, VIIв.
- персийски, VIIIв.
- славянски превод през 862г. от св.св.Кирил и Методий. Първата славянска библия се появява 1570г. в Прага, а по-късно и в Русия - 1581 в Острог, 1663 в Москва и т.н.
- западни:
- на говорим латински от втората половина на IIв.
- изправен и уеднаквен превод на латински от 383г.

Що се отнася до историята на новозаветния канон, образуването му започва още през Iв. Книгите са написани между 41-ва и 98-ма година, като първи сред тях са Евангелието от Матей (41г.) и Евангелието от Марк (44г.), а последни са Евангелието от Йоан и трите му послания (98г.). Още от първите дни християните започват да събират новозаветните писания, да ги пазят по образец на старозаветните книги и да ги разпространяват помежду си. Ап.Йоан, живял до края на Iв., събира всички новозаветни книги, писани от апостоли или техни преки ученици, прибавя към тях своите и образува Новозаветния канон. Следователно, приключването на Новозаветния канон става в началото на IIв., когато престават да се явяват книги, достойни да влязат в него.

EВАНГЕЛИЕТО

Гръцката дума "евангелион" означава радостна вест. Иисус употребява тази дума, като с нея назовава Своето спасително учение, благата вест за новата възможност за спасение на човека. В същия смисъл употребяват тази дума и апостолите. В новозаветната писменост името Евангелие е дадено на четирите книги, описващи пълно и системно живота, учението и изкупителното дело на Христос: книгите на Матей, Марк, Лука и Йоан. Неправилно е да се казва, че това са четири евангелия, защото благата вест е една, а четирима души я записват. Следователно има само едно евангелие според четирима различни апостоли.

Разбира се, мнозина започват да пишат и излагат живота и учението на Иисус Христос, но църквата признава само четирите канонични книги на Евангелието. Още ранни писатели от IIв. като Св. Папий Йераполски, Св. Юстин Мъченик, Тациан и др. отбелязват в своите съчинения, че има четири евангелски книги. Преводите от IIв., източни и западни, също поместват само четири книги.

При сравнение между четирите книги на Евангелието по съдържание, план, изложение и език се открива следното:
- Евангелието според Йоан се отличава от останалите три книги;
- Матей, Марк и Лука описват дейността на Христос в Галилея до Пасхата, по време на която е хванат и разпънат. Според тези писания Христовата дейност се ограничава в Галилейските предели и не трае повече от година. Йоан съобщава за четири пасхи през време на земната проповед на Иисус Христос, т.е. проповедта му продължава около три години и три месеца;
- Йоан се спира повече върху беседите на Христос, а Матей, Марк и Лука говорят предимно за Христовите дела;
- Между книгите на Матей, Марк и Лука има много общо по съдържание, план, изложение и език. Това кара учените при изследването на тези три книги да правят общ преглед - синопсис (сравнение, общ преглед, обзор), поради което Матей, Марк и Лука са неречени синоптици.
- В Евангелието от Матей, Марк и Лука са подбрани и разказани едни и същи евангелски събития, но има и събития, които се срещат само в двама или единия синоптик. Матей подрежда събитията систематически, Марк - хронологически, но не ги свързва навсякъде, Лука ги излага строго хронологически и спазва връзката между тях.
И така, под синоптически въпрос се разбира въпросът за причината на появата на еднаквостта и различието между трите книги на Евангелието според Матей, Марк и Лука. Мненията по този въпрос могат да бъдат обединени в три хипотези:
- Съществувало е едно устно първоевангелие, съставено през времето на проповедта на апостолите в Палестина. То е било съставено на арамейски език и впоследствие, когато християнството започва да се разпространява и между езичниците, записано от всеки от тримата апостоли.
- Хипотеза за писменото първоевангелие - източник на четирите канонически книги на Евангелието е т.нар. Евангелие на Назареите. Още преди смъртта на арх. Стефан е съставено на арамейски език писмено изложение за живота и дейността на Иисус Христос, което претърпява на арамейски три редакции и има два гръцки превода. Матей, Марк и Лука са се възползвали от различни редакции на това първоевангелие при съставянето на своите книги. Няма исторически сведения обаче за съществуването на подобно писмено евангелие, нито в църковното предание, нито в древната християнска писменост.
- Най-приемлива е хипотезата за взаимното ползване между синоптиците. Матей пръв пише книгата си (41г.), след него Марк вече има Евангелието от Матей, което ползва при написването на своята книга (44г.); а Лука се ползва Матей и Марк, докато пише (63г.). Този хронологически ред е спазен в почти всички древни новозаветни ръкописи.

ЕВАНГЕЛИЕ СПОРЕД МАТЕЙ

Евангелист Матей, един от 12-те апостоли, е роден в галилейския град Капернаум, където е митничар преди повикването си от Иисус Христос. Първоначалното му име е Левий, но Христос му дава ново - Матей - "дар от Бога". Въпреки презряното занятие, което има, Матей се отличава със своята честност и добро сърце. Той е и строг аскет - употребява за храна само семена, плодове и зеленчуци. Проповядва първо в Палестина, а после, след написването на Евангелието си, отива да проповядва и сред други народи. И Православната, и Римокатолическата църква единодушно го обявяват за мъченик, но не се знае точно времето, когато е пострадал, нито мястото на неговата кончина. Сочат се Етиопия, Персия и други места.

Евангелието според Матей е написано на еврейски език и е предназначено за християните от юдейски произход. То съдържа 28 глави и е второ по обем след Евангелието според Лука. Може да се раздели условно на пет части:
- Родословие, раждане и детство на Иисус Христос
- подготовка на Иисус за обществена дейност
- Христовата дейност в Галилея
- Христовата дейност в Юдея и Йерусалим
- Кръстните страдания, смърт и възкресение на Иисус Христос.

Матей обръща повече внимание на външната, човешката страна у Иисус Христос, отколкото на духовната, затова дава родословие и подчертава изпълнението на пророчествата. Ясно и често изтъква, че именно Иисус е обещаният месия. Подробно се разглежда, особено в проповедта на планината, отношението на Новия Завет към Стария. Предадени са няколко дълги Христови речи, които не се намират в другите писания: Проповедта на планината, изобличението на книжниците и фарисеите, речта за Второто пришествие и др.

Евангелието според Матей е написано през 41г. Знае се, че Матей напуска Палестина през 42г. заради преследванията на Ирод Агрипа I, а евангелието е от по-рано. Освен това в доста гръцки древни ръкописи стои бележка, че Евангелието според Матей е написано в осмата година след Иисусовото възкресение, т.е. точно 41г. За мястото на написване на евангелието със сигурност се посочва Палестина, защото изрично е изтъкнато, че това става между евреите.

Евангелието от Матей представлява една напълно завършена цялост: навсякъде личи, че едно и също лице е авторът му, изпъква един дух, една цел, един стил и език, единно изложение. В него няма изменения, добавки и изпускания.

ЕВАНГЕЛИЕ СПОРЕД МАРК

В новозаветните книги на евангелист Марк се дават следните имена: Иоан, Марк и Иоан-Марк. Името Иоан е еврейско и значи "мил на Бога", а Марк е латинско и по всяка вероятност Марк го получава при приемането си на християнството. За баща му в Свещеното писание няма сведения. Говори се само за майка му, Мария, в чиято къща в Йерусалим: е извършена Тайната вечеря; Иисус се явява на учениците си след възкресението; Светия Дух слиза над апостолите в деня на Петдесетница и йерусалимските християни се събират за молитва в този дом.

Братовчедът на Марк е левит от о. Кипър и въз основа на това се приема, че Марк също е левит от о. Кипър. Предполага се, че той е покръстен от ап.Петър, който и за това го нарича "син ми Марк". Евангелист Марк е сътрудник на ап. Петър и Павел. Предполага се, че е познавал и самият Иисус христос, следкато Тайната вечеря става в дома на майка му, Мария. Въпреки това Марк не е Христов ученик; не е и в числото на 70-те. От различни раннохристиянски писания става ясно, че Марк не излага всички христови речи и деяния, не спазва хронологическия ред, но записва точно всичко чуто от ап.Петър, като внимава да не сгреши.

Евангелието според Марк съдържа 16 глави и е най-малкото по обем в сравнение с другите три. Съдържанието условно може да се раздели на 4 части:
- Събития преди излизането на Иисус Христос на проповед;
- Дейността на Христос в Галилея;
- Дейността на Христос в Юдея и Йерусалим;
- Страдания, смърт, възкресение и възнесение на Иисус Христос.

Някои речи тук са съкратени (прощалната беседа), а други - напълно изпуснати (проповедта на планината). Най-голямо внимание Марк обръща на Христовите чудеса. Той не помества само две от включените у Матей: изцеляване слугата на капернаумския стотник и изцеляване на двамата слепи и един немобесен. Затова пък Марк помества други три чудеса, които липсват у Матей: излекуване на един човек с нечист дух в синагогата, изцеляване на глухия и заеклив човек, изцеляване слепия във Витезда.

Евангелист Марк е кратък, защото римските граждани не обичат широките съчинения. На места обаче той дава доста големи подробности. Изложеното в него е в тясна връзка с личността на ап.Петър: Петровото повикване се представя като първо Христово дело; отричането на Петър е описано също подробно; говори се за скромността, слабостите на Петър, а за похвалните му действия се споменава малко; Марк поставя за начало на евангелските събития дейността на Йоан Кръстител, както и ап.Петър прави това в речта си при избирането на Матей и в речта си при покръстването на стотника Корнилия.

В самото Евангелие няма свидетелства, въз основа на които може да се определи точно времето на написването то му. Със сигрност то е написано преди разрушаването на Йерусалим (70г.), но не се посочва точно кога. Знае се обаче, че Евангелието е написано в Рим, а Марк е бил в града два пъти: през царуването на Клавдий (41-46) и при Нерон, когато заедно с ап.Павел завършват мъченически живота си. Въз основа на това се предполага, че Евангелието е написано при първия престой на Марк в Рим, но не веднага след пристигането му, а около 44г. Относно езика, на който е писано, в древната писменост се срещат множество бележки за това, че оригиналът е на гръцки. В самото Евангелие има обикновени думи (лепта, двор), които специално са разяснявани на латински, от което следва, че писанието е невъзможно да е било написано на този език, а на гръцки.


Целият материал:
Прикачени файлове
Анализ на Новия завет.rar
(17.69 KиБ) Свален 13 пъти
Прочетено: 781 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Религия”