Какво ни казва Корана?

[Mozo]

2
КАКВО НИ КАЗВА КОРАНА
В Исляма, за разлика от католицизма и православието, няма свещеници, които да тълкуват Корана на вярващите. Всеки мюсюлманин трябва самостоятелно и директно да се запознае със съдържанието на свещения текст. Все пак в школите съществува вековна традиция на тълкуване на Корана и на Сунната (постъпките и изказванията), като някои от коментарите към тях са също много ценни. И в наши дни в школите за изучаване се води този религиозен диалог, наречен тафсир и продължаващ вече четиринадесет века.
Коран! Считан от много хора за най-идеологичната книга в света. Книга, която всеки един човек може да интерпретира спрямо собствените си ценности, морал, възприятия. Четейки свещенният текст, всеки човек може да общува директно с Аллах, без посредници или строги ритуали. Какво ни казва наистина и правилно ли го разбираме ?
За мюсюлманите Коранът написан на класически арабски език е най-съвършеното, вечно валидно, неизменно божие слово. То е било продиктувано на Пророка Мохамед от Архангел Гавраил в пещера в Арабската пустиня, преди около 1500 години. Според вярванията Пророкът предавал Словото като го разказвал на близки и приятели. Те от своя страна записвали всяка негова дума на свитъци, листа, или кожи. Около 20 години след смъртта на Мохамед ( 632 година) тези „откъслечни записки” били събрани в една книга – Корана. От тук се счита, че първият написан изцяло Коран се е появил около 652г. Коранът „говори” на всеки по отделно, свято и интимно. Сякаш самият Аллах говори с теб лично.
До момента има над шест хиляди различни версии на Светото писание. За разлика от Библията в Корана няма хронология, просто сбор от откровения. Коранът задава параметри – граници, но оставя всеки човек да ги тълкува според собствения си разум, морал, усещане за света. Книгата помага на всеки, който я чете и възприема, да се самоусъвършенства, да се променя, да еволюира в духовен план.
Днес Ислямът е религия с огромни размери и дименсии, обхващата хора по цял свят. Става дума за повече от един милиард души, сред които има съществени разлики в схващанията и тълкуванията на Корана – за статута на жените, мира и насилието, прошката и наказанието, толерантността и нетърпимостта.
Една от най – шокиращите разлики в изповядването на религията е отношението към жените. Някои отричат правото на жените да имат образование, да шофират, да заемат отговорни
Димитър Д. Еникиев R10504
3
постове и политически позиции. Битува мнението, че трябва да се возят в отделни градски автобуси. Освен това, ако в някое семейство има три момичета и две момчета и попитат бащата колко деца има, той ще отговори две. Броят се само момчетата. В други ислямски държави жените не само имат повече права, но и могат да станат политически лидери, биват допускани до висши държавни постове като губернаторски и други. Въпреки това в някои страни все още съществуват публичните екзекуции като пребиване с камъни, бесене и обезглавяване.
Също така има коренни различия и по отношение формите на боготворене и изява на вярата. Така например в някои кътчета на Иран в церемонии се повтаря името на Имам Али – отгледан и възпитан от Пророка. Според вярванията Али е предсказал молитвите на народа. На много други места обаче този ритуал се счита за богохулство и грях. В Истанбул, има джамия, в която се позволява на мъжете и жените да бъдат заедно по време на литургията. За мнозина обаче това е оскверняване и потъпкване на вярата. Според тях, докато мъжете се молят, жените трябва да стоят в специално отделно помещение. При трети, жените дори не бива да бъдат допускани в джамиите.
При условие, че Корана е неизменното слово на Аллаха, как е възможно да има такива крещящи разлики?
В Корана толерантността и нетърпимостта са описани с еднаква важност. Същото се отнася за мира и насилието. „...който убие човешко същество ще бъде все едно е убил цялото човечество...който спаси човешки живот, ще бъде все едно е спасил цялото човечество”. А наказанието за този, който поведе война срещу Аллах и неговият пророк Мохамед и се опита да всее корупция, е да бъде убит или разпнат, ръцете и краката му да бъдат отрязани. Според вярващите това е едно от най – големите падения в този и в следващият свят.
Д-р Мохамед Хурани, образно сравнява Корана като най-големият магазин в света, където всеки може да намери стоката която му трябва. За него в книгата могат да бъдат намерени различни отговори на един и същи въпрос. Според Корана можеш да постигнеш мир, но можеш и да започнеш война. Умерените мюсюлмани намират упование в Корана, за да проповядват мир и толерантност. Също така и радикалните лидери срещат в текстовете основание и оправдание за крайните си действия. „Коран за мир. Коран за война.”
Най – ярката илюстрация на Исляма се крие в историята му. След смъртта на Пророка арабските армии тръгнали във всички посоки. На север и изток победили армиите на Византия и Персия и
Димитър Д. Еникиев R10504
4
присъедини към Исляма Сирия, Пакистан, Иран и Ирак. На запад покорили Египет, преминали през цяла Северна Африка и стигнали до Атлантическия океан (около 680 година). „Пустинните воини”, както се определяли сами, след като победили тези велики цивилизации и завоювали териториите им, решили да не ги унищожават и променят, а да ги изучат и запазят. Свидетелство за това са появилите се 80 години след смъртта на Пророка големи ислямски архитектурни паметници. Д–р Тимоти Уинтър сравнява Корана с детонатор, произвел ядрена реакция у хората, визирайки империята, която създават, уповавайки се на свещената книга. Империя, простираща се от Мароко до Китай.
Според проф. Тарик Рамадан от Оксфордския университет едно от най- важните послания в Корана е, че той призовава към търсене на знание. Благодарение на това много от постиженията на древните цивилизации не само са били развити и разпространени от арабите. Съществен е приносът им в науки като медицина, физика, астрономия, геометрия, тригонометрия и други. Ехото от това се вижда в цифрите, които използваме днес.
Има много ярки примери за толерантността и нетърпимостта в ислямския свят. Това много ясно личи в конфликта между Израел и Палестина. Пример за това са и многобройните демонстрации в Иран на Денят на Алкуда(Денят на Йерусалим). В този ден спонтанни или организирани тълпи от мюсюлмани демонстрират срещу наречената от тях окупация на Свещения град, който е еднакво свят за християни, мюсюлмани и евреи. Според Библията, на един от хълмовете в Йерусалим Ейбрахам е бил готов да пожертва сина си Айзък по волята на своя Господ Бог. Според Корана на същото място, Пророкът Мохамед се е възкачил при Аллах и е бил приет в Рая.
„ Това е врата към небето и заради това никога няма да се откажем от това свято място независимо колко силен е врагът ни ” Това казва в едно свое интервю представителят на Хамас във Витлеем, шейх Халид Тафеш. За мюсюлманите Йерусалим е третият свещен град, след Мека и Ал Мадина. Свидетелство за това е факта, че в началото Мохамед и неговите последователи се молели обърнати към Йерусалим, а по–късно по волята на Аллах към Мека. Шейхът заключава, че окупацията на светите места в Йерусалим и невъзможността да се молят свободно е повод за Джихад. Още от древността Ислямът уважава и запазва правата на християните и евреите и им позволява да се молят свободно. В съвременият свят тази толерантност постепенно се превръща в нетърпимост. Това става особено силно след окупацията на Йерусалим от израелската армия през 1967 година. В следствие всички мюсюлмани, засегнати от конфликта се обръщат към Корана и намират разрешение и оправдание за свещена война. За тях това е защита на свети земи.
Димитър Д. Еникиев R10504
5
Според шейха съобщението в Корана е ясно: „Ако те ударят, удари и ти”. Той интерпретира посланието като разрешение да убие всеки, който убива собствения му народ. На въпроса как интерпретира самоубийствените атентати шейх Халид Тафеш отговаря: „ Господ ни казва „не наранявай себе си, не навличай нещастие на душата си и близките си”, но при условие, че врагът ни е толкова добре въоръжен, ние нямаме избор”. Именно тук възниква противоречието. Многократно в Корана се забранява да нараняваш себе си и да отнемаш живот, защото животът е най–ценното нещо. Същевременно в предсмъртен видеоклип войн–камикадзе чете пасажи от Корана, в които се казва, че онзи, който умре защитавайки божията воля, ще бъде превърнат в мъченик и ще бъде щедро възнаграден в рая.
Дали терористичните актове, убиващи невинни хора са божия воля?
В интервю на шейх Тафеш е зададен въпроса как вижда атентатите в САЩ на 11 септември 2001 година. Той сравнява тези атентати с британско–американските окупации в арабските страни и множеството гаври от страна на американските войници с военнопленниците и местното население.
Най – силно изразена е агресията в Иран, където остро се осъждат делата на западния християнски свят и съюзниците му. Тук гневът надминава този в Палестина, чиято съдба представлява една тъмна глава в взаимоотношенията между християни и мюсюлмани. Екстремистите са хора, носещи силно послание макар и изкривено и неточно, което бива поддържано от чувството за „справедливост” и проблясъци на народна памет. Това е носталгия по вековната, западаща мюсюлманска мощ и престиж, за което западния християнски свят бива държан отговорен. Говори се за времето, в което имперската западна сила оформя средния Изток, налагайки своите закони, ценностна система и начин на живот. Тази западна политика обаче не се приема като някаква форма на освобождение, а като окупация и унижение. Никой не извлича повече полза от това, освен твърдите поддръжници на ислямския фундаментализъм. „Всички кръвопролития в последно време са свързани с мюсюлманска кръв. Места като Чечня, Кашмир, Афганистан, Босна и Херцеговина, Палестина, Кипър, Етиопия, Сомалия...почти покрихме картата.” Това изказване е на шейх Юсуф Ал Бадри от Ислямския университет в Кайро. Докато гневът расте и тонът се изостря, гласът на тези, за които Коранът говори за мир и толерантност, е заглушен от онези, които залагат на противоречивото послание. В една от публичните си изяви иранския активист Аятолах Табатабей казва: „Ние трябва да заявим, че сме деца на Емира на вярващите Имам Али и където и да сме, ние ще се изправим срещу враговете на Исляма. Никога няма да се предадем пред тези
Димитър Д. Еникиев R10504
6
престъпници. О, Аллах, отрежи злите ръце на Израел и Америка. Направи Америка и Британия слаби.”.
След изброяване на външните врагове един странен факт изпъква. Историята познава много периоди, през които мюсюлмани са избивали мюсюлмани. Много повече отколкото са умрели от ръцете на християни и евреи. Пример за това е Ирак през 2005 година, когато един срещу друг застават мюсюлмани срещу мюсюлмани. От смъртта на пророка преди около 1500 години двете основни фракции в Исляма ( Сунити и Шиити ) са в остър сблъсък за това кой да води вярата.
Многообразието и хилядите нюанси на думите в Корана му определят място сред най-големите божии творения. Аллах няма предпочитания за раса, цвят на кожата или племе и няма отношение към човешките разбирания за класа и статут. Най–добри за него са най–праведните. Послание, даващо сила и достойнство дори и на най–обикновения работник или селянин, който не се нуждае от свещеник или равин, за да получи божията мъдрост. Това е така, защото посланието в Корана е направено по такъв начин, че да бъде лесно за разбиране в собственото време и място на човека. Всяко ъгълче или улица са подходящо място за молитва, тъй като се вярва, че Аллах е винаги сред нас, независимо от това къде се намираме. Именно заради това, когато човек се моли, има чувството, че говори със самия бог – независимо дали молитвата е самостоятелна или обща. Именно това директно взаимодействие между Аллах и човек е в основата на сунитското движение. Сунитите са мнозинство в Исляма – около 85% . Според тях Аллах не може да бъде описан с човешки думи и не може да бъде изобразен с никаква форма на изкуство. Това би било идолопоклоничество.

Целият материал: