Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Религиите в Индия

Безплатни есета, доклади, реферати, анализи и всякакви теми свързани с религията.
Вярвания, културни системи, мирогледи, свещена история, юдаизъм, християнство, римокатолицизъм, протестанство, ислям, бахайство, индуизъм, будизъм, народна религия, религиозни символи, произход на света, смисъл на живота, сещени места, духовенство, Бог, жертвоприношения, молитва, медитация, религиозни церемонии.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
MalamiR
Металист
Металист
Мнения: 21071
Регистриран: нед мар 15, 2009 17:28
Репутация: 10914
пол: Мъж
Местоположение: София

Религиите в Индия

Мнение от MalamiR » пет яну 06, 2012 18:48

ГЛАВА I
Р Е Л И Г И И Т Е В И Н Д И Я


ПРЕДВАРИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ.
Терминология.
Преди всичко, трябва да се има предвид, че думите "индус" и "индуизъм" не се срещат в шастрите . Един от известните индолози, Ейнзли Т. Ембри, пише: "Още от древността в Западния свят тази страна е известна като Индия. Гърците заемат тази дума от персите, които не можели да произнасят начално "с" и затова наричали великата река Синдху (сега река Инд) "Хинду". С тази дума чужденците започнали да назовават религията и културата на народа, който обитавал земите, напоявани от двете реки, Инд и Ганг, въпреки че самите хора, живеещи там, никога не са използвали това название.". По такъв начин думите "индус" и "индуизъм" придобиват широка употреба и днес почти всеки речник говори за Вишну като "бог от индуския пантеон", въпреки че нито ачариите нито свещените писания използват тази дума. Когато шастрите говорят за истинско ведическо общество, те използват определението "арийско" , произлизащо от санскритския термин “арий”, чиято етимология не e много ясна, но при всички случаи във ведическата л-ра тя се употребява за човек, стремящ се към духовно усъвършенстване . За последователите на Ведите човешкият прогрес означава напредък към съвършенството на духовното себепознание, а общество, което си поставя духовни цели, те наричат арийско общество. Своята страна и до днес назовават БХАРАТА ; е собственото име на митичен божествен герой, споменаван многократно в Риг-Веда (вж."Ведаизъм"), смятан за основател и родоначалник на двата основни рода в древна Индия – Пандави и Каурави, които образуват индийския народ и цивилизация, т. нар. "народ на Бхарата", за чиято велика борба разказва епосът Махабхарата (вж. Вед. л-ра, Епоси). Смятайки се негови потомци, сами себе си наричат "синове на Бхарата".
"Индуска религия" (или индуизъм) е също наименование, с което се назовават всевъзможни социални, културни, национални и религиозни изяви, много от които не са ведически. Религията си самите "индийци" наричат санатана-дхарма , тъй като, според традицията им, тя няма основател - истината е разкрита на древните риши , които от своя страна са им я предали.
Под понятието индуизъм, в широк смисъл на думата, трябва да се разбират религиозните системи в Индия, принадлежащи към астика . Когато се говори за "индуизъм" в тесен смисъл на думата (или Класически индуизъм), трябва де се има предвид, че става въпрос за религиозната система произлизаща и развиваща се от Древния брахманизъм, започнала своето формиране и развитие през ок.VI в. пр. Хр. (вж. схем. "ИРРИ"!).
Религиозните системи, отричащи авторитета на Ведическите писания, се наричат с общото наименование настика . Към тях принадлежат религиозно-философските системи на буддизма, джайнизма и шраманските доктрини .

КРАТКА ИСТОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО НА ИНДОЛОГИЯТА. МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ.
Първите изследвания отнасят началото на мезолитната и неолитната култура в Индия към IV хилядолетие пр. Хр. Около това време разцъфтява и се развива т.нар. от индийските учени култура или цивилизация на "Харапа", която под въздействието на нахлуващите от Северозапад арийски племена достига до пълно асимилиране с местното население (дравиди) през ок. II хилядолетие пр. Хр.
Методите, които индолозите-емпирици използват, за изследване на историческото развитие на Индия въобще, са традиционните методи на историята, антропологията, археологията, езикознанието и свързаните с тях дисциплини. От ХVIII в. (времето, когато индологията се оформя като научна дисциплина) изследванията във всяка от тези области стават все по-прецизни. Учените обаче са единодушни, че теориите за произхода и същността на ведическата цивилизация все още се доста несигурни.
Обикновено учените-емпириците отдават голямо значение на изясняването на хронологическото развитие, но за ведическия период не съществува друга история освен изложената в свещените писания (шастрите). В продължение на хилядолетия древните индийци не са имали своя историография. Както пише О. Л. Чавария-Агилар в книгата си "Традиционна Индия": "Трудно е да се намери по-неисторичен народ". А справочникът по индийска философия на д-р Радхакришнан информира, че: "Дори великите индийски мислители не се занимавали с историческа разработка на индийската философия." Древният Рим е имал своя Ливий, древна Гърция - своя Херодот, ала Индия не е имала велик историк, който да състави летопис на ведическия период. Според съвременните индолози липсата на интерес у индиеца към историята не се дължи на неспособността да бъдат водени летописи - просто за него историческата версия на шастрите е била напълно достатъчна .
Историците предпочитат да не признават историческата стойност на шастрите, затова се стига до парадокса да приемат за начало на официалната история на Индия 483 г. пр. Хр.- годината, в която умира Будда Шакямуни (!). При всички случаи това е най-ранната дата, установена по емпиричен път. Изследователите допускат, че ведическият период е започнал хиляди години преди Христа, но всички опити за датиране или дори за приблизителна периодизация търпят крах. И въпреки това те обособяват различни исторически периоди, всеки от които обхваща хиляди неуточнени години .
При определяне датата на конкретни исторически събития, учебниците по ведическа история също се разминават помежду си с една-две хиляди години. Мориц Винтерниц, един от най-уважаваните хронолози на индийската история, твърди, че всякакви опити да бъде възстановена историята на ведическия период са ненаучни. Той пише: "Историята на индийската литература е обвита в наистина ужасяващ мрак.". Според него е най-добре изобщо да не се посочват дати за най-старият период от индийската литературна история. Цитирайки по-нататък един от пионерите на американската санскритология Винтерниц казва, че: "Всички дати в историята на индийската литература са кегли, поставени само за да бъдат отново съборени." . По такъв начин може да се направи и извода, че история на древната видическа цивилизация просто не съществува - поне не такава история, която да може да се нарече емпирична.
Археологията безспорно е особено подходяща за изследването на древните култури. Но това, което е характерно за ведическите исторически летописи, важи с пълна сила и за археологическите находки - те и до днес не очертават ясна картина на ведическата цивилизация. Много географски места, споменати в писанията, са известни и днес, а според традицията редица храмове в Индия съществуват от хилядолетия, но от тези обекти все още не са намерени някакви по-значителни археологически доказателства. Археолозите и антрополозите не могат да приемат гледната точка на шастрите, че ведическата цивилизация е процъфтявала в Индия преди много повече от петдесет хиляди години - време, когато според учените едва се е появил homo sapiens. А всички шастри последователно съобщават, че ведическата литература е била записана в началото на епохата Кали, т.е.преди около пет хиляди години, и че философи, йоги и риши са живели хиляди години преди това . Макар че учените-емпирици най-често отричат възможността древните цивилизации да са били толкова високоразвити, те признават, че все пак "историята на човечеството е в процес на пренаписване благодарение на новите методи за датиране и на забележителните открития, които се правят из целия свят" .
Безспорно най-много сведения за ведическата култура е съхранила устната традиция. В "Енциклопедия Британика" пише, че: "Религията е психичен или духовен феномен, в който сакралното или свръхестественото слово играе най-важна роля. Очевидно е, че словото - това най-съществено проявление на религията, не може да бъде изследвано с методите на археологията - останките са безсловесни." .
Един от най-важните инструменти на индологията са лингвистичните методи. През 1786 г. в резултат на сравнително изследване на санскрит, гръцки и латински сър Уилям Джоунс излага теорията, че тези езици са толкова близки по речников състав и граматичен строй, че със сигурност произхождат от някакъв общ, предшестващ ги език, който по всяка вероятност вече не съществува. Този език получава названието "протоиндоевропейски", въз основа на което било предположено, че е съществувал и такъв народ, който да го употребява. Нещо повече, на този народ (протоиндоевропейци) приписвали определена религия и ритуали, въпреки че никой на можел да каже къде точно е живял той. В един съвременен труд по история на Индия пише следното: "Местоположението на родината на арийците представлява предмет на ожесточени спорове и в този безнадежден хаос от противоречиви възгледи изглежда невъзможно да се стигне до каквото и да е определено заключение. Най-правдоподобната теория като че ли е тази, според която арийците са дошли в Индия от някъде другаде. Но никой на знае откъде точно са дошли и този въпрос продължава да е предмет на дискусии." .
Всъщност западната наука никога не е оценявала достойнствата на самите ведически шастри. Първите изследвания на Ведите са крайно необективни. В края на ХVIII и началото на на ХIХ в. пионерите в областта на индологията, такива като сър Уилям Джоунс, Х. Х. Уилсън, Теодор Голдщюкер и сър М. Мониер-Уилямс, изследват ведическата култура, тъй като си поставят за цел да я заместят с християнска култура, а този факт налага своя субективен отпечатък върху изследванията им.
Когато мисионерските тенденции поотслабват американската трансцедентална школа прави за пръв път опит да вникне във Ведите и да оцени истинския им смисъл. Но емпирико-историческият подход успява да надделее над този стремеж още преди той да е успял да се реализира докрай. И тъй като ведическата система по същността си излиза извън обсега на емпиричния анализ, съвременните индолози също така стават неспособни да изучават Ведите такива, каквито са - от ведическа гледна точка.

И така, по всичко личи, че е уместно да изслушваме онова, което Ведите сами говорят за себе си. По такъв начин, един подобен подход би ни помогнал да възприемем многообразието на ведическите произведения като едно възвишено и хармонично цяло.
Според древните индийски писания арийските племена, дошли неизвестно от къде (но доста вероятно това да е станало откъм иранското плато), донасят на полуострова своите религиозни представи и вярвания. По такъв начин се образува онази култура изобщо, наречена ведическа, която е първата ни позната религиозна култура и която израства върху основните истини, съдържащи се във ВЕДИТЕ - "знанията" за света и неговото битие. Според преданията те били предадени устно от свещените древни риши - мъдреците от онова начално време за нашата т.нар. "Бяла раса", онези велики Учители, които помогнали за образуването на първата религиозна култура на човечеството, именно тогава, когато се формирали и първите индоарийски общества на полуостров Индустан.

ПЕРИОДИЗАЦИЯ И РАЗВИТИЕ НА ИНДУИЗМА
Според д-р С. Радхакришнан , през своето историческо развитие Индия преминава през няколко етапа или периоди на развитие на духовната си култура, които оформят постепенно облика и характерните особености на различните религии развили се тук и чието влияние оказва особено силно въздействие на по-нататъшното развитие на човечеството .
Първият етап е известен като ВЕДИЧЕСКИ (или ВЕДАИЗЪМ). Той се разпростира във времето от ок. 2500 г. пр. Хр. до ок.1000 г. пр. Хр. и обхваща епохата на разселението на арийските племенни групи както и постепенното разпространение на тяхната култура и цивилизация.
Вторият обхваща началото на обособяването на БРАХМАНИЗМА като самостоятелна религиозна система (на базата на ведаизма!), която започва своето развитие с епохата на създаването на ранните брахмани, араняки и упанишади (писмени тълкувания на ВЕДИТЕ). Той обхваща периода от ок. 1000 г. пр. Хр. докъм 700/600 г. пр. Хр.
По време на третият етап се оформя т. нар. КЛАСИЧЕСКИ ИНДУИЗЪМ (от ок. 700/600 г. пр. Хр. до сега), който се развива на няколко периода. Първият от тях е епическият, който се характеризира с оформянето на индуизма като стройна религиозна система. Той възниква и се изгражда предимно върху авторитета на индийските епически поеми "Махабхарата" и "Рамаяна" (което обяснява наименованието му). По това време (от ок. 600 г. пр. Хр. – 200 г. сл. Хр.) в Индия се наблюдава силен духовен подем във всички сфери на културата, а специално във философията, развитието на абстрактното мислене достига своя разцвет в различните философски школи известни като даршана .
Вторият период е известен като период на сутрите , през който изниква необходимостта от ново преосмисляне на натрупания огромен материал от разпространилата се коментарна литература. Той започва от ок. 200 г. сл. Хр. преминава постепенно в следващия пети, схоластически период (от ок. III – VII в. до ок. ХIХ в.), който е известен с живота и дейността на ачариите, учителите-тълкуватели на ведическото знание, които живеели в унисон с него (за които стана дума по-горе) и които преподавали това знание само в затворени за широките маси школи.
Шестият период в развитието на класическия индуизма (от ок.1800 г. до 1947 г.) е реформаторски и се свързва с имената на най-великите личности на Индия - Рам Мохун Рой, Шри Рамакришна, Свами Вивекананда, Рабиндранат Тагор, Ауробиндо Гхош, Махатма Ганди и др. . Най-характерното за този период е възникването на нови религиозни общества, изградени на основата на индуизма, чиито последователи в най-ново време (от ХІХ в. насам) започват неговото разпространяване по целия свят, като по този начин го превръщат в една от световните мисионерски религии.
Съвременният период (от получаването на независимостта на Индия, 15. 08. 1947г., до сега) се характеризира с възникването на нови религиозни общества, в които влизат елементи от други световни религии, но изградени на основата на индуизма, чиито последователи в най-ново време започват неговото разпространяване по целия свят, като по този начин го превръщат в една от световните мисионерски религии.

Цялата тема:
Религиите в Индия.rar
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 785 пъти

Throw me to the wolves and I will return leading the pack!



Изображение


Изображение


Нова тема Отговори

Върни се в “Религия”