Ислямът и ислямският фундаментализъм

[Mozo]

Национален военен университет „Васил Левски” – гр. Велико Търново

Факултет „Артилерия, ПВО и КИС” – гр. Шумен



Курсова работа

по Философия

Тема : Ислямът и ислямският фундаментализъм



Съдържание

• Ислямът
1. Обща характеристика на ислямската религия……………………..…3
2. Предпоставки за възникване на исляма…………………………...…….3
3. Мохамед - основател на мюсюлманската религия…………………....5
4. Коранът - свещена книга на мюсюлманите………………………..….6
5. Ислямът като религия………………………………..…………………...9
• Ислямският фундаментализъм……………………………………11
• Използвана литература……………………….…………………….16


Ислямът


Обща характеристика на ислямската религия


В хронологичен план ислямът е най – късно проявилата се монотеистична религия. Оттук произтича както теоритико – идеологическата прилика на ислямската догматика с останалите световни религии, така и голямата разлика в интерпретацията и практическото приложение на същата в живота.
В ислямската религия се отделя особено внимание на социално – психологическите механизми за взаимодействие върху обществената дейност на хората, на тяхното нравствено поведение, бит и душевност. На мюсюлманите се натрапва дълбокото убеждение, че са последователи на най – универсалната религиозна вяра, която произтича направо от бога, предназначена за доброто на всички хора по света. Имами и теолози на исляма смятат тази религия за единствена с „божествен характер”, която е в състояние да изведе и предпази последователите си от нещастие и бедствие, да им предложи най – подходящи форми на социална организация. Затова добродетелността се свежда до стриктното изпълнение на повелите на Аллах, на неговия критерий за добро и зло в проявите на личния и обществения живот.


Предпоставки за възникване на ислямската религия


Ислямът, както всяка вяра, не е нищо друго освен превратно и фантастично отражение в главите на хората на ония външни сили, които господстват в техния всекидневен живот – отражение, в което земните сили вземат формата на неземни. Това определение на религиозния феномен се тълкува от много ислямоведи като тенденциозно, едностранчиво и неприложимо спрямо мюсюлманството. Затова в изказванията на редица изследователи на исляма се отправят критики към маркистичната философия.
Маркистичната философия разглежда нещата, явленията и процесите в тяхната взаимна връзка, конкретизирана в причинно – следственото обяснение на изследвания обект.
Многостранното взаимодействие на новопоявилата се ислямска религия със структурата на арабското общество допринася за утвърждаването на зараждащите се нови обществени отношения, духовни ценности и нравствени норми. Авторитетното включване на исляма в системата на реалните човешки отношения утвърждава социално – историческия характер на „емпиричните обстоятелства”, при които живеят неговите последователи.
Успехът на пропагандираните от исляма социални и духовни норми за обществено развитие трябва да се търси в съвкупността на редица обстоятелства. Съобразяването с принципа на детерминизма дава огромни възможности за научната интерпретация на социалните и гносеологическите предпоставки за появата и развитието на исляма.
Зараждането на мохамеданската религия е въпрос, който изисква да се разкрият историческите, социално – класовите, политическите, географските, културно – битовите и други предпоставки. Сред ислямоведите маркисти няма единно мнение за характера на социално – икономическото развитие на Арабския полуостров в началото на VII век, когато той става люлка на зараждащия се ислям. Липсата на сигурни исторически факти за социално класовите отношения предизвиква дискусии сред ислямоведите. Има автори, които приемат, че в края на VI и началото на VII век на Арабския полуостров се разпада родовообщинният строй и се формира робовладелското общество. Други смятат, че новата монотеистична религия възниква и се развива под влиянието на земевладелци, военни вождове и търговци, които изпитват нужда от идеологическо обосноваване на своите интереси при зараждащото се феодално общество. Трети защитават схващането за търговско – капиталистическия характер на социалните корени на исляма, които според тях са дали отражения и върху догматиката.
Формирането на исляма по същност и форма следва да се свързва с традиционната за Изтока социално – икономическа организация, която Маркс и Енгелс наричат „азиатски начин на производство”. Една от най – характерните особености на този начин е липсата на частна собственост върху земята. От тази специфика се формират известни своеобразия в управленските функции на държавната власт. Липсата на собственост върху земята при обособяващото се класово – експлоататорско общество изисква оправдаване на действията на господстващите сили с властта на единен, всемогъщ и подчиняващ всичко на себе си бог. С волята на този бог – господар се защитават най – лесно както политическото и икономическото надмощие на властващите негови „наместници”, така и изискването за безпрекословно подчинение на потиснатите.
Важна роля за възникването на исляма има също демографската характеристика на Арабския полуостров. Населението на него се е състояло от бедуински племена, заето със скотовъдство, „лък и грабеж”, и уседнало население, препитаващо се предимно със земеделие, занаятчийство и търговия. Според Енгелс ислямът е религия, приспособена за жителите на Изтока,особено за арабите, тоест от една страна за гражданите, занимаващи се с търговия и занаятчийство, а от друга номадите – бедуини. Между скитническите бедуински племена и уседналото население е съществувала количествена и качествена съразмерност.
За зараждането на исляма оказват влияние и някои обществено – политически и духовни процеси и явления. Значителна роля играят външнополитическите взаимоотношения на арабските племена с етиопци, перси и византийци.
Продължителните военни стълкновения между Иран и Византия допринасят не само за взаимното изтощаване, но и до раздвижване и смесване на население с различно вероизповедание, главно евреи – юдеи, византийци – християни, араби – езичници. По това време се задълбочават разногласията и противоречията между самите араби. Една от причините за тяхното активизиране е упадъкът на меканската транзитна търговия, която косвено или пряко засяга значителна част от поминъка на племената от полуострова. Най – големи са последствията за жителите на град Мека, град – държава, център на важни пътища и пазари.
Епохата на арабското общество преди възникването на исляма е известна под името „джахилия” – „незнание”, „невежество”, още „варварство”. Характерно за религиозните вярвания през този период е липсата на систематизирана идеологическа концепция. Една от често срещаните форми на религиозност сред арабите бил фетишизмът, проявяващ се в почитането на различни камъни от вулканично или метеоритно естество. Наред с това известно развитие получават тотемистичните възгледи, а така също и анимизмът и шаманизмът. По – късно се появяват така наречените ханифи, които са първите пропагандатори на монотеизма сред арабите. В проповедите им рязко се осъжда политеизмът на различните племена, вярата им в множество идоли, тенденция, която се заимствала от юдеизма и християнството. Най – съвършена форма ханифизмът получава в град Мека. Там ханифите провеждат упорита и последователна борба срещу многото племенни и местни божества, които лансират идеята за единния бог, наричан Ал – Илях.
Тези исторически факти и предания показват че монотеизмът сред арабите се формира в един преломен момент, които рефлектира своеобразно върху тяхната социална структура, икономика и духовен живот. В този смисъл той е израз на разруха и стремеж към обновление, премахване на възпиращите обществото традиционни бариери и същевременно е опит за възприемане на утвърдени чужди духовни ценности и идеали. Мохамеданската религия в първоначалния си период включва религиозни идеи от различни сектантски течения на юдеизма и християнството, елементи от римското право, а също така и редица вярвания, присъщи на будизма.
Ислямът е сроден на световните религии и по своята функционалност. Ислямската религия е носител на известна информация за света сам по себе си, за общественото устройство, организацията на бита и др. Ислямът е едновременно вяра, морал и философия за обществено – организационното ръководство и правилник за личен живот.
Както миналия опит, така и произтичащите в определено време социални преобразувания се обясняват от исляма с действието на фантастични извънземни сили. По такъв начин „земното съдържание” на исляма се представя за извънземно.
От векове хората се стараят да уредят живота си по най – добрия начин, но въпреки това днес са безмилостно премазвани от своите идоли – най –големите пищни промишлени и технологични „храмове”, а остават все по – малко щедрост, свобода, любов и надежда. Те не знаят защо трябва да строят този пищен дворец и да намират смъртта си в неговите основи.
Новият човек изобщо не може да си зададе въпроса „Как живея?”, та да открие отговора чрез науката и технологиите. Той застава лице в лице с по – основни въпроси, чийто отговори настоятелно търси: „За какво да живея?” и „Защо трябва да живея?”.
След като си отговори на тези два въпроса, човекът има възможност да избира да живее и как да съществува. А може ли съвременната наука да посочи решението на тези два проблема?


Мохамед – основател на ислямската религия


Историческата наука не разполага с достатъчно достоверни данни за живота и делото на Мохамед. Запазените до наше време арабско – мюсюлманско биографии, написани 100 – 150години след смъртта на Мохамед, имат характер на религиозни митове и легенди, сходни с легендите за другите пророци.
Приема се, че Мохамед е роден в град Мека през 570 или 571 година в семейството на обеднелия виден род Хашим, от племето Курейши. От многото предания се разбира, че това племе е присвоило наред с най – доходните и привилегировани функции в града и ръководството по пребиваването на народните поклонници на храма Кааба. Като „племенен дом” на единния бог – Аллах , в този храм се изпълняват специални обреди и ритуали, утвърдени от традицията.
По родословието си Мохамед е бил свързан с основателите на града и неговата аристокрация. Според преданията Мохамед осиротява на 6 – годишна възраст и заживява при чичо си Абу Талиб , при които пасял овце и кози. Когато бъдещият пророк пораснал, постъпил на работа при богатата вдовица Хатиджа, собственичка на многобройни стада. Независимо от възрастовата разлика между тях, по – късно създават семейство и имат 7 деца.
В ислямското летоброене 610г. се счита за начало на изявите на Мохамед като религиозен проповедник. Тази му дейност не е изненадваща за близките му, тъй като още от юношеските си години проявявал интерес към религиозни въпроси, обичал да беседва с юдеи и християни, често влизал в дискусии с мисионери. Едва 40 – годишен Мохамед прави опит да разпространява нова религия сред арабите. Тези пориви на бъдещия пророк са изпълнени с много мистериозност и драматизъм. Според мюсюлмански източници една нощ през декември 610 или 611 година в пещерата Хира на Мохамед му се явява ангел Гавраил. Прочел му първото откровение , изпратено им от бога. Отлитайки ангелът казва на Мохамед, че е посланик божии. В продължение на 23 години чрез архангел Гавраил, Мохамед получава божествени откровения, за да ги съобщава на последователите си. Години наред Мохамед нямал успех, дълго време последователите му били незначителен брой. Ако все пак постигнал известен успех, той се дължал на социалния характер на проповядваните от него възгледи.
Личността на Мохамед се откроява не толкова с религиозен мистицизъм, съзерцателност, съобразителност и абстрактност, колкото с реалистичност, съобразителност и комбинативност при предаване на наслоените възгледи и чувства, които в една или друга форма и степен са породени от социалните потребности. Религията като една от формите на обществено съзнание не се ражда в „просветлението не един ум, който би могъл да ги наложи като кълъп на живота ”. Изразените от Мохамед схващания, интереси, идеали, критерии, оценки и други не могат да се разглеждат кат не произтичащи от предишния духовен и социален опит на арабите. Основател на нова религия може да стане само такъв религиозен реформатор, който разбира религиозните потребности на определени социални или етнически групи и е изразил в своите проповеди техните стремежи и надежди. Прокламираните от Мохамед ислямски възгледи не влизат изцяло в разрив с първоначално обособените мирогледни, нравствени, обществени и други норми на социален и личен живот.
Мохамед за разлика от стихийно възникналите племенни религии включва в монотеизма на исляма и елемент на пропаганда, на чувство за принадлежност към определена общност и колективна воля.
Както всяко социално явление, ислямът има своя вътрешна структура, същността и ролята на която проличават особено ясно във въздействието й върху идейно – психологическите схващания на мюсюлманите за природата, обществото и човека.

Целият материал: